Домът, който разказва истории
Близо до Пловдив се намира дом, който не просто впечатлява с визия и хармония - той споделя история. Своята лична история! Това е къща, основана с внимание към всеки подробност, само че най-много - с внимание към хората, които я населяват.
„ Архитектурата е музика, която се усеща с очите. Всеки план е комбинация от чувства “, споделя Антония Христова Ениджелян, която проектира този дом. Младата дама е проектант в фамилното студио „ Проарх “, където развива своя жанр и умения. Целта й е да основава домове, в които дизайнът следва усета към красивия живот. Ето за какво нейните планове носят чувство за топлота, лекост и почитание към желанията на клиента.
Къщата, която демонстрираме, е измежду обичаните й, тъй като дава уют на младо семейство с три деца. Разположена в периферията на античния, само че и съвременен Пловдив, тя черпи надълбоко ентусиазъм от локалния пейзаж и неговата мултиетничност. Тази къща основава пространство за хора, които ценят детайла и имат вяра, че домът е сцена на персоналния жанр - тук комфортът и естетиката не са просто съседи, а сътрудници в един идеален танц.
От самото начало задачата не е единствено да се сътвори функционално пространство, а да се построи среда, в която
всяко помещение да носи чувство за принадлежност, характерност и уют.
Къщата разполага с четири просторни спални, стая за посетители, библиотека, обширна дневна зона с кухненски тракт и столова, няколко бани и функционални помощни пространства.
Тук всяка линия, всеки цвят и всяка текстура описват история за естетика и жанр. Интериорът съчетава съвременна грациозност и топлота, като ловко комбинира дълбоки, наситени цветове с естествени материали.
Пространствата дишат, осветени от великодушната естествена светлина, която нежно минава през ефирните завеси и се прелива по топлите нюанси на стените и завесите.
Дневната е сърцето на дома - високи тавани, панорамни прозорци,
великодушна естествена светлина и палитра, съчетаваща сиво, бяло и топли златисти акценти. Интериорът комбинира съвременна хармония с типичен линии и по този начин реализира чувството за уютна грациозност. Погледът незабавно се стопира върху смелата, само че точно премерена композиция от наситено тъмносини дивани и горчичножълти акценти - контрастност, който носи сила и темперамент. Подът от натурален дъб придава непоклатимост и топлота, в контрастност с модерните геометрични плочки в кухнята, които пък внасят темп и актуален дух. Родителската спалня предлага успокоение - това е
мястото за възобновяване, размисъл и усамотение.
Меките текстури, неутралните тонове и приглушеното осветяване я трансформират в оазис на тишина и естетика. „ За мен най-важното е всяко дете да почувства, че има собствен свят, а родителите - персонална тиха зона на мира. Исках къщата да диша с ритъма на това семейство “, споделя арх. Антония Христова Ениджелян. И добавя: „ Домът не е просто стени и покрив. Домът е сцена, на която се разпростира животът ни. Най-голямата премия за мен е, когато клиентите ми кажат: „ Тук в действителност се усещаме вкъщи си. “
Библиотеката и стаята за посетители също имат собствен темперамент - те демонстрират вниманието към гостоприемството на фамилията, тяхната просвета и хармония.
Детските стаи са дребни вселени.
Всяко от децата има свое пространство, основано по отношение на темперамента, ползите и фантазиите му. Едната стая е въодушевена от футболния свят - с графични акценти, динамична цветова скица и функционалност. Другата стая пък е сантиментална, ефирна, с розови нюанси и декоративни детайли, като „ излязла “ от приказка. Стаята на огромното дете е въодушевена от неговия жанр - семпла и изчистена, с акценти, които описват за личността на една към този момент пораснала персона.
Осветлението е същинско украшение в интериора –
със скулптурните полилеи във фоайето, които придават превзетост и чувство за шир. Докато изчистените линии на висящите лампи в коридора насочват погледа към детайла. Подовите настилки от натурален дървен паркет в дневната и геометричните керамични плочки в кухнята акцентират зоналността на пространствата, като в същото време сплотяват целия дом.
За фамилията връзката с природата не е разкош, а нужда. Ето за какво изключително внимание е отделено на озеленяването. Дворът е завършен като естествено продължение на вътрешното пространство: с доста зеленина, кътове за игра, зона за утринно кафе и вечерни диалози под звездите. Всяко дърво е определено с грижа и символика, тъй като
този дом живее в синхрон с природата.
Фасадата на къщата следва неокласическа линия - елегантни колони, симетричност, изчистени форми и светла цветова гама. Материалите, с които арх. Ениджелян обича да работи, са естествено дърво, текстил с темперамент, меко осветяване, камък и приглушени земни тонове. По този метод архитектурата не се натрапва, а излъчва убеденост, непоклатимост и почитание към средата. В същото време тя попива и възприема устойчиви и здравословни строителни техники.
Действително тази къща не е следващият план в портфолиото на арх. Антония Христова Ениджелян. Тя отразява философията й за
архитектурата като разговор сред индивида и природата,
традицията и нововъведенията. Въпреки че попада в периферията на града, този дом „ приказва “ езика на Пловдив и го трансформира в светлина, текстура и прекарване.
Това е дом, който улавя миговете, желанията и фантазиите на своите жители. Дом, който живее и всяко кътче от него споделя неповторима история!
Снимки: Габриела Чолакова
„ Архитектурата е музика, която се усеща с очите. Всеки план е комбинация от чувства “, споделя Антония Христова Ениджелян, която проектира този дом. Младата дама е проектант в фамилното студио „ Проарх “, където развива своя жанр и умения. Целта й е да основава домове, в които дизайнът следва усета към красивия живот. Ето за какво нейните планове носят чувство за топлота, лекост и почитание към желанията на клиента.
Къщата, която демонстрираме, е измежду обичаните й, тъй като дава уют на младо семейство с три деца. Разположена в периферията на античния, само че и съвременен Пловдив, тя черпи надълбоко ентусиазъм от локалния пейзаж и неговата мултиетничност. Тази къща основава пространство за хора, които ценят детайла и имат вяра, че домът е сцена на персоналния жанр - тук комфортът и естетиката не са просто съседи, а сътрудници в един идеален танц.
От самото начало задачата не е единствено да се сътвори функционално пространство, а да се построи среда, в която
всяко помещение да носи чувство за принадлежност, характерност и уют.
Къщата разполага с четири просторни спални, стая за посетители, библиотека, обширна дневна зона с кухненски тракт и столова, няколко бани и функционални помощни пространства.
Тук всяка линия, всеки цвят и всяка текстура описват история за естетика и жанр. Интериорът съчетава съвременна грациозност и топлота, като ловко комбинира дълбоки, наситени цветове с естествени материали.
Пространствата дишат, осветени от великодушната естествена светлина, която нежно минава през ефирните завеси и се прелива по топлите нюанси на стените и завесите.
Дневната е сърцето на дома - високи тавани, панорамни прозорци,
великодушна естествена светлина и палитра, съчетаваща сиво, бяло и топли златисти акценти. Интериорът комбинира съвременна хармония с типичен линии и по този начин реализира чувството за уютна грациозност. Погледът незабавно се стопира върху смелата, само че точно премерена композиция от наситено тъмносини дивани и горчичножълти акценти - контрастност, който носи сила и темперамент. Подът от натурален дъб придава непоклатимост и топлота, в контрастност с модерните геометрични плочки в кухнята, които пък внасят темп и актуален дух. Родителската спалня предлага успокоение - това е
мястото за възобновяване, размисъл и усамотение.
Меките текстури, неутралните тонове и приглушеното осветяване я трансформират в оазис на тишина и естетика. „ За мен най-важното е всяко дете да почувства, че има собствен свят, а родителите - персонална тиха зона на мира. Исках къщата да диша с ритъма на това семейство “, споделя арх. Антония Христова Ениджелян. И добавя: „ Домът не е просто стени и покрив. Домът е сцена, на която се разпростира животът ни. Най-голямата премия за мен е, когато клиентите ми кажат: „ Тук в действителност се усещаме вкъщи си. “
Библиотеката и стаята за посетители също имат собствен темперамент - те демонстрират вниманието към гостоприемството на фамилията, тяхната просвета и хармония.
Детските стаи са дребни вселени.
Всяко от децата има свое пространство, основано по отношение на темперамента, ползите и фантазиите му. Едната стая е въодушевена от футболния свят - с графични акценти, динамична цветова скица и функционалност. Другата стая пък е сантиментална, ефирна, с розови нюанси и декоративни детайли, като „ излязла “ от приказка. Стаята на огромното дете е въодушевена от неговия жанр - семпла и изчистена, с акценти, които описват за личността на една към този момент пораснала персона.
Осветлението е същинско украшение в интериора –
със скулптурните полилеи във фоайето, които придават превзетост и чувство за шир. Докато изчистените линии на висящите лампи в коридора насочват погледа към детайла. Подовите настилки от натурален дървен паркет в дневната и геометричните керамични плочки в кухнята акцентират зоналността на пространствата, като в същото време сплотяват целия дом.
За фамилията връзката с природата не е разкош, а нужда. Ето за какво изключително внимание е отделено на озеленяването. Дворът е завършен като естествено продължение на вътрешното пространство: с доста зеленина, кътове за игра, зона за утринно кафе и вечерни диалози под звездите. Всяко дърво е определено с грижа и символика, тъй като
този дом живее в синхрон с природата.
Фасадата на къщата следва неокласическа линия - елегантни колони, симетричност, изчистени форми и светла цветова гама. Материалите, с които арх. Ениджелян обича да работи, са естествено дърво, текстил с темперамент, меко осветяване, камък и приглушени земни тонове. По този метод архитектурата не се натрапва, а излъчва убеденост, непоклатимост и почитание към средата. В същото време тя попива и възприема устойчиви и здравословни строителни техники.
Действително тази къща не е следващият план в портфолиото на арх. Антония Христова Ениджелян. Тя отразява философията й за
архитектурата като разговор сред индивида и природата,
традицията и нововъведенията. Въпреки че попада в периферията на града, този дом „ приказва “ езика на Пловдив и го трансформира в светлина, текстура и прекарване.
Това е дом, който улавя миговете, желанията и фантазиите на своите жители. Дом, който живее и всяко кътче от него споделя неповторима история!
Снимки: Габриела Чолакова
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




