Близо четири десетилетия след падането на Берлинската стена темата за

Близо четири десетилетия след рухването на Берлинската стена тематиката за хората, изгубили живота си в опит да изоставен Източния блок през границите на Народна република България остава незадоволително наранена в обществения диалог.

Историите им рядко се описват, а имената им постоянно липсват от общата ни памет. Различните източници показват сред 375 и близо 2000 жертви, само че точният им брой остава непостоянен.

Към тази липса се обръща тандемът с плана си „ Пътуващият монумент “ – галерия, която сега е показана в Регионалния исторически музей в Русе.

Експозицията съчетава снимка, видео и обект.

В нея са включени 14 черно-бели фотографии от граничните зони с Турция и Гърция, снимани на инфрачервен филм. Кадрите демонстрират познати пейзажи, само че с друга, съвсем нереална атмосфера.

В тях се виждат следи от граничната инфраструктура – вишки, линии и уреди, които припомнят за строго охраняваната граница в предишното.



Вълчановият мост над река Резовска, която разделя Република България от Република Турция. Изграден през 1908 година През 1947 година е отчасти опустошен от българската страна, с цел да се затрудни незаконното прекосяване на границата. Фотографи: Борис Мисирков и Георги Богданов

Към всяка снимка има QR код, който води към къси видеофрагменти – архивни пропагандни фрагменти или разкази на хора, живели в пограничните региони.

Така изложбата съчетава облика с подтекст и демонстрира какво стои зад тези на пръв взор спокойни пейзажи.

В изложбата е включен и порцеланов макет на бъдеща статуя, създадена взаимно с арх. Петър Торньов.

Тя съставлява бетонна структура, въодушевена от обичайните родопски каменни мостове – форма, която стартира устойчиво, само че последователно се разпада на обособени детайли, които увисват и не доближават отсрещния бряг.

Този облик се трансформира в метафора за недостигнатата независимост и прекъснатите опити за бягство.

По тази тематика тандемът Борис Мисирков и Георги Богданов работи към този момент близо три години.

Проектът е представян в Националния исторически музей в София и в Болцано, Италия, а тази година гостува в историческите музеи в Русе, Смолян и Каварна.

Крайната цел е построяването на скулптурата в действителен размер — 5,3 метра височина, 12,2 метра дължина и 0,9 метра широчина — край пътя към граничния пункт Рудозем–Ксанти. Преди десетилетия прекосяването му е можело да бъде заплатено с цената на живота.

Кампания за осъществяване на мемориала

Паралелно с изложбата тече и за построяването на скулптурата „ Пътуващият монумент – скулптура-мемориал на починалите в търсене на свободата “.

Целта е да бъдат събрани 36 000 евро до 1 юли 2026 година Проектът се осъществя от Борис Мисирков и Георги Богданов.

Той към този момент разполага с подготвен архитектурен и градивен проект, както и с обезпечено място за създаване. Част от финансирането е обезпечено от Национален фонд „ Култура “.

Дарителите ще бъдат маркирани в уеб страницата на плана, а при по-големи дарения имената им ще бъдат изписани и до бъдещия монумент. Откриването на скулптурата е планувано за ноември 2026 година

·