Виолета Шаханова: “Дано бъдещето на българската опера да е по- добро!”
Близо четири десетилетия / от 1971 до 2010 / главният поетичен репертоар в Русенската опера, една от водещите музикални подиуми у нас, носеше солистката Виолета Шаханова- Стамболиева. Над 70 разнообразни по жанр и темперамент функции от Перголези и Чимароза до съвременността – постоянно високо оценени от рецензията и публиката, величествен брой камерни рецитали и участия в в огромни кантатно- ораториални концерти с музика от Бах, Хендел и Вивалди, през класиката, романтиката, импресионизма до модерните и сложни днешни създатели, гостувания в страната и чужбина, записи в радиото и малкия екран – това в резюме са координатите на сполучливата ѝ креативна кариера до момента. Само през последните няколко сезона Виолета Шаханова направи няколко огромни функции /Донна Елвира в “Дон Жуан”, Серпина в “Слугинята- господарка”, Силва от “Царицата на чардаша”, Каролина от „ Тайният брак”, Норина от “Дон Паскуале”/, както и поредност стилни концерти с музика на Бах, Шуберт, Росини, Белини, Доницети, Бетовен, Менделсон, Мусоргски, Чайковски, Дебюси, Енеску,Владигеров, Сагаев, взе участие във фестивалите на Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, записа няколко от най- сложните песенни цикли на Владигеров, Мусоргски и Шостакович за БНР, компактдиск за “Виена Модърн Мастърс”...
След четири сполучливи десетилетия на оперната сцена и концертния подиум, какво бихте споделили за вашата специалност?
Оперното пеене е тежък физически и душевен развой. Малцина го схващат. Казват: пее си, благополучен човек! А това е специалност равна на труда на миньора. Носи повече страдания, в сравнение с наслади. Лично аз съм била постоянно постоянно неудовлетворена от себе си, без значение от оценките на рецензията и публиката, от които не мога да се оплача. Всъщност живях същински единствено на сцената и на концертния подиум.
От кого се учихте?
От огромните майстори. Преди това в Музикалната академия в родния Русе и Академията в София, след което и при проф. Октав Енигареску от Букурещ, огромен баритон и възпитател. За лиричния сопран, какъвто е моят тип глас, мисля, най- значима е изразителността, която е детайл от хубостта и може би най- значимото нещо в музиката.
Направихте доста функции, освен това някои от тях надалеч от репертоара на типичния поетичен сопран. Кои от тях цените повече?
Когато си актьор в репертоарен спектакъл, който показва всичко, би трябвало да можеш да правиш всичко. Сега артистите, младите, вършат по няколко функции и с тях се изчерпва цялата им кариера по- нататък. И на Запад има артисти, които станаха звезди единствено с по 5-6 функции, само че има и универсални актьори, да вземем за пример Черил Стюдър от Щатите, която пее всичко – от Росини до Вагнер, подобен е и великият Доминго, до момента в който един Луиджи Алва пя съвсем единствено Росини и малко Моцарт... Като солистка на Русенската опера трябваше да извърша освен типично лирични партии, които избирам, само че и някои колоратурни/ Джилда, Оскар, Адела/ или по- драматични/ Донна Елвира и изключително Лина от “Стифелио”на Верди - за първи път у нас на „ Мартенските дни”, най- влиятелния наш фестивал /. Също функции на героини и субретки в типичен оперети/ Силва и Щаси в „ Царицата на чардаша”, Мадлен от “Бал в Савоя” /, функции в нови български опери, в опери за деца като “Хензел и Гретел”, “Котаракът в чизми” и така нататък...Просто не съм отказвала роля. Не съм проваляла театър заради болест или нещо друго...Кои от функциите си оценявам най- доста? Те не са доста – и са основно лирични: Марженка от “Продадена невеста”, Зорница от “Луд Гидия”, Фрау Флут от “Веселите уиндзорки”, Маргарита от “Фауст”, Мими и Мюзета от „ Бохеми”, Адина от “Любовен еликсир”, Донна Елвира от „ Дон Жуан” и Сузана от „ Сватбата на Фигаро”...Една победа за мен беше Зорница на юбилея на Парашкев Хаджиев през 1987. За премиерата беше авансово оповестена друга певица, съществена негова изпълнителка, само че създателят избра мен.
А съжалявате ли за някои неизиграни от Вас на сцената функции?
Да. Има ли актьор който, да не се е разминал с мечтана роля. Изпях концертно Татяна, Манон и Бътерфлай, само че още можах да ги направя на сцената. Харесвам функциите на Таис от операта на Масне, на Луиза от “Луиза” на Шарпантие, на Вали от “Ла Вали”. Но кой ги слага у нас? Сега се вършат все един и същи опери: “Аида”, “Тоска”, “Набуко”, “Трубадур” – за “тежки гласове”, каквито общо- взето нямаме и постановките са компромисни, в доста случаи това въобще не е спектакъл!
Утвърдихте се измежду най-активните камерни артисти у нас. Години наред, всеки сезон правихте премиерни концерти в Русе, София и други градове, откривахте нови създатели и произведения...
Защото операта, не ми доближаваше. Обожавам сцената, тя ми даде доста, само че в този момент, откакто от дълго време няма средства за нови спектакли и се повтарят все едни и същи заглавия за евтините задгранични турнета, избрах да хвърля силите си в камерния род. Работих с въодушевление в региона на художествената ария и непрестанно откривах по нещо ново за мен, уповавам се и за публиката. Така открих песенното творчество на тримата майстори на Белкантото – Росини, Белини и Доницети и за първи път у нас изпълних някои техни вокални опуси. Озаглавих програмата “Венецианска гондола” и заради ползата на публиката я изпълних до момента девет пъти в Русе, София, Варна и Пловдив – на фестивали и обособени концерти. Открих и цикъла “Песни на европейските народи” от Бетовен, вокални цикли от извънредно забавните румънски композитори Паскал Бентою, Тибериу Бредичану, Анатол Виеру, както и прелестните френски песни по текст на Клеман Маро от Джордже Енеску /изпълних ги с триумф и в родината им, на фестивал в Букурещ/,нови песни от Димитър Сагаев, рядко изпълняваните от Владигеров песни по Дора Габе, отдадени на Царица Елеонора, също малко познати у нас опуси на Шуберт, Брамс, Вебер. Също и вълнуващия, неразрешен по Сталиново време цикъл на Шостакович „ Из еврейската национална поезия”. Голямо тестване за мен беше и невероятният цикъл на Мусоргски “Детската стая”- една изумителна музика. Също и сантименталните и трагични “Песни на странстващия калфа” от Густав Малер, италианските романси на Глинка...
Трудно ли е да се пее на концерт?
И мъчно, и елементарно. Лесно е, тъй като си свободен и зависиш единствено от себе си. Нямаш пред себе си диригент, не зависиш от оркестър, сътрудници, театрална техника... Но и мъчно – не можеш да се скриеш зад никого и да се скриеш даже за секунда зад никого и зад нищо. Няма грим, перука, костюм, художествено осветяване, декори, няма паузи, почивки, подиуми без твоето присъединяване. На концертния подиум си напряко “гол”, пред очите на публиката. Сам – пред “стоглавата хидра” на тази аудитория и би трябвало да си съвършен, безупречен, освен това много близо, което плаши много мои положителни на сцената сътрудници, и да прехвърлиш “рампата”, да стигнеш до всеки. От всяка ария – огромна или дребна, от всеки песенен цикъл, да направиш “театър”, “сцена”, да грабнеш, да задържиш вниманието, да развълнуваш, неведнъж пеейки на непознат, не изключително понятен за публиката език. Като камерна певица ми се е случвало да извършвам най- сложни неща /например Владигеров, Бентою, Хелмшрот, Мусоргски, доста сложен е и Шуберт/. Но насладата от този вид музициране е несравнима! Освен това на концертния подиум си изцяло самичък, единствено с един пианист, и се чувстваш, както споделих към този момент, изцяло самостоятелен и същински създател. Не зависиш от волята на диригента, от неговите визии и темпа / от време на време далечни от моите/ или от хрумванията на режисьора...
Споменахте “режисьора”. Вашият наследник, Теодор Стамболиев, се изявяви на сполучливо като режисьор и вие участвахте в неговите постановки. Беше ли забавно за вас?
Беше вълнуващо. Той се оказа прекомерно самостоятелен в работата си и много твърдоглав. Не одобри нито един моя съвет, а мисля, че като имам огромен опит и все можех нещо да му дам. Направих под неговото управление пет огромни функции: Норина /”Дон Паскуале”/, която преди този момент бях пяла на министър председатели във Варна и Плевен, Серпина /”Слугинята- господарка”/,преди това я върших в три постановки, Валансиен /”Веселата вдовица”/, това беше една от дебютните ми функции, и Каролина /”Тайният брак”/,първата ми премиера! За Мартенските дни и за още няколко фестивала у нас и в чужбина направих за първи път у нас - театрално монооперата на „ “Човешкият глас”, което беше върхов миг в моята кариера. С тази сложна и вълнуваща творба на Кокто и Пуленк завърших своята кариера..
Как виждате бъдещето на българската опера?
Засега сегашното е нерадостно. Дано да излезем някой ден от тази рецесия. Реформата се оказа освен безполезна, само че и прекомерно нездравословна за българските музикални театри... Сега те са просто спънати в своята работа. Не единствено поради лимитираните финанси, само че и поради това механично обединение на опери и филхармонии. Ето, когато се прави опера, не може да се направи обикновено един симфоничен концерт и противоположното. Когато оркестърът излезе на турне за пари на открито, няма кой да приглася на артистите и спектаклите на операта и балета просто падат. Нередовната и нищожна продукция, бедният репертоар, неведнъж един и същи, просто сковават работата ни. Публиката губи интерес, в действителност не ѝ предлагаме съвсем нищо ново и автентично. Това е един обаян кръг! Дано бъдещето на българската опера да е по- добро…
Но вие въпреки всичко не можете да се оплачете. Направихте много функции...Работихте с положителни режисьори и диригенти....
Да, по този начин е. Зле е за младите, по тази причина мнозина от тях бягат на открито. Много чудесни млади артисти емигрираха на Запад, поради по- положителните благоприятни условия за работа, поради по- положителното възнаграждение. Мнозина станаха хористи, с цел да се захванат за някое щатно място, тъй като и на Запад се преситиха от музиканти- емигранти от Източна Европа и изключително от Русия. Последните се продават по- на ниска цена от нас и подбиват цената ни!.. Аз имах шанса да сваря и положителните години на българската опера, когато имаше същински ансамблови театри с доста богат репертоар и огромен брой представления годишно – 140- 180!. В Русе играехме всичко – от Моцарт до Прокофиев и Хаджиев, имахме и редица репертоарни открития. Публиката обичаше операта и ходеше даже на актуалните български и съветски /съветски/ създатели: Ал.Райчев, Сагаев, Пиронков, Молчанов, Прокофиев, Хренников, Пипков... А в този момент? Сега даже Моцарт и Пучини не събират тази аудитория. Значи сме дръпнали обратно, доста обратно! Мъчно ми е за този декаданс! Не мога да го понеса.
Имах щастието да работя с редица положителни режисьори и диригенти като: доц Стефан Трифонов, Михаил Хаджимишев, Петър Щърбанов, Пламен Карталов, Маргарита Младенова, Константин Димчев, Джордже Захареску, Йозеф Новак, Манфред Щраубе, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Ромео Райчев...Имах и прелестни сътрудници и сътрудници: Николай Здравков, Кирил Кръстев, Пенка Дилова, Ана Ангелова. Русенската опера беше години наред един първокачествен музикален спектакъл.
Тогава не съжалявате ли, че останахте в Русе и в България? Наистина, вие получихте самопризнание и награди: Златната антена/ 1983/, Златната лира/ 2001/, номинация за “Музикант на годината” /1996/, името Ви влезе в български и непознати енциклопедии, записите ви във фонда на БНР, в Букурещ, Прага и Виена. А и музикалната аудитория ви познава и цени, само че може би това не е задоволително...
Винаги може да се съжалява за пропуснатите благоприятни условия. Съжалявам и аз. Сигурно, в случай че не бях останала в Русе и в България, кариерата ми щеше да се развие по- различен метод. Имах благоприятни условия за работа в София и чужбина /Германия, ЮАР/, само че останах в България и в Русе за положително или за неприятно. И то в моя роден град, където учих в Музикалната гимназия,после учих консерваторията, завърнах се в Русе, назначиха ме незабавно за постоянна солистка, тук направих най- положителните си функции. Гостувах и на сцените в Пловдив, Варна и цялата страна. Но когато започнах кариерата си, а и по-късно, съвсем до 1989 година – статусът на оперните актьори беше много висок. А в този момент е противоположното! За страдание, измененията не донесоха нищо положително за българския оперен спектакъл, както и за цялото ни изкуство. Българските политици, министри, депутати са толкоз надалеч от културата, че тя не се загатва даже мимиходом от тях. Просто не съществува! Освен в случай че не стане дума за министъра. Реформата, както споделих, се оказа пагубна. Затова концентрирах напъните си в камерния род. Макар и много сложен, той е необикновено богат и ме притегля неудържимо. Нямаше да ми стигнат още няколко живота, с цел да извърша нотите, които събрах в персоналната си нототека. Имаше толкоз прелестна, невероятна музика, която желаех да извърша, само че времето не ми стигна...
Разговора води:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
Б.А. Наскоро Съюзът на музикалните дейци в България отличи Виолета Шаханова с най- високата си премия – “Кристалното огърлие”. А Общината в родния ѝ град – с огромната премия „ Русе”
Отзиви от рецензията за Виолета Шаханова:
“Великолепна е Виолета Шаханова – Сузана /”Сватбата на Фигаро”/. С какво удоволствие и артистично въодушевление се отдава певицата и актрисата на тази роля, за която, бих споделил, е родена! Нейният професионализъм и майсторство ѝ отреждат място измежду първите сили на днешната българска опера...”
Димитър Коев, “Светлоструй”
+
“В ролята на Зорница /”Луд Гидия”/ Виолета Шаханова продължава традициите на най- положителните лирични сопрани в актуалния български оперен спектакъл.”
Проф. Боянка Арнаудова, “Българска музика”
+
“Марженка на Виолета Шаханова /”Продадена невеста”, Мартенски дни 1989/ със смисленото си, действено и детайлно направено държание, с културата и одухотвореността си недвусмислено носи сегашен лъх от огромната традиция на предишното, от Марженки като: Райна Михайлова, Катя Попова, Валентина Александрова, самата тя е към този момент традиция, диря в оперния ни спектакъл...”
Проф. Розалия Бикс, “Утро”
+
“Удиви ме лекотата на певческата емисия, хубостта на тембъра, изразителният фасон на пеене, както и отличната дикция на тази певица – на немски, френски и италиански, без никакъв акцент на песенния ѝ концерт на фестивала “Вива ла музика” в НДК.”
Георги Кузманов, вокален възпитател, “Бряг”
+
“Малцина са артистите у нас, които поддържат ниво и препертоар в една толкоз характерна сфера като камерното изпълнителство. Пиететът на Виолета Шаханова към вокалната поезия фактически проличава и в рафинираната линия на фразата, и в детайла, в деликатните модификации и превъплъщения, както и в усета ѝ към присъщия вокален щрих.”
Ива Чавдарова, музиковед “Култура”
+
“Виолета Шаханова показа извънредно проблематичния цикъл “Детската стая” на Мусоргски по текст на композитора. Нейното осъществяване бе пример на високо и зряло вокално майсторство, хармонично съчетано с същински вълнуващ артистизъм при една пределна изразителност на изразните средства.”
Проф. Никола Дюлгеров, “Дума”
+
“ В това 34-то издание на Оперния фестивал в Констанца най- мощно усещане остави у мен една българска певица, Виолета Шаханова. В извънредно тежката моноопера на Пуленк, която познавам от специализацията си в Париж, тя сподели освен ярка певческа заложба, само че и мощен актьорски гений – игра като родена трагична актриса. А интерпретацията ѝ в музикално отношение беше изключителна. Фразира превъзходно, освен това на съвършен френски...”
След четири сполучливи десетилетия на оперната сцена и концертния подиум, какво бихте споделили за вашата специалност?
Оперното пеене е тежък физически и душевен развой. Малцина го схващат. Казват: пее си, благополучен човек! А това е специалност равна на труда на миньора. Носи повече страдания, в сравнение с наслади. Лично аз съм била постоянно постоянно неудовлетворена от себе си, без значение от оценките на рецензията и публиката, от които не мога да се оплача. Всъщност живях същински единствено на сцената и на концертния подиум.
От кого се учихте?
От огромните майстори. Преди това в Музикалната академия в родния Русе и Академията в София, след което и при проф. Октав Енигареску от Букурещ, огромен баритон и възпитател. За лиричния сопран, какъвто е моят тип глас, мисля, най- значима е изразителността, която е детайл от хубостта и може би най- значимото нещо в музиката.
Направихте доста функции, освен това някои от тях надалеч от репертоара на типичния поетичен сопран. Кои от тях цените повече?
Когато си актьор в репертоарен спектакъл, който показва всичко, би трябвало да можеш да правиш всичко. Сега артистите, младите, вършат по няколко функции и с тях се изчерпва цялата им кариера по- нататък. И на Запад има артисти, които станаха звезди единствено с по 5-6 функции, само че има и универсални актьори, да вземем за пример Черил Стюдър от Щатите, която пее всичко – от Росини до Вагнер, подобен е и великият Доминго, до момента в който един Луиджи Алва пя съвсем единствено Росини и малко Моцарт... Като солистка на Русенската опера трябваше да извърша освен типично лирични партии, които избирам, само че и някои колоратурни/ Джилда, Оскар, Адела/ или по- драматични/ Донна Елвира и изключително Лина от “Стифелио”на Верди - за първи път у нас на „ Мартенските дни”, най- влиятелния наш фестивал /. Също функции на героини и субретки в типичен оперети/ Силва и Щаси в „ Царицата на чардаша”, Мадлен от “Бал в Савоя” /, функции в нови български опери, в опери за деца като “Хензел и Гретел”, “Котаракът в чизми” и така нататък...Просто не съм отказвала роля. Не съм проваляла театър заради болест или нещо друго...Кои от функциите си оценявам най- доста? Те не са доста – и са основно лирични: Марженка от “Продадена невеста”, Зорница от “Луд Гидия”, Фрау Флут от “Веселите уиндзорки”, Маргарита от “Фауст”, Мими и Мюзета от „ Бохеми”, Адина от “Любовен еликсир”, Донна Елвира от „ Дон Жуан” и Сузана от „ Сватбата на Фигаро”...Една победа за мен беше Зорница на юбилея на Парашкев Хаджиев през 1987. За премиерата беше авансово оповестена друга певица, съществена негова изпълнителка, само че създателят избра мен.
А съжалявате ли за някои неизиграни от Вас на сцената функции?
Да. Има ли актьор който, да не се е разминал с мечтана роля. Изпях концертно Татяна, Манон и Бътерфлай, само че още можах да ги направя на сцената. Харесвам функциите на Таис от операта на Масне, на Луиза от “Луиза” на Шарпантие, на Вали от “Ла Вали”. Но кой ги слага у нас? Сега се вършат все един и същи опери: “Аида”, “Тоска”, “Набуко”, “Трубадур” – за “тежки гласове”, каквито общо- взето нямаме и постановките са компромисни, в доста случаи това въобще не е спектакъл!
Утвърдихте се измежду най-активните камерни артисти у нас. Години наред, всеки сезон правихте премиерни концерти в Русе, София и други градове, откривахте нови създатели и произведения...
Защото операта, не ми доближаваше. Обожавам сцената, тя ми даде доста, само че в този момент, откакто от дълго време няма средства за нови спектакли и се повтарят все едни и същи заглавия за евтините задгранични турнета, избрах да хвърля силите си в камерния род. Работих с въодушевление в региона на художествената ария и непрестанно откривах по нещо ново за мен, уповавам се и за публиката. Така открих песенното творчество на тримата майстори на Белкантото – Росини, Белини и Доницети и за първи път у нас изпълних някои техни вокални опуси. Озаглавих програмата “Венецианска гондола” и заради ползата на публиката я изпълних до момента девет пъти в Русе, София, Варна и Пловдив – на фестивали и обособени концерти. Открих и цикъла “Песни на европейските народи” от Бетовен, вокални цикли от извънредно забавните румънски композитори Паскал Бентою, Тибериу Бредичану, Анатол Виеру, както и прелестните френски песни по текст на Клеман Маро от Джордже Енеску /изпълних ги с триумф и в родината им, на фестивал в Букурещ/,нови песни от Димитър Сагаев, рядко изпълняваните от Владигеров песни по Дора Габе, отдадени на Царица Елеонора, също малко познати у нас опуси на Шуберт, Брамс, Вебер. Също и вълнуващия, неразрешен по Сталиново време цикъл на Шостакович „ Из еврейската национална поезия”. Голямо тестване за мен беше и невероятният цикъл на Мусоргски “Детската стая”- една изумителна музика. Също и сантименталните и трагични “Песни на странстващия калфа” от Густав Малер, италианските романси на Глинка...
Трудно ли е да се пее на концерт?
И мъчно, и елементарно. Лесно е, тъй като си свободен и зависиш единствено от себе си. Нямаш пред себе си диригент, не зависиш от оркестър, сътрудници, театрална техника... Но и мъчно – не можеш да се скриеш зад никого и да се скриеш даже за секунда зад никого и зад нищо. Няма грим, перука, костюм, художествено осветяване, декори, няма паузи, почивки, подиуми без твоето присъединяване. На концертния подиум си напряко “гол”, пред очите на публиката. Сам – пред “стоглавата хидра” на тази аудитория и би трябвало да си съвършен, безупречен, освен това много близо, което плаши много мои положителни на сцената сътрудници, и да прехвърлиш “рампата”, да стигнеш до всеки. От всяка ария – огромна или дребна, от всеки песенен цикъл, да направиш “театър”, “сцена”, да грабнеш, да задържиш вниманието, да развълнуваш, неведнъж пеейки на непознат, не изключително понятен за публиката език. Като камерна певица ми се е случвало да извършвам най- сложни неща /например Владигеров, Бентою, Хелмшрот, Мусоргски, доста сложен е и Шуберт/. Но насладата от този вид музициране е несравнима! Освен това на концертния подиум си изцяло самичък, единствено с един пианист, и се чувстваш, както споделих към този момент, изцяло самостоятелен и същински създател. Не зависиш от волята на диригента, от неговите визии и темпа / от време на време далечни от моите/ или от хрумванията на режисьора...
Споменахте “режисьора”. Вашият наследник, Теодор Стамболиев, се изявяви на сполучливо като режисьор и вие участвахте в неговите постановки. Беше ли забавно за вас?
Беше вълнуващо. Той се оказа прекомерно самостоятелен в работата си и много твърдоглав. Не одобри нито един моя съвет, а мисля, че като имам огромен опит и все можех нещо да му дам. Направих под неговото управление пет огромни функции: Норина /”Дон Паскуале”/, която преди този момент бях пяла на министър председатели във Варна и Плевен, Серпина /”Слугинята- господарка”/,преди това я върших в три постановки, Валансиен /”Веселата вдовица”/, това беше една от дебютните ми функции, и Каролина /”Тайният брак”/,първата ми премиера! За Мартенските дни и за още няколко фестивала у нас и в чужбина направих за първи път у нас - театрално монооперата на „ “Човешкият глас”, което беше върхов миг в моята кариера. С тази сложна и вълнуваща творба на Кокто и Пуленк завърших своята кариера..
Как виждате бъдещето на българската опера?
Засега сегашното е нерадостно. Дано да излезем някой ден от тази рецесия. Реформата се оказа освен безполезна, само че и прекомерно нездравословна за българските музикални театри... Сега те са просто спънати в своята работа. Не единствено поради лимитираните финанси, само че и поради това механично обединение на опери и филхармонии. Ето, когато се прави опера, не може да се направи обикновено един симфоничен концерт и противоположното. Когато оркестърът излезе на турне за пари на открито, няма кой да приглася на артистите и спектаклите на операта и балета просто падат. Нередовната и нищожна продукция, бедният репертоар, неведнъж един и същи, просто сковават работата ни. Публиката губи интерес, в действителност не ѝ предлагаме съвсем нищо ново и автентично. Това е един обаян кръг! Дано бъдещето на българската опера да е по- добро…
Но вие въпреки всичко не можете да се оплачете. Направихте много функции...Работихте с положителни режисьори и диригенти....
Да, по този начин е. Зле е за младите, по тази причина мнозина от тях бягат на открито. Много чудесни млади артисти емигрираха на Запад, поради по- положителните благоприятни условия за работа, поради по- положителното възнаграждение. Мнозина станаха хористи, с цел да се захванат за някое щатно място, тъй като и на Запад се преситиха от музиканти- емигранти от Източна Европа и изключително от Русия. Последните се продават по- на ниска цена от нас и подбиват цената ни!.. Аз имах шанса да сваря и положителните години на българската опера, когато имаше същински ансамблови театри с доста богат репертоар и огромен брой представления годишно – 140- 180!. В Русе играехме всичко – от Моцарт до Прокофиев и Хаджиев, имахме и редица репертоарни открития. Публиката обичаше операта и ходеше даже на актуалните български и съветски /съветски/ създатели: Ал.Райчев, Сагаев, Пиронков, Молчанов, Прокофиев, Хренников, Пипков... А в този момент? Сега даже Моцарт и Пучини не събират тази аудитория. Значи сме дръпнали обратно, доста обратно! Мъчно ми е за този декаданс! Не мога да го понеса.
Имах щастието да работя с редица положителни режисьори и диригенти като: доц Стефан Трифонов, Михаил Хаджимишев, Петър Щърбанов, Пламен Карталов, Маргарита Младенова, Константин Димчев, Джордже Захареску, Йозеф Новак, Манфред Щраубе, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Ромео Райчев...Имах и прелестни сътрудници и сътрудници: Николай Здравков, Кирил Кръстев, Пенка Дилова, Ана Ангелова. Русенската опера беше години наред един първокачествен музикален спектакъл.
Тогава не съжалявате ли, че останахте в Русе и в България? Наистина, вие получихте самопризнание и награди: Златната антена/ 1983/, Златната лира/ 2001/, номинация за “Музикант на годината” /1996/, името Ви влезе в български и непознати енциклопедии, записите ви във фонда на БНР, в Букурещ, Прага и Виена. А и музикалната аудитория ви познава и цени, само че може би това не е задоволително...
Винаги може да се съжалява за пропуснатите благоприятни условия. Съжалявам и аз. Сигурно, в случай че не бях останала в Русе и в България, кариерата ми щеше да се развие по- различен метод. Имах благоприятни условия за работа в София и чужбина /Германия, ЮАР/, само че останах в България и в Русе за положително или за неприятно. И то в моя роден град, където учих в Музикалната гимназия,после учих консерваторията, завърнах се в Русе, назначиха ме незабавно за постоянна солистка, тук направих най- положителните си функции. Гостувах и на сцените в Пловдив, Варна и цялата страна. Но когато започнах кариерата си, а и по-късно, съвсем до 1989 година – статусът на оперните актьори беше много висок. А в този момент е противоположното! За страдание, измененията не донесоха нищо положително за българския оперен спектакъл, както и за цялото ни изкуство. Българските политици, министри, депутати са толкоз надалеч от културата, че тя не се загатва даже мимиходом от тях. Просто не съществува! Освен в случай че не стане дума за министъра. Реформата, както споделих, се оказа пагубна. Затова концентрирах напъните си в камерния род. Макар и много сложен, той е необикновено богат и ме притегля неудържимо. Нямаше да ми стигнат още няколко живота, с цел да извърша нотите, които събрах в персоналната си нототека. Имаше толкоз прелестна, невероятна музика, която желаех да извърша, само че времето не ми стигна...
Разговора води:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
Б.А. Наскоро Съюзът на музикалните дейци в България отличи Виолета Шаханова с най- високата си премия – “Кристалното огърлие”. А Общината в родния ѝ град – с огромната премия „ Русе”
Отзиви от рецензията за Виолета Шаханова:
“Великолепна е Виолета Шаханова – Сузана /”Сватбата на Фигаро”/. С какво удоволствие и артистично въодушевление се отдава певицата и актрисата на тази роля, за която, бих споделил, е родена! Нейният професионализъм и майсторство ѝ отреждат място измежду първите сили на днешната българска опера...”
Димитър Коев, “Светлоструй”
+
“В ролята на Зорница /”Луд Гидия”/ Виолета Шаханова продължава традициите на най- положителните лирични сопрани в актуалния български оперен спектакъл.”
Проф. Боянка Арнаудова, “Българска музика”
+
“Марженка на Виолета Шаханова /”Продадена невеста”, Мартенски дни 1989/ със смисленото си, действено и детайлно направено държание, с културата и одухотвореността си недвусмислено носи сегашен лъх от огромната традиция на предишното, от Марженки като: Райна Михайлова, Катя Попова, Валентина Александрова, самата тя е към този момент традиция, диря в оперния ни спектакъл...”
Проф. Розалия Бикс, “Утро”
+
“Удиви ме лекотата на певческата емисия, хубостта на тембъра, изразителният фасон на пеене, както и отличната дикция на тази певица – на немски, френски и италиански, без никакъв акцент на песенния ѝ концерт на фестивала “Вива ла музика” в НДК.”
Георги Кузманов, вокален възпитател, “Бряг”
+
“Малцина са артистите у нас, които поддържат ниво и препертоар в една толкоз характерна сфера като камерното изпълнителство. Пиететът на Виолета Шаханова към вокалната поезия фактически проличава и в рафинираната линия на фразата, и в детайла, в деликатните модификации и превъплъщения, както и в усета ѝ към присъщия вокален щрих.”
Ива Чавдарова, музиковед “Култура”
+
“Виолета Шаханова показа извънредно проблематичния цикъл “Детската стая” на Мусоргски по текст на композитора. Нейното осъществяване бе пример на високо и зряло вокално майсторство, хармонично съчетано с същински вълнуващ артистизъм при една пределна изразителност на изразните средства.”
Проф. Никола Дюлгеров, “Дума”
+
“ В това 34-то издание на Оперния фестивал в Констанца най- мощно усещане остави у мен една българска певица, Виолета Шаханова. В извънредно тежката моноопера на Пуленк, която познавам от специализацията си в Париж, тя сподели освен ярка певческа заложба, само че и мощен актьорски гений – игра като родена трагична актриса. А интерпретацията ѝ в музикално отношение беше изключителна. Фразира превъзходно, освен това на съвършен френски...”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ