Д-р Иванов: 90% от баничките съдържат имитиращи млечни продукти
Близо 90% от баничките, които българите купуват, съдържат имитиращи млечни артикули вместо същинско сирене. Това шокиращо разобличаване направи доктор Сергей Иванов от " Активни консуматори " в ефира на " Социална мрежа " по Нова нюз.
" Хората не знаят, че ги ядат. Когато си купите баничка, в 90% от случаите тя е с имитиращ артикул ", уточни изрично доктор Иванов.
Според специалиста, формалната статистика за консумация на към 6000 тона подправени млечни произведения за половин година е надалеч от действителността, като същинските количества са в пъти по-големи. Подобни артикули се срещат всеобщо в закуски, евтини заведения, заведения за хранене, както и в детски градини и учебни заведения.
Европейската възбрана не важи у нас
Особено обезпокоителен е фактът, че технологията за произвеждане на имитиращи млечни артикули е неразрешена в Европейския съюз от над 2 години, само че в България продължава да се употребява съвсем безнаказано.
" В Европа няма термин 'имитиращ продукт'. Там се назовава машинация и се санкционира като закононарушение ", акцентира доктор Иванов.
Въпреки че съгласно закона сходни артикули би трябвало да се продават настрана, с ясно означение и на специфични щандове, това условие всеобщо не се съблюдава. Проверките са редки, а контролните органи, по думите на специалиста, " се вършат на разсеяни ".
Вредите за здравето
Основната опасност от имитиращите артикули произтича от употребяваните хидрогенирани мазнини с трансмазни киселини, които са публично неразрешени в Европейски Съюз заради заплахите, които крият.
" Има потвърдена връзка сред тяхната консумация и сърдечно-съдовите болести. България е първенец тъкмо в тази категория ", напомни доктор Иванов.
Влияние върху пазара и фермерите
Фалшивите артикули освен вредят на здравето, само че и подкопават доверието към българските производители на същинско сирене и кашкавал. Според специалиста, всяка бучка подправено сирене замества действителен първокласен артикул, което вреди и на фермерите, и на стопанската система като цяло.
Как да се предпазим
На въпроса по какъв начин потребителите да се предпазят, Иванов е прям: " Няма по какъв начин да разберете дали яденето ви съдържа подправен артикул – усетът и консистенцията постоянно са същите. Единственото, което остава, е четенето на етикети – въпреки и това да не е гаранция. "
Според него възбраната на сходни артикули би трябвало да бъде приоритет и да се извършва с политическа воля. Но до момента в който това не се случи, потребителите ще продължат да бъдат мамени, изключително когато купуват подготвени закуски като банички, където шансът да получат същински млечен артикул е едвам към 10%.
