Близо 800 млн. лв. на година не влизат в хазната

Близо 800 млн. лева на година не влизат в хазната поради лъжливи схеми с Данък добавена стойност. Въвеждането на нови законови правила и контролната активност на Национална агенция за приходите са понижили тези загуби няколко пъти спрямо 2010 година, да вземем за пример, когато те се изчисляваха на 2,6 милиарда лева

Данъчни специалисти са безапелационни, че въведената осведомителна система за разбор и оценка на риска има съществена роля при разкриването на лъжливите схеми.

Експертите на Национална агенция за приходите разделят измамите с Данък добавена стойност на две огромни групи - укриване на отговорности или източване на налог посредством фиктивни покупко-продажби. При първите задачата е икономисване на заплащането към хазната, като причинителите са компании, които правят действителна активност. При тях се укриват облагаеми доходи или има надценяване на разноски, с цел да се изиска връщане на по-голям данъчен заем.

Приходите се регистрират посредством продажба без издаване на фактура, покупко-продажби на по-ниски цени от действителните или по пазарни, само че количествата са занижени. Надценяването на разноски пък става с потребление на фиктивни фактури, разходи, които не са свързани с активността, или надписани доставки.

Появяват се, обаче и нови схеми. Една от тях, която се дефинира като машинация от първата група, се ползва след взрива в пазара на парцелите. При нея вложител строи и продава жилищата, а покупко-продажбите се изповядат по данъчна оценка, която е в пъти по-ниска от пазарната цена, само че това е позволено от закона. Когато компанията доближи оборот от 160 хиляди лева - какъвто бе прагът за регистрация по Данък добавена стойност за предходната година, се закрива, а активите се трансферират в нова. Тя стартира да строи на различен имот и схемата се повтаря. Така продавачът може да не начислява Данък добавена стойност. Тази машинация се ползва освен при бизнеса с парцели, а и в други сектори.

Тя има и няколко разновидности, при всяка от които се заобикалят два закона - за Данък добавена стойност и за заплащанията в брой. Схемата обслужва и ползите на тези, които играят на имотния пазар, с цел да легализират пари без потвърден генезис. Брокери показват, че се усилва броят на купувачите, които оферират с до 50% по-висока цена, в случай че продавачът одобри заплащане в брой на цялата сума или част от нея.

Строителни бизнесмени пък дават отстъпки, в случай че купувачът се съгласи на заплащане кеш. Дават се и образци - цена от 105 хиляди евро при покупко-продажби без ипотека и 226 хиляди с заем - т.е. 120 хиляди евро приблизително са скритите пари, като в някои случаи сумата може да стигне и до 200 хиляди.

При инспекции данъчни се натъкват и на така наречен прикрит вложител. Това са хора с финансов запас, част от който е без потвърден генезис. Те поемат част от финансирането на здания и получават на алегорични цени от строителя жилища, магазини, офиси. Инвеститорът начислява Данък добавена стойност върху част от парите, а не върху цялата, а скритият вложител продава получените жилища и легализира парите си.

Всяка от тези схеми мъчно се потвърждава, най-често се стига до санкции за нарушение на тавана за разплащанията в брой от 10 000 лева Санкцията за физически лица е 25% от размера на заплащането, а за компании - 50%. Спестените от Данък добавена стойност пари обаче стигат и за заплащането на санкцията, и за облага.

Според данъчни специалисти, най-вече случаи на Данък добавена стойност измами има в строителството, търговията с бързооборотни артикули, произвеждане и търговия със артикули и услуги с висока добавена стойност и комплицирана калкулация на крайната продукция, както и с артикули на интелектуалната благосъстоятелност. Затова и множеството от инспекциите им са ориентирани тъкмо към тези сектори.

Все още се среща и една от първите схеми за машинация с Данък добавена стойност, при която продавачът не внася дължимия от продажбата Данък добавена стойност или част от него, а купувачът употребява право на възобновяване на данъчен заем и си желае пари от страната. Тя работи, като се включват допустимо максимален брой компании, през които всяка доставка минава, като множеството от тях са кухи.

Продължава, да вземем за пример, схемата с така наречен изчезнал търговец. За нея се основава верига от компании, които правят между тях фиктивни покупко-продажби. Една от тях акумулира отговорности, а всички останали са съумели да упражнят правото на прилагане на данъчен заем и да възстановят Данък добавена стойност. Контролът и разкриването им се затрудняват от това, че във веригата има и такива, които са регистрирани в други страни от Европейски Съюз, нормално там, където за съответната стока има нулева ставка по Данък добавена стойност. Фирмата дебитор не погасява отговорностите си и се препродава - най-често на безработни или обществено слаби.

Среща се към момента и така наречен каруселна машинация, за която трябват най-малко трима снабдители, нормално от разнообразни страни. Тогава се правят голям брой трансгранични сделки на една и съща стока, която се полза с нулева ставка. На края на веригата стоката се полза с най-ниския за групата страни Данък добавена стойност, само че не се внася в хазната.

Износ единствено по документи е лъжлива скица, която също се осъществя през компании, регистрирани в няколко страни, нормално прилежащи. Стоката минава границата единствено по документи. При износа има нулеви данъчни ставки, а търговецът си възвръща данъчния заем върху разноските и закупените артикули. След това те се продават на вътрешния пазар без фактури.

Вариант на тази скица е фиктивни покупко-продажби да се правят в границите на Европейски Съюз като вътрешно общностни доставки, които се таксуват с нулева ставка Това се прави единствено по документи, а стоката не напуща границата и се продава на вътрешния пазар отново без фактури и без да се заплащат налози. Фирмата продавач обаче си възвръща данъчен заем върху разноските.

Нова вариация на тази скица е артикули да се изнасят в страни отвън Европейски Съюз - най-често в Дубай или други арабски страни. След това се внасят в страна от Европейски Съюз и не престават по познатата верига.