Близо 80% от медицинските сестри у нас са в готовност за протест
Близо 80% от медицинските сестри в лечебните заведения у нас настояват, че са подготвени да излязат на митинг, в случай че не се вземат ограничения за решение на проблемите с кадровия недостиг, който въздейства негативно на работата им и усилва вероятността от медицински неточности.
Това демонстрира анонимна анкета на „ Индекс на лечебните заведения “, извършена измежду 543 експерти по здравни грижи в болничната помощ в края на предходната и началото на тази година.
Заетост
66% от интервюираните експерти по здравни грижи работят на едно място, 30% – на две, а 4% – на три. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% от интервюираните, което допуска висока степен на полагане на ексклузивен труд. Най-голям дял от интервюираните – 54% – са показали, че се трудят сред 41 и 80 часа седмично, а 6% над 80 часа.
Голямата претовареност на експертите по здравни грижи се удостоверява и от данните за изключителния труд, който те поставят. 46% от интервюираните са декларирали, че поставят подобен, като 32% от тях работят сред 16 и 30 часа повече на седмица, а 7% - над 31 часа.
Доходи
Доходите очевидно мъчно кореспондират с високата степен на претовареност на експертите по здравни грижи. 64% от интервюираните показват, че в лечебните заведения, където работят, не са били реализирани минималните заплати по КТД. Данните от анкетата демонстрират, че 68% се трудят за 800-1600 лева на месец, една пета получават сред 1600-2000 лева, а над 2000 – 6%.
Движението на приходите не е било и еднопосочно при всички експерти по здравни грижи. Увеличение е имало при 33%, при други 32% приходите от труда им са се запазили непроменени, а при една трета даже са намалели.
Според значително от експертите по здравни грижи действителните им приходи са по-ниски от предстоящите. Една трета от интервюираните смятат, че е обикновено за труда им да получават сред 1500-2000 лева, а други 42% виждат тези граници като 2000 и 3000 лева
Управление на времето
69% от интервюираните експерти по здравни грижи считат, че не разполагат с задоволително време за пациентите си, до момента в който 18% са на мнение, че имат задоволително време, с цел да извърнат внимание на всеки собствен пациент.
35% от интервюираните експерти споделят, че употребяват над 4 часа от работния си ден в грижи за пациентите, 44% пък отделят по-малко от 4 часа. Документацията се оказва една от дейностите, с която огромна част от експертите по здравни грижи са заети. Между 2 и 4 часа от деня си на попълване на документи отделят 45% от респондентите, а над 4 часа – 25%.
Кадрова обезпеченост
Над 97% от експертите по здравни грижи са безапелационни, че в лечебните заведения е налице кадрови недостиг, а малко над 2% не могат да преценяват дали това е по този начин. Това удостоверяват и данните за броя пациенти на една сестра. 33% от интервюираните показват, че на промяна се грижат за повече от 20 пациента, като близо половината от тях показват, че се грижат даже за повече от 30 души. Други 37% от интервюираните показват, че на промяна се грижат за от 10 до 20 пациента. Едва 23% са тези, които поставят грижа за по-малко от 10 души на дежурство.
Съотношението доктор:сестра също всеобщо е отрицателно. На един доктор има по-малко от една сестра съгласно отговорите на 48% от интервюираните, а в една пета от случаите съотношението е равно. Само при 19% от интервюираните на един доктор се пада повече от една сестра, както би трябвало да бъде.
Последици
Кадровият недостиг и несъразмерната натовареност на експертите по здравни грижи въздействат отрицателно върху опцията им да работят обикновено. 90% от интервюираните считат, че неналичието на задоволително фрагменти е проблем за качеството на работата, а над 70% са на мнение, че дефицитът усилва риска от медицински неточности. 76% от интервюираните споделят, че са прекомерно натоварени, а 76% от тях считат, че това е въздейства отрицателно на работата.
Влияние върху качеството на работа оказват още фактори. Над 60% от респондентите считат, че неприятно въздействие върху качеството на работата им оказва отрицателното отношение на институциите към експертите по здравни грижи (69%), равнищата на възнаграждение сега (67%), изискванията на труд (64%), както и отношението от страна на пациентите (62%). Според 47% от интервюираните разрастването на болничната мрежа също води до увеличение на кадровия недостиг и също така въздейства неприятно върху качеството на работата им.
Решения на недостига
Основните благоприятни условия за превъзмогване на кадровия недостиг и оттова на проблемите, свързани с него, експертите по здравни грижи виждат в няколко съществени ограничения. Първата измежду тях е увеличение на заплащането им – 88% от респондентите са на това мнение, възстановяване изискванията на труд – 29%, възстановяване на отношение към тях като цяло - 17%, смяна в категорията на труд и опция за по-ранно пенсиониране - 7%.
Готовност за митинг
Ако управляващите не подхващат своевременни ограничения за решение на кадровия недостиг, 79% от интервюираните декларират, че биха взели участие в протестни дейности. Едва 7% от респондентите – не желаят да вземат участие в такива дейности, а 13% на този стадий не са взели решение.
За анкетата
404 от всички 543 участници в анкетата са медицински сестри, след тях по бройка се подреждат акушерките, лаборантите и други експерти по здравни грижи. Най-голяма част от интервюираните – 36%, работят в регионални лечебни заведения, 25% – в държавни, 24% – в общински, а 15% – в частни. Участниците са от цялата страна, като най-многобройни са представителите от София град. По възраст максимален дял са интервюираните сред 41 и 60 години – 62% от всички, след тях се подреждат тези сред 22 и 40 години – 26% от всички, над 60 години са 12%.
Това демонстрира анонимна анкета на „ Индекс на лечебните заведения “, извършена измежду 543 експерти по здравни грижи в болничната помощ в края на предходната и началото на тази година.
Заетост
66% от интервюираните експерти по здравни грижи работят на едно място, 30% – на две, а 4% – на три. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% от интервюираните, което допуска висока степен на полагане на ексклузивен труд. Най-голям дял от интервюираните – 54% – са показали, че се трудят сред 41 и 80 часа седмично, а 6% над 80 часа.
Голямата претовареност на експертите по здравни грижи се удостоверява и от данните за изключителния труд, който те поставят. 46% от интервюираните са декларирали, че поставят подобен, като 32% от тях работят сред 16 и 30 часа повече на седмица, а 7% - над 31 часа.
Доходи
Доходите очевидно мъчно кореспондират с високата степен на претовареност на експертите по здравни грижи. 64% от интервюираните показват, че в лечебните заведения, където работят, не са били реализирани минималните заплати по КТД. Данните от анкетата демонстрират, че 68% се трудят за 800-1600 лева на месец, една пета получават сред 1600-2000 лева, а над 2000 – 6%.
Движението на приходите не е било и еднопосочно при всички експерти по здравни грижи. Увеличение е имало при 33%, при други 32% приходите от труда им са се запазили непроменени, а при една трета даже са намалели.
Според значително от експертите по здравни грижи действителните им приходи са по-ниски от предстоящите. Една трета от интервюираните смятат, че е обикновено за труда им да получават сред 1500-2000 лева, а други 42% виждат тези граници като 2000 и 3000 лева
Управление на времето
69% от интервюираните експерти по здравни грижи считат, че не разполагат с задоволително време за пациентите си, до момента в който 18% са на мнение, че имат задоволително време, с цел да извърнат внимание на всеки собствен пациент.
35% от интервюираните експерти споделят, че употребяват над 4 часа от работния си ден в грижи за пациентите, 44% пък отделят по-малко от 4 часа. Документацията се оказва една от дейностите, с която огромна част от експертите по здравни грижи са заети. Между 2 и 4 часа от деня си на попълване на документи отделят 45% от респондентите, а над 4 часа – 25%.
Кадрова обезпеченост
Над 97% от експертите по здравни грижи са безапелационни, че в лечебните заведения е налице кадрови недостиг, а малко над 2% не могат да преценяват дали това е по този начин. Това удостоверяват и данните за броя пациенти на една сестра. 33% от интервюираните показват, че на промяна се грижат за повече от 20 пациента, като близо половината от тях показват, че се грижат даже за повече от 30 души. Други 37% от интервюираните показват, че на промяна се грижат за от 10 до 20 пациента. Едва 23% са тези, които поставят грижа за по-малко от 10 души на дежурство.
Съотношението доктор:сестра също всеобщо е отрицателно. На един доктор има по-малко от една сестра съгласно отговорите на 48% от интервюираните, а в една пета от случаите съотношението е равно. Само при 19% от интервюираните на един доктор се пада повече от една сестра, както би трябвало да бъде.
Последици
Кадровият недостиг и несъразмерната натовареност на експертите по здравни грижи въздействат отрицателно върху опцията им да работят обикновено. 90% от интервюираните считат, че неналичието на задоволително фрагменти е проблем за качеството на работата, а над 70% са на мнение, че дефицитът усилва риска от медицински неточности. 76% от интервюираните споделят, че са прекомерно натоварени, а 76% от тях считат, че това е въздейства отрицателно на работата.
Влияние върху качеството на работа оказват още фактори. Над 60% от респондентите считат, че неприятно въздействие върху качеството на работата им оказва отрицателното отношение на институциите към експертите по здравни грижи (69%), равнищата на възнаграждение сега (67%), изискванията на труд (64%), както и отношението от страна на пациентите (62%). Според 47% от интервюираните разрастването на болничната мрежа също води до увеличение на кадровия недостиг и също така въздейства неприятно върху качеството на работата им.
Решения на недостига
Основните благоприятни условия за превъзмогване на кадровия недостиг и оттова на проблемите, свързани с него, експертите по здравни грижи виждат в няколко съществени ограничения. Първата измежду тях е увеличение на заплащането им – 88% от респондентите са на това мнение, възстановяване изискванията на труд – 29%, възстановяване на отношение към тях като цяло - 17%, смяна в категорията на труд и опция за по-ранно пенсиониране - 7%.
Готовност за митинг
Ако управляващите не подхващат своевременни ограничения за решение на кадровия недостиг, 79% от интервюираните декларират, че биха взели участие в протестни дейности. Едва 7% от респондентите – не желаят да вземат участие в такива дейности, а 13% на този стадий не са взели решение.
За анкетата
404 от всички 543 участници в анкетата са медицински сестри, след тях по бройка се подреждат акушерките, лаборантите и други експерти по здравни грижи. Най-голяма част от интервюираните – 36%, работят в регионални лечебни заведения, 25% – в държавни, 24% – в общински, а 15% – в частни. Участниците са от цялата страна, като най-многобройни са представителите от София град. По възраст максимален дял са интервюираните сред 41 и 60 години – 62% от всички, след тях се подреждат тези сред 22 и 40 години – 26% от всички, над 60 години са 12%.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ