Медицинските сестри у нас са на ръба на силите си заради ниското заплащане и кадровата криза
Близо 80% от медицинските сестри в българските лечебните заведения декларират, че са подготвени да излязат на митинг . Основна причина за недоволството е кадровият недостиг , който въздейства негативно на работата им и усилва вероятността от медицински неточности . Те упорстват да се вземат незабавни ограничения в тази тенденция , които да улеснят работата им.
Това демонстрира анонимна анкета на „ Индекс на лечебните заведения “, извършена измежду 543 експерти по здравни грижи в болничната помощ в края на предходната и началото на тази година . В анкетата също по този начин са включени и акушерки, лаборанти и други експерти по здравни грижи.
66% от интервюираните експерти по здравни грижи работят на едно място , 30% – на две, а 4% – на три. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% от интервюираните, което допуска висока степен на полагане на ексклузивен труд . Най-голям дял от интервюираните – 54% – са показали, че се трудят сред 41 и 80 часа седмично , а 6% над 80 часа.
Данните от изследването демонстрират, че приходите мъчно кореспондират с високата степен на претовареност на експертите по здравни грижи. 64% от интервюираните показват, че в лечебните заведения, където работят, не са били реализирани минималните заплати по груповия трудов контракт. 68% от интервюираните се трудят за 800-1600 лева на месец, една пета получават сред 1600-2000 лева , а над 2000 – 6%.
В същото време 69% от интервюираните експерти по здравни грижи считат, че не разполагат с задоволително време за пациентите си, до момента в който 18% са на мнение, че имат задоволително време, с цел да извърнат внимание на всеки собствен пациент.
35% от интервюираните експерти споделят, че употребяват над 4 часа от работния си ден в грижи за пациентите, 44% пък отделят по-малко от 4 часа.
Над 97% от експертите по здравни грижи са безапелационни, че в лечебните заведения е налице кадрови недостиг , а малко над 2% не могат да преценяват дали това е по този начин. Това удостоверяват и данните за броя пациенти на една сестра . 33% от интервюираните показват, че на промяна се грижат за повече от 20 пациента, като близо половината от тях споделят, че се грижат даже за повече от 30 души . Други 37% от интервюираните декларират, че на промяна се грижат за от 10 до 20 пациента. Едва 23% са тези, които поставят грижа за по-малко от 10 души на дежурство.
Кадровата рецесия и несъразмерната натовареност на експертите по здравни грижи въздействат отрицателно върху опцията им да работят обикновено. 90% от интервюираните считат, че неналичието на задоволително фрагменти е проблем за качеството на работата , а над 70% са на мнение, че дефицитът усилва риска от медицински неточности . 76% от интервюираните споделят, че са прекомерно натоварени, а 76% от тях считат, че това е въздейства отрицателно на работата .
Основните благоприятни условия за превъзмогване на кадровия недостиг и оттова на проблемите, свързани с него, експертите по здравни грижи виждат в няколко съществени ограничения. Първата измежду тях е увеличение на заплащането им – 88% от респондентите са на това мнение, възстановяване изискванията на труд – 29%, възстановяване на отношение към тях като цяло – 17%, смяна в категорията на труд и опция за по-ранно пенсиониране – 7%.
