Трохи в хазната: 74 млн. лева от концесии за добив на подземни богатства
Близо 74 млн. лева са приходите от концесионна активност по Закона за подземните благосъстояния през 2015 година, излиза наяве от отчет, признат от Министерския съвет. По бюджетите на общините, на чиято територия са ситуирани находищата, са преведени 28,4 млн. лева при 25,1 млн. лева през 2014 година, което е с 13% повече.
С максимален условен дял от приходите (18,64%) е „ Дънди Прешъс Металс Челопеч “ ЕАД, следван от „ Елаците мед “ АД (16,27%), „ Асарел медет “ АД (7,71%), „ Проучване и рандеман на петрол и газ “ АД (3,15%), „ Петрокелтик “ ООД (2,4%) и други
През годините постоянно са се появявали мнения за изискванията на концесията в Челопеч с рецензии към страната за това, че прибира най-малък % от това, което канадската компания печели от находището. Миналата година одит на Сметната палата излезе със заключението, че неточности от страна на институциите при предоговарянето на договора и следващ слаб надзор са довели до актуалната обстановка.
Към 31 декември 2015 година в България работят общо 496 концесии за рандеман на подземни благосъстояния, които са разпределени по следния метод: 19 – за железни потребни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за петрол и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се показва още в отчета.
Приходите от концесионна активност по Закона за подземните благосъстояния са единствено трохи, които рудодобивните компании заплащат на страната. Например, България сама си е отговорна, че губи десетки милиони от златната концесия в Челопеч. Най-грубите неточности, които са ощетили хазната, са направени през 2000 година и 2008 година В последните години пък главният проблем е слабият надзор. Проследявайки цялата история на концесията на „ Дънди Прешъс ", се оказва, че хазната прибира единствено 1,5% от добива.
От 2011 година до 2013 година, канадската компания-концесионер е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,99 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. $, на златото – 939 млн. $, а на среброто – 41 млн. $. Общата сума на добива е над 1,5 милиарда $, излиза наяве от отчет на Сметната палата.
От тази сума под формата на концесионно заплащане в бюджета са влезнали към 23 млн. $ (1,5%) или към 34 млн. лева за интервала 2011 – 2013 година Община Челопеч е получила 14,7 млн. лева, а община Чавдар – 1,7 млн. лева За същия интервал осъществените вложения от концесионера са в размер над 187,5 млн. $.
Ако обаче страната не беше анексирала концесионния контракт през 2000 година и не беше трансформирала закона през 2008 година, парите можеха да са доста повече, излиза от констатациите. Договорът за концесия на рандеман на мед, злато и сребро от находището в Челопеч е подписан през 1999 година за период от 30 години.
С максимален условен дял от приходите (18,64%) е „ Дънди Прешъс Металс Челопеч “ ЕАД, следван от „ Елаците мед “ АД (16,27%), „ Асарел медет “ АД (7,71%), „ Проучване и рандеман на петрол и газ “ АД (3,15%), „ Петрокелтик “ ООД (2,4%) и други
През годините постоянно са се появявали мнения за изискванията на концесията в Челопеч с рецензии към страната за това, че прибира най-малък % от това, което канадската компания печели от находището. Миналата година одит на Сметната палата излезе със заключението, че неточности от страна на институциите при предоговарянето на договора и следващ слаб надзор са довели до актуалната обстановка.
Към 31 декември 2015 година в България работят общо 496 концесии за рандеман на подземни благосъстояния, които са разпределени по следния метод: 19 – за железни потребни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за петрол и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се показва още в отчета.
Приходите от концесионна активност по Закона за подземните благосъстояния са единствено трохи, които рудодобивните компании заплащат на страната. Например, България сама си е отговорна, че губи десетки милиони от златната концесия в Челопеч. Най-грубите неточности, които са ощетили хазната, са направени през 2000 година и 2008 година В последните години пък главният проблем е слабият надзор. Проследявайки цялата история на концесията на „ Дънди Прешъс ", се оказва, че хазната прибира единствено 1,5% от добива.
От 2011 година до 2013 година, канадската компания-концесионер е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,99 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. $, на златото – 939 млн. $, а на среброто – 41 млн. $. Общата сума на добива е над 1,5 милиарда $, излиза наяве от отчет на Сметната палата.
От тази сума под формата на концесионно заплащане в бюджета са влезнали към 23 млн. $ (1,5%) или към 34 млн. лева за интервала 2011 – 2013 година Община Челопеч е получила 14,7 млн. лева, а община Чавдар – 1,7 млн. лева За същия интервал осъществените вложения от концесионера са в размер над 187,5 млн. $.
Ако обаче страната не беше анексирала концесионния контракт през 2000 година и не беше трансформирала закона през 2008 година, парите можеха да са доста повече, излиза от констатациите. Договорът за концесия на рандеман на мед, злато и сребро от находището в Челопеч е подписан през 1999 година за период от 30 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ