730 000 тираж завъртяха БГ авторите за година
Близо 730 000 общ тираж завъртяха българските създатели през миналата година. Това демонстрират данните на Националния статистически институт за 2018-а.
Тиражите на книгите на мастити писатели като Георги Господинов, Милен Русков и Владимир Зарев, колкото и да са впечатляващи за дребния роден пазар, обаче не могат да се мерят с тези на млади създатели, които оперират в цифровия свят – геймъри, блогъри, влогъри с канали в YouTube...
Най-силните сходни издателски планове са основани взаимно с такива хора и подлудяват голяма тийнейджърска публика. Това е напълно нова наклонност на книжния пазар – тези създатели умеят да приказват на езика на младежите и печелят доста огромна известност с това, което им споделят и посредством печатното слово.
Влогърът Емил Конрад да вземем за пример реализира извънреден резултат преди 4-5 години с продажбата на 55-хиляден тираж от първата му книга „ Нещата, на които не ни учат в учебно заведение “, а идващите му книги („ #Сподели “, „ Изкуството да бъдеш ленив “, „ Иронията на живота ми “) са в диапазона от 10 до 25 хиляди екземпляра, разкри за „ Монитор “ шефът на издателство „ Егмонт “ Велизара Добрева, която е и ръководител на Асоциация „ Българска книга “ и е наясно с трендовете в тази сфера. Силно име в портфолиото на издателството е и Станислав Койчев-Стан, чиито 2 художествени романа „ Невидим “ и „ Измамен “ (носители на награди „ Бисерче вълшебно “) са с 25 и 18 хиляди тираж.
Суперуспешен е и научно-популярният му артикул „ ОрганайзерЪт “, който се издава всяка година. От него са продадени над 50 000 екземпляра, следва трето допълнено издание, което от „ Егмонт “ чакат да надвишават кота 70-75 хиляди с тиража. Близо 8650 книжни заглавия в над 9-милионен общ тираж са издадени у нас през 2018 година по данни на Национален статистически институт.
Всички те са получили ISBN номер от Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, само че огромна част от тях са учебниците, а други са плод на мемоарни и народоведчески напъни на графомани „ самиздатци “, тъй че въобще не доближават до книжарниците. До крайния клиент – негово величество читателя, отиват към половината, или към 5000 – 6000.
Според пресцентъра на Национален статистически институт за предходната година сме отпечатали 2005 истински български заглавия художествена литература. Според издателите обаче картината е малко по-различна. От тия към 6000 книги, стигнали до книжарниците, като се приспаднат плодовете на самиздатското его, от български създатели са към 20-25% т.е. 1200-1500 книги, а останалите са преводни. „ Това е напълно обикновено, тъй като представете си какъв брой е огромен целият книжовен свят и по какъв начин бихме извратили пазара, в случай че половината от книгите са единствено на български създатели и целият книжовен останал свят се побере в останалите 2500 заглавия.
Това е неуместно “, разяснява шефът на мощното издателство „ Сиела “ Константин Йорданов. Според него на 1200 български книги се падат съвсем 5000 преводни – по този начин наподобява миксът в книжарниците. „ В „ Сиела “ през последните години издаваме към 200 заглавия, от които някъде към 40% (80 заглавия) са от наши създатели и в това сме водачи. От тия 80 имаме към 30-ина в правната област и 50 художествени книги “, прецизира той.
Издателство „ Жанет 45 “ на Божана Апостолова напълно се е посветило на задачата да открива и постанова родни имена в литературата. „ Автори ми изпращат ръкописи всекидневно – получавам 5-6 до 10 всеки ден. И да ви призная, започнах да се тревожа, че целият български народ е седнал да написа, да разказва себе си, личния си живот... “, споделя Апостолова. Тя обрисува също наклонността да се угажда на егото с опуси, които не вълнуват всеобщия четец и надлежно не задоволяват интереса на издателствата.
Средно на година в този момент тя издава 80-100 заглавия, започвайки през 1989-а с 5. Сред тях стихосбирките са едвам 10-ина, само че Божана знае, че и това изкуство би трябвало да се резервира живо. От продукцията на издателство „ Хермес “ към 25% са заглавията на български създатели: при 120 нови книги годишно това значи към 25-30 книги от наши писатели годишно или 2 книги в месеца, изяснява шефът на издателската къща Стойо Вартоломеев.
Българските заглавия са 30% от цялата продукция на художествена литература и на издателство „ Колибри “. Издателите следят значително усилване на читателския интерес към родната литературна продукция, по тази причина откликват на него. „ Преди десетина години бяхме единствено „ Сиела “, „ Жанет 45 “ и „ Захарий Стоянов “, които въобще издавахме БГ създатели.
След това започнаха страхливо и други сътрудници с по 1-2 заглавия в годината, след което някои даже си направиха дублиращи издателства единствено за българска литература. Никога не са се издавали толкоз български създатели, колкото в този момент – това е резултат от условията на пазара, тъй като започнаха и добре да се продават “, отбелязва Константин Йорданов. В „ Сиела “ имат следната класация: пишат 2 на създател, който не може да продаде 1000 бройки и се разделят с него, 3 – за тиражи до 1500, 4 за 2000-3000, 5 – от 3000 до 5000, 6 за тираж над 5000, а за 6+ са тези, които стигат 10 000 Изключителните, или рубриката „ превъзходни “ надминават 20 000. Такъв е основният редактор на „ Сиела “ Захари Карабашлиев, който с лекотата на Стефка Костадинова минава летвата от 10 000 с всяка своя книга. „ 18% сиво “ е феномен – тя се продава отмерено мощно във всяка година след излизането си. Неговите романи „ Хавра “ и най-новият „ Жажда “ също към този момент са 10-хилядници. В тази категория са още Алек Попов, Михаил Вешим, Мария Лалева с „ Живот в скалите “, дебютите на Георги Бърдаров с „ Аз още боря дните “ и на аниматора Неделчо Богданов с „ Българ “...
Освен високотиражните същински писатели, още една категория създатели реализират огромни продажби – хора, известни сами по себе си или от някоя друга област като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Димитър Бербатов, Христо Стоичков, Венета Райкова и така нататък, стартирани от разнообразни издателства, отбелязва Йорданов. Отличниците на „ Жанет 45 “ са Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев. Малко след тях сега са Здравка Евтимова, Константин Трендафилов (Папи Ханс), Илиян Любомиров (Августин Господинов). Всеки от тях „ вербува “ ново потомство читатели. „ Не върша статистики, а диря положителни текстове “, споделя Божана Апостолова, издала над 1500 БГ заглавия в годините и помогнала на създатели от 5 генерации да изгреят. Но въпреки всичко конкретизира: „ На Милен, Жоро и Стефан съм издала купища, на тях 10 тиража са им малко... “.
Ако приемем, че общоприетият тираж е 1000 бройки, те от дълго време са минали кота 10 000 с всяка своя книга. Но Апостолова не крие, че от някои наши създатели се продават по няколко десетки бройки единствено на премиерата и ползата замира, а в склада на „ Жанет 45 “ залежават непродадени книги за над 5 млн. лева, и то на огромни създатели. Защото читателите от време на време прекомерно робуват на литературната мода. „ За Здравка Евтимова се чу едвам около новината, че е включена в американски учебници. Българинът е теоретичен не толкоз да мисли, едвам бяга след внушението “, установи Апостолова.
Сред най-добре позиционираните на пазара създатели на „ Хермес “ са починалият Георги Божинов с неговия до неотдавна пропуснат шедьовър „ Калуня Каля “: за 5 години той е претърпял 13 издания с общ тираж 33 000 екземпляра.
Както и Владимир Зарев, чийто най-нов разказ „ Чудовището “ продаде първи тираж от 2000, вторият от 1500 върви към привършване и през септември се обрисува трети. Рекордът на Зарев е епичният разказ за прехода „ Разруха “ с 13 издания по 1000 броя (първите 8 писателят самичък финансира, по-късно се включват от „ Хермес “).
Активни имена в „ Хермес “ са детската писателка Ивинела Самуилова с романа за възрастни „ Бабо, разкажи ми спомен “ (10 издания с общ тираж 20 000 екземпляра) и Недялко Славов с романа „ Камбаната “ (5 издания и 5000 броя общо). В „ Колибри “ добре продавани създатели са Катерина Хапсали (с 2-та си романа „ Гръцко кафе “ и „ Сливовиц “), Велина Минкова, Соня Тодороа. От одобрените такива са Димитър Шумналиев, Георги Тенев, а от новите, дебютни – Светослав Тодоров, Николай Ценков, Петър Крумов... Отделно от тях на необикновен интерес от страна публиката се радват и биографичните книги – на Катерина Евро, Христо Мутафчиев, Милчо Левиев.
При българските създатели „ междинен тираж “ мъчно може да се дефинира. Началният нормално е 500-1000 екземпляра, само че има и книги на нови създатели, които се пускат в тестов тираж от 200-300 бройки, с цел да се избегне рискът, изяснява всеобщата процедура Вартоломеев. След това се вършат допечатки. „ Има доближаване на тиражите на българските създатели и преводната литература. Ако преди 10 години издавахме преводна в 3000 броя начален тираж, а наша в 500, в този момент има и български, и непознати писатели, които излизат в 1000 екземпляра. Това е добра наклонност “, безапелационен е той. В класациите на „ Хермес “ някои родни имена гонят бестселъровите международни и постоянно са в челото на листата, на втора, трета позиция. Защо тогава книги на български създатели стартират едвам десетина от 150 законни издателства у нас? Защото по Закона за авторското право на тях им излиза по-евтино да издават преводни книги, където авторските права са 6-8%. Докато за българските създатели общоприетият % е 15, а оптималният за маститите писатели – 20. Затова огромна част от издателите се въздържат да работят с наши създатели, а самите писатели не могат да се устоят от труда си при този дребен пазар, даже в случай че авторският им % е масимален. При по-висок % цената на българската книга би станала по-висока от тази на преводната, предизвестява Стойо Вартоломеев. Това би отдалечило писателя от неговата публика, а надали някой създател би желал това...
Тиражите на книгите на мастити писатели като Георги Господинов, Милен Русков и Владимир Зарев, колкото и да са впечатляващи за дребния роден пазар, обаче не могат да се мерят с тези на млади създатели, които оперират в цифровия свят – геймъри, блогъри, влогъри с канали в YouTube...
Най-силните сходни издателски планове са основани взаимно с такива хора и подлудяват голяма тийнейджърска публика. Това е напълно нова наклонност на книжния пазар – тези създатели умеят да приказват на езика на младежите и печелят доста огромна известност с това, което им споделят и посредством печатното слово.
Влогърът Емил Конрад да вземем за пример реализира извънреден резултат преди 4-5 години с продажбата на 55-хиляден тираж от първата му книга „ Нещата, на които не ни учат в учебно заведение “, а идващите му книги („ #Сподели “, „ Изкуството да бъдеш ленив “, „ Иронията на живота ми “) са в диапазона от 10 до 25 хиляди екземпляра, разкри за „ Монитор “ шефът на издателство „ Егмонт “ Велизара Добрева, която е и ръководител на Асоциация „ Българска книга “ и е наясно с трендовете в тази сфера. Силно име в портфолиото на издателството е и Станислав Койчев-Стан, чиито 2 художествени романа „ Невидим “ и „ Измамен “ (носители на награди „ Бисерче вълшебно “) са с 25 и 18 хиляди тираж.
Суперуспешен е и научно-популярният му артикул „ ОрганайзерЪт “, който се издава всяка година. От него са продадени над 50 000 екземпляра, следва трето допълнено издание, което от „ Егмонт “ чакат да надвишават кота 70-75 хиляди с тиража. Близо 8650 книжни заглавия в над 9-милионен общ тираж са издадени у нас през 2018 година по данни на Национален статистически институт.
Всички те са получили ISBN номер от Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, само че огромна част от тях са учебниците, а други са плод на мемоарни и народоведчески напъни на графомани „ самиздатци “, тъй че въобще не доближават до книжарниците. До крайния клиент – негово величество читателя, отиват към половината, или към 5000 – 6000.
Според пресцентъра на Национален статистически институт за предходната година сме отпечатали 2005 истински български заглавия художествена литература. Според издателите обаче картината е малко по-различна. От тия към 6000 книги, стигнали до книжарниците, като се приспаднат плодовете на самиздатското его, от български създатели са към 20-25% т.е. 1200-1500 книги, а останалите са преводни. „ Това е напълно обикновено, тъй като представете си какъв брой е огромен целият книжовен свят и по какъв начин бихме извратили пазара, в случай че половината от книгите са единствено на български създатели и целият книжовен останал свят се побере в останалите 2500 заглавия.
Това е неуместно “, разяснява шефът на мощното издателство „ Сиела “ Константин Йорданов. Според него на 1200 български книги се падат съвсем 5000 преводни – по този начин наподобява миксът в книжарниците. „ В „ Сиела “ през последните години издаваме към 200 заглавия, от които някъде към 40% (80 заглавия) са от наши създатели и в това сме водачи. От тия 80 имаме към 30-ина в правната област и 50 художествени книги “, прецизира той.
Издателство „ Жанет 45 “ на Божана Апостолова напълно се е посветило на задачата да открива и постанова родни имена в литературата. „ Автори ми изпращат ръкописи всекидневно – получавам 5-6 до 10 всеки ден. И да ви призная, започнах да се тревожа, че целият български народ е седнал да написа, да разказва себе си, личния си живот... “, споделя Апостолова. Тя обрисува също наклонността да се угажда на егото с опуси, които не вълнуват всеобщия четец и надлежно не задоволяват интереса на издателствата.
Средно на година в този момент тя издава 80-100 заглавия, започвайки през 1989-а с 5. Сред тях стихосбирките са едвам 10-ина, само че Божана знае, че и това изкуство би трябвало да се резервира живо. От продукцията на издателство „ Хермес “ към 25% са заглавията на български създатели: при 120 нови книги годишно това значи към 25-30 книги от наши писатели годишно или 2 книги в месеца, изяснява шефът на издателската къща Стойо Вартоломеев.
Българските заглавия са 30% от цялата продукция на художествена литература и на издателство „ Колибри “. Издателите следят значително усилване на читателския интерес към родната литературна продукция, по тази причина откликват на него. „ Преди десетина години бяхме единствено „ Сиела “, „ Жанет 45 “ и „ Захарий Стоянов “, които въобще издавахме БГ създатели.
След това започнаха страхливо и други сътрудници с по 1-2 заглавия в годината, след което някои даже си направиха дублиращи издателства единствено за българска литература. Никога не са се издавали толкоз български създатели, колкото в този момент – това е резултат от условията на пазара, тъй като започнаха и добре да се продават “, отбелязва Константин Йорданов. В „ Сиела “ имат следната класация: пишат 2 на създател, който не може да продаде 1000 бройки и се разделят с него, 3 – за тиражи до 1500, 4 за 2000-3000, 5 – от 3000 до 5000, 6 за тираж над 5000, а за 6+ са тези, които стигат 10 000 Изключителните, или рубриката „ превъзходни “ надминават 20 000. Такъв е основният редактор на „ Сиела “ Захари Карабашлиев, който с лекотата на Стефка Костадинова минава летвата от 10 000 с всяка своя книга. „ 18% сиво “ е феномен – тя се продава отмерено мощно във всяка година след излизането си. Неговите романи „ Хавра “ и най-новият „ Жажда “ също към този момент са 10-хилядници. В тази категория са още Алек Попов, Михаил Вешим, Мария Лалева с „ Живот в скалите “, дебютите на Георги Бърдаров с „ Аз още боря дните “ и на аниматора Неделчо Богданов с „ Българ “...
Освен високотиражните същински писатели, още една категория създатели реализират огромни продажби – хора, известни сами по себе си или от някоя друга област като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Димитър Бербатов, Христо Стоичков, Венета Райкова и така нататък, стартирани от разнообразни издателства, отбелязва Йорданов. Отличниците на „ Жанет 45 “ са Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев. Малко след тях сега са Здравка Евтимова, Константин Трендафилов (Папи Ханс), Илиян Любомиров (Августин Господинов). Всеки от тях „ вербува “ ново потомство читатели. „ Не върша статистики, а диря положителни текстове “, споделя Божана Апостолова, издала над 1500 БГ заглавия в годините и помогнала на създатели от 5 генерации да изгреят. Но въпреки всичко конкретизира: „ На Милен, Жоро и Стефан съм издала купища, на тях 10 тиража са им малко... “.
Ако приемем, че общоприетият тираж е 1000 бройки, те от дълго време са минали кота 10 000 с всяка своя книга. Но Апостолова не крие, че от някои наши създатели се продават по няколко десетки бройки единствено на премиерата и ползата замира, а в склада на „ Жанет 45 “ залежават непродадени книги за над 5 млн. лева, и то на огромни създатели. Защото читателите от време на време прекомерно робуват на литературната мода. „ За Здравка Евтимова се чу едвам около новината, че е включена в американски учебници. Българинът е теоретичен не толкоз да мисли, едвам бяга след внушението “, установи Апостолова.
Сред най-добре позиционираните на пазара създатели на „ Хермес “ са починалият Георги Божинов с неговия до неотдавна пропуснат шедьовър „ Калуня Каля “: за 5 години той е претърпял 13 издания с общ тираж 33 000 екземпляра.
Както и Владимир Зарев, чийто най-нов разказ „ Чудовището “ продаде първи тираж от 2000, вторият от 1500 върви към привършване и през септември се обрисува трети. Рекордът на Зарев е епичният разказ за прехода „ Разруха “ с 13 издания по 1000 броя (първите 8 писателят самичък финансира, по-късно се включват от „ Хермес “).
Активни имена в „ Хермес “ са детската писателка Ивинела Самуилова с романа за възрастни „ Бабо, разкажи ми спомен “ (10 издания с общ тираж 20 000 екземпляра) и Недялко Славов с романа „ Камбаната “ (5 издания и 5000 броя общо). В „ Колибри “ добре продавани създатели са Катерина Хапсали (с 2-та си романа „ Гръцко кафе “ и „ Сливовиц “), Велина Минкова, Соня Тодороа. От одобрените такива са Димитър Шумналиев, Георги Тенев, а от новите, дебютни – Светослав Тодоров, Николай Ценков, Петър Крумов... Отделно от тях на необикновен интерес от страна публиката се радват и биографичните книги – на Катерина Евро, Христо Мутафчиев, Милчо Левиев.
При българските създатели „ междинен тираж “ мъчно може да се дефинира. Началният нормално е 500-1000 екземпляра, само че има и книги на нови създатели, които се пускат в тестов тираж от 200-300 бройки, с цел да се избегне рискът, изяснява всеобщата процедура Вартоломеев. След това се вършат допечатки. „ Има доближаване на тиражите на българските създатели и преводната литература. Ако преди 10 години издавахме преводна в 3000 броя начален тираж, а наша в 500, в този момент има и български, и непознати писатели, които излизат в 1000 екземпляра. Това е добра наклонност “, безапелационен е той. В класациите на „ Хермес “ някои родни имена гонят бестселъровите международни и постоянно са в челото на листата, на втора, трета позиция. Защо тогава книги на български създатели стартират едвам десетина от 150 законни издателства у нас? Защото по Закона за авторското право на тях им излиза по-евтино да издават преводни книги, където авторските права са 6-8%. Докато за българските създатели общоприетият % е 15, а оптималният за маститите писатели – 20. Затова огромна част от издателите се въздържат да работят с наши създатели, а самите писатели не могат да се устоят от труда си при този дребен пазар, даже в случай че авторският им % е масимален. При по-висок % цената на българската книга би станала по-висока от тази на преводната, предизвестява Стойо Вартоломеев. Това би отдалечило писателя от неговата публика, а надали някой създател би желал това...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ