70% от българите споделят конспиративно мислене
Близо 70% (69,9%) споделят подмолно мислене, 48,8% споделят релативизъм на обстоятелствата, а 36,9% – дезинформационни и тайни схващания. Това демонстрира изследване на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София. Данните бяха предоставени от Тодор Галев - шеф „ Научни проучвания “, ЦИД и Горан Георгиев - старши анализатор, ЦИД.
Изпълнител на проучването е ЦИД и Българо-румънска обсерватория за цифрови медии (BROD), видът: експресно изследване на публичното мнение, а форматът е онлайн анкета измежду 1071 български жители на 16+ години. Периодът на осъществяване е 25 май – 2 юни 2024г.
Общо 48% от българите дефинират като огромен проблем опитите на непознати сили да повлияят на изборите за Европейски парламент, 33% го дефинират като дребен проблем, а 19% считат, че не е проблем.
Според изследването 58% от българите са подготвени, в случай че страната ни бъде нападната, да я защитят с оръжие, а 42% - не са.
Ключовите провокациите през Европейския съюз (ЕС) са миграционните потоци към Европейски Съюз, инфлацията и високите цени на силата, считат към 80% от интервюираните. По-малко от 45% правят оценка разпространяването на китайското въздействие в Европейски Съюз и намаляващия интерес на Съединени американски щати към Съюза като стратегически сътрудник за основни провокации.
Под 20% от интервюираните споделят, че Европейски Съюз би трябвало да поддържа Украйна във военно отношение, 19,4% считат, че Европейски Съюз би трябвало да ускори още повече политиката си на наказания по отношение на Русия, близо 27% декларират, че Съюзът би трябвало да окаже напън върху Украйна за водене на договаряния. Около 1/3 споделят, че Европейски Съюз би трябвало за заеме неутрална позиция.
Според 31,5% е доста евентуално държавното управление на Съединени американски щати да се опита да повлияе на изборите за Европейски парламент, 25,4% дават отговор, че държавното управление на Русия е доста евентуално да се намеси, а съгласно 24,3% дава отговор Европейската комисия.
Близо 60% от българите са изцяло съгласи с изказванието, че политиците постоянно не споделят същинските претекстове за своите решения, 51,7% са изцяло съгласни, че по света се случват доста значими неща, за които обществеността не е осведомена. Почти 70% са съгласни, че съществуват секрети организации, които оказват огромно въздействие върху политическите решения.
От събрани към 92 хиляди публикации за Еврозоната 1,5% съдържат дезинформационни послания. За Шенген – от близо 105 хиляди публикации 35% съдържат дезинформация. Относно военната поддръжка за Украйна – 8% от малко над 112 хиляди публикации съдържат дезинформационни послания.
Тодор Галев и Горан Георгиев показаха и модел за противопоставяне на дезинформацията, съгласно който превантивни ограничения могат да бъдат повишение на публичната резистентност, възстановяване на медийната среда и модернизиране на формалните институции. Възпиращи ограничения могат да бъдат увеличение и разширение на глобите и възстановяване на откриването и следствието.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Изпълнител на проучването е ЦИД и Българо-румънска обсерватория за цифрови медии (BROD), видът: експресно изследване на публичното мнение, а форматът е онлайн анкета измежду 1071 български жители на 16+ години. Периодът на осъществяване е 25 май – 2 юни 2024г.
Общо 48% от българите дефинират като огромен проблем опитите на непознати сили да повлияят на изборите за Европейски парламент, 33% го дефинират като дребен проблем, а 19% считат, че не е проблем.
Според изследването 58% от българите са подготвени, в случай че страната ни бъде нападната, да я защитят с оръжие, а 42% - не са.
Ключовите провокациите през Европейския съюз (ЕС) са миграционните потоци към Европейски Съюз, инфлацията и високите цени на силата, считат към 80% от интервюираните. По-малко от 45% правят оценка разпространяването на китайското въздействие в Европейски Съюз и намаляващия интерес на Съединени американски щати към Съюза като стратегически сътрудник за основни провокации.
Под 20% от интервюираните споделят, че Европейски Съюз би трябвало да поддържа Украйна във военно отношение, 19,4% считат, че Европейски Съюз би трябвало да ускори още повече политиката си на наказания по отношение на Русия, близо 27% декларират, че Съюзът би трябвало да окаже напън върху Украйна за водене на договаряния. Около 1/3 споделят, че Европейски Съюз би трябвало за заеме неутрална позиция.
Според 31,5% е доста евентуално държавното управление на Съединени американски щати да се опита да повлияе на изборите за Европейски парламент, 25,4% дават отговор, че държавното управление на Русия е доста евентуално да се намеси, а съгласно 24,3% дава отговор Европейската комисия.
Близо 60% от българите са изцяло съгласи с изказванието, че политиците постоянно не споделят същинските претекстове за своите решения, 51,7% са изцяло съгласни, че по света се случват доста значими неща, за които обществеността не е осведомена. Почти 70% са съгласни, че съществуват секрети организации, които оказват огромно въздействие върху политическите решения.
От събрани към 92 хиляди публикации за Еврозоната 1,5% съдържат дезинформационни послания. За Шенген – от близо 105 хиляди публикации 35% съдържат дезинформация. Относно военната поддръжка за Украйна – 8% от малко над 112 хиляди публикации съдържат дезинформационни послания.
Тодор Галев и Горан Георгиев показаха и модел за противопоставяне на дезинформацията, съгласно който превантивни ограничения могат да бъдат повишение на публичната резистентност, възстановяване на медийната среда и модернизиране на формалните институции. Възпиращи ограничения могат да бъдат увеличение и разширение на глобите и възстановяване на откриването и следствието.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ