69% от българите: Бедни и богати не са равни пред закона!
Близо 63% или съвсем две трети от българите считат, че имущественото неравноправие в България се усилва. Само 7% са на противоположното мнение, а всеки четвърти (26%) допуска, че обществените разлики остават на същото равнище.
Данните са от национално представително изследване на Агенция АФИС, извършено сред 14-19 януари 2019 година. Интервюирани в домовете им са 1010 българи.
Възприятието за растящо неравноправие е назад съразмерно на приходите. То напълно удостоверява " националната социология ", съгласно която " ситият на гладния не има вяра ", акцентират анализаторите.
Сред хората с до 150 лева месечно на човек от семейството, настройката, че неравенството пораства, обгръща надалеч по-голям дял, в сравнение с е междинният за страната – 81%.
В тази подоходна категория единствено 10% считат, че разликите остават на същото равнище и нито един не споделя мнението, че имуществената ножица се затваря.
Тъкмо противоположното се вижда при хората, които разполагат с 1000 лева или повече месечно. Те виждат надалеч по-слаба динамичност, в сравнение с вижда популацията като цяло. Само 48% в тази категория означават растящо разслоение, 33% не виждат смяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) считат, че неравенството понижава.
Според Евростат в интервала 2012-2016 разликата сред приходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се усилва от 6.2 до 7.9 пъти. Данните за 2017 демонстрират, че тя надмина 8 пъти. А най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%. Ако допреди 15-години постоянно се поставяше казусът " уравновиловка ", то през днешния ден страната заема тъкмо противоположния полюс с това, че е най-неравната в Европейски Съюз, цитира проучването.
На въпрос за кого работи политическата система в България, единствено 7% преценят, че нашата народна власт показва ползите на всички еднообразно. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% считат, че работи за бедните, а други 2% позволяват, че откритите порядки обгрижват с преимущество " междинната класа ". 11% избират промеждутъчен отговор – че днешната система не работи за никого.
Запитани равни ли са пред закона бедните и богатите в България, единствено 4% дават отговор " да ", 25% - в някои случаи, 69% - " не ".
39% правят оценка зависимостта на бизнеса от властта като " мощна ", до момента в който на противоположното мнение са единствено 7%. А 38% виждат взаимозависимост, заличаваща разграничението сред двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: " Властта е бизнес, бизнесът е власт ", показват социолозите от АФИС.
Данните са от национално представително изследване на Агенция АФИС, извършено сред 14-19 януари 2019 година. Интервюирани в домовете им са 1010 българи.
Възприятието за растящо неравноправие е назад съразмерно на приходите. То напълно удостоверява " националната социология ", съгласно която " ситият на гладния не има вяра ", акцентират анализаторите.
Сред хората с до 150 лева месечно на човек от семейството, настройката, че неравенството пораства, обгръща надалеч по-голям дял, в сравнение с е междинният за страната – 81%.
В тази подоходна категория единствено 10% считат, че разликите остават на същото равнище и нито един не споделя мнението, че имуществената ножица се затваря.
Тъкмо противоположното се вижда при хората, които разполагат с 1000 лева или повече месечно. Те виждат надалеч по-слаба динамичност, в сравнение с вижда популацията като цяло. Само 48% в тази категория означават растящо разслоение, 33% не виждат смяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) считат, че неравенството понижава.
Според Евростат в интервала 2012-2016 разликата сред приходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се усилва от 6.2 до 7.9 пъти. Данните за 2017 демонстрират, че тя надмина 8 пъти. А най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%. Ако допреди 15-години постоянно се поставяше казусът " уравновиловка ", то през днешния ден страната заема тъкмо противоположния полюс с това, че е най-неравната в Европейски Съюз, цитира проучването.
На въпрос за кого работи политическата система в България, единствено 7% преценят, че нашата народна власт показва ползите на всички еднообразно. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% считат, че работи за бедните, а други 2% позволяват, че откритите порядки обгрижват с преимущество " междинната класа ". 11% избират промеждутъчен отговор – че днешната система не работи за никого.
Запитани равни ли са пред закона бедните и богатите в България, единствено 4% дават отговор " да ", 25% - в някои случаи, 69% - " не ".
39% правят оценка зависимостта на бизнеса от властта като " мощна ", до момента в който на противоположното мнение са единствено 7%. А 38% виждат взаимозависимост, заличаваща разграничението сред двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: " Властта е бизнес, бизнесът е власт ", показват социолозите от АФИС.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ