Хиляди българи губят живота си заради мутирали бактерии
Близо 6000 българи на година губят живота си поради мутирали бактерии, на които антибиотиците не работят. Официални данни за умрелите пациенти поради антимикробна устойчивост обаче у нас няма.
Броят на жертвите става прочут от математическите модели на два огромни международни университета, които пресмятат смъртността у нас, написа " Телеграф “.
Антимикробната устойчивост поражда, когато бактерии стават устойчиви на антибиотиците. Така те вършат постоянно срещани инфекции по-трудни за лекуване и усилват рисковете от развиване и разпространяване на тежки животозастрашаващи болести.
Причината за това е несъразмерната и неправилна приложимост на медикаментите в филантропичната и ветеринарната медицина.
В България е имало 1600 смъртни случая, непосредствено асоциирани с антимикробна устойчивост, и 6400 индиректно породени от нея през 2019 година, сочат данните на Института за премерване и оценка на здравето към Медицинския факултет на Вашингтонския университет.
Между 1315 и 5756 души са изгубили живота си поради същата причина в България през 2021 година, демонстрират пък изчисленията на Института за здравни индикатори и оценка към университета в Оксфорд.
Четири патогена у нас са свързани с най-висока смъртност, демонстрират данните на Вашингтонския университет.
Това са Escherichia coli, като бактерията е предизвикала гибелта на над 2000 души. Staphylococcus aureus е взела същия брой жертви. Pseudomonas aeruginosa е обвързвана със гибелта на 990 пациенти, а Klebsiella pneumoniae е лишила живота на 936 души.
Те постоянно предизвикват инфекции на кръвта, перитонеални и интраабдоминални инфекции, както и такива на пикочните пътища и пиелонефрит.
Данните на Националния център по заразни и паразитни заболявания демонстрират, че в България се следи устойчивост към всички класове антибиотици, употребявани в хуманната медицина, в това число към препарати от най-ново потомство, които към момента не са регистрирани в страната.
България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии в цяла Европа – ешерихия коли и клебсиела пневмония, демонстрират данни от обява в списание " Лансет “ от октомври 2022 година
Проучването сочи, че приблизително 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония.
Същевременно в България липсва законова рамка, в сходство с която да се класифицират записват и рапортуват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми.
Пациентите с такива инфекции нормално са лекувани от други съпътстващи болести и действителната повода за гибелта е мъчно доказуема.
Пандемията от ковид внезапно подвига използването на антимикробни препарати у нас. Международно възприетата мерна единица за консумация на антибиотици в хуманната медицина е дефинирани дневни дози на 1000 поданици дневно (ДДД).
В България общата приложимост на антибактериални средства е повишена от 20,7 ДДД през 2019 година, равнища съвсем идентични със средноевропейските, до 26,3 ДДД за 2023 година В същото време потреблението за Европейски Съюз остава 20,09 ДДД.
В проценти това се равнява на растеж от 27% за интервал от 5 години за България. Над 35 000 смъртни случая всяка година в Европейски Съюз се дължат на антимикробната устойчивост. През 2019 година Световната здравна организация я разгласи за една от десетте най-големи закани за публичното здраве, пред които е изправено човечеството.
Около 70% от случаите на инфекции, породени от резистентни към антибиотици бактерии, са вътреболнични инфекции. Ако устойчивостта продължи да нараства, това ще докара до почти 10 милиона смъртни случая в международен мащаб всяка година.
До 2050 година международната стопанска система би могла да бъде изправена пред разноски в размер до 100 трилиона щатски $.
Броят на жертвите става прочут от математическите модели на два огромни международни университета, които пресмятат смъртността у нас, написа " Телеграф “.
Антимикробната устойчивост поражда, когато бактерии стават устойчиви на антибиотиците. Така те вършат постоянно срещани инфекции по-трудни за лекуване и усилват рисковете от развиване и разпространяване на тежки животозастрашаващи болести.
Причината за това е несъразмерната и неправилна приложимост на медикаментите в филантропичната и ветеринарната медицина.
В България е имало 1600 смъртни случая, непосредствено асоциирани с антимикробна устойчивост, и 6400 индиректно породени от нея през 2019 година, сочат данните на Института за премерване и оценка на здравето към Медицинския факултет на Вашингтонския университет.
Между 1315 и 5756 души са изгубили живота си поради същата причина в България през 2021 година, демонстрират пък изчисленията на Института за здравни индикатори и оценка към университета в Оксфорд.
Четири патогена у нас са свързани с най-висока смъртност, демонстрират данните на Вашингтонския университет.
Това са Escherichia coli, като бактерията е предизвикала гибелта на над 2000 души. Staphylococcus aureus е взела същия брой жертви. Pseudomonas aeruginosa е обвързвана със гибелта на 990 пациенти, а Klebsiella pneumoniae е лишила живота на 936 души.
Те постоянно предизвикват инфекции на кръвта, перитонеални и интраабдоминални инфекции, както и такива на пикочните пътища и пиелонефрит.
Данните на Националния център по заразни и паразитни заболявания демонстрират, че в България се следи устойчивост към всички класове антибиотици, употребявани в хуманната медицина, в това число към препарати от най-ново потомство, които към момента не са регистрирани в страната.
България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии в цяла Европа – ешерихия коли и клебсиела пневмония, демонстрират данни от обява в списание " Лансет “ от октомври 2022 година
Проучването сочи, че приблизително 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония.
Същевременно в България липсва законова рамка, в сходство с която да се класифицират записват и рапортуват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми.
Пациентите с такива инфекции нормално са лекувани от други съпътстващи болести и действителната повода за гибелта е мъчно доказуема.
Пандемията от ковид внезапно подвига използването на антимикробни препарати у нас. Международно възприетата мерна единица за консумация на антибиотици в хуманната медицина е дефинирани дневни дози на 1000 поданици дневно (ДДД).
В България общата приложимост на антибактериални средства е повишена от 20,7 ДДД през 2019 година, равнища съвсем идентични със средноевропейските, до 26,3 ДДД за 2023 година В същото време потреблението за Европейски Съюз остава 20,09 ДДД.
В проценти това се равнява на растеж от 27% за интервал от 5 години за България. Над 35 000 смъртни случая всяка година в Европейски Съюз се дължат на антимикробната устойчивост. През 2019 година Световната здравна организация я разгласи за една от десетте най-големи закани за публичното здраве, пред които е изправено човечеството.
Около 70% от случаите на инфекции, породени от резистентни към антибиотици бактерии, са вътреболнични инфекции. Ако устойчивостта продължи да нараства, това ще докара до почти 10 милиона смъртни случая в международен мащаб всяка година.
До 2050 година международната стопанска система би могла да бъде изправена пред разноски в размер до 100 трилиона щатски $.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ