Близо 600 български села са тотално обезлюдени
Близо 600 български села са тотално обезлюдени. Точният им брой е 592 села.
В тях или няма нито един гражданин, или броят им е едноцифрен.
Това демонстрира информация на Българска телеграфна агенция в данните към 31 декември 2021 година на Националния указател на обитаемоте места (НРНМ) на Националния статистически институт (НСИ).
Към същата дата в страната има 5257 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4998, а манастирите със статут на обитаемо място са два - Клисурският и Рилският.
Селата без население или с едноцифрен брой поданици са с 15 повече спрямо миналата 2020 година, сочат данните.
Общият брой на селищата, в които живеят от един до най-много девет души, е 425, а 167 са тези, в които няма нито един непрекъснат жител. Селата без население се усилват с три спрямо 2020 година.
С по един гражданин в страната са тъкмо 60 села. По двама души живеят в 54 обитаеми места, а по трима - в 50. Петдесет и едно са обитаемоте места в България с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 38 села, а с по шестима поданици - 37 села. Общо 41 села имат по седем поданици, други 51 са с по осем жители, а 43 села са с деветима души население.
Най-много села без население и с едноцифрен брой поданици има в област Габрово
Най-много напълно опустели села или с едноцифрен брой поданици има в област Габрово - общо 163 или с 3 повече спрямо миналата година. В този район има общо 349 селища, тъй че близо половината от тях са или необитаеми или с под 10 поданици. Като цяло безлюдните селища са ситуирани в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 района.
След Габровска област по брой на обитаеми места в тази група се подрежда област Велико Търново. В нея са ситуирани общо 336 обитаеми места, от които 50 са без непрекъснато население, а 88 села - с под 10 жители. В двата района са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група - общо 301.
В област Кърджали има 12 безлюдни села и 26 с едноцифрен брой население. В Смолянския район има 10 селища без население и 33, в които живеят под 10 души.
В област Кюстендил са ситуирани седем села без поданици и 19 - с по-малко от 10 жители. Шест обитаеми места в Хасковска област са без нито един гражданин, а други 22 с едноцифрен брой хора.
В Софийска област са ситуирани 5 села без население и 28 с по-малко от 10 поданици. В областите Стара Загора и Търговище са ситуирани по четири села без население и надлежно 5 и 18 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите. По три села в Благоевградска и в Добричка област нямат нито един гражданин и надлежно 24 и 9 обитаеми места са с под 10 жители. Последната област, в която има села без население, е Бургаска. На нейна територия са ситуирани две села без непрекъснато живеещи и 5 с едноцифрен брой на жителите.
С друг брой на селата с едноцифрен брой на популацията са Перник (17 села), Видин (9 села), Пловдив (5 села), Варна, Пазарджик и Силистра - по три села, Монтана и Сливен - по две села, и Враца и Ямбол - по едно село.
В 1716 обитаеми места жителите са под 100 души
Справката на Българска телеграфна агенция демонстрира още, че общо 1716 обитаеми места, в това число Клисурския и Рилския манастир, които имат статут на обитаемо място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 167, общият брой на обитаемоте места под 100 поданици става 1883 - или повече от една трета от всички обитаеми места в страната, в това число и градовете.
Към края на предходната година 264 села у нас са с сред 10 и 20 души поданици, като в 27 живеят тъкмо по 10 души. В тази група попада и Клисурският манастир с 12 непрекъснати жители.
От 21 до 30 поданици имат 192 села. В 154 села живеят сред 31 до 40 души. В тази група попада и Рилският манастир със своите 32 непрекъснати жители.
В 151 села популацията е сред 41 и 50 души, а в други 120 живеят непрекъснато сред 51 и 60 жители. В 118 обитаеми места хората са сред 61 и 70 души, а в 101 - сред 71 и 80 души. В 118 обитаеми места популацията е сред 81 и 90 поданици, а в 73 - жителите са сред 91 и 99 души. Към края на 2021 година в 6 села живеят тъкмо по 100 индивида.
Най-многобройна е групата на селата с население сред 101 и 200 души
Най-многобройна е групата на селищата, в които живеят сред 101 и 200 души в това число - 747, като спрямо края на 2020 година броят им нараства с 20. Следва групата на селата с население сред 201 и 300 души, в която попадат 496 обитаеми места. Трета по величина е групата на селищата с жители сред 301 и 400 души, в която попадат 408 села.
В 281 села броят на жителите е сред 401 и 500 души, а в 209 - сред 501 и 600. В 173 селища популацията е сред 601 и 700 поданици. Между 701 и 800 жители имат 145 села, а други 100 села - сред 801 и 900 поданици. В 92 селища у нас живеят сред 901 и 1000 души, като няма обитаемо място с тъкмо 1000 жители.
В 363 обитаеми места непрекъснатите поданици са сред 1001 и 2000. Шейсет и девет села попадат в групата с население сред 2001 и 3000 души. В други 20 села живеят сред 3001 и 4000 индивида. Едва в 5 от дребните селища популацията е сред 4001 и 5000 души. Две са селата с сред 5001 и 6000 поданици и единствено едно може да се похвали с над 6000 жители.
Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 148 града
И към края на предходната година най-голямото българско село остава Лозен (обл. София-град) с население 6142-ма души, колкото поданици има и Хисаря. Всъщност, като брой поданици то е по-голямо от 148 града или от повече от половината градове в страната.
Следващото по величина село е Айдемир (обл. Силистра) с население 5295 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица (обл. София-град) с 5198 души, Драгиново (обл. Пазарджик) с 4670 поданици, Казичене (обл. София-град) със своите 4445 жители, Розино (обл. Пловдив) с 4228 поданици, Градец (обл. Сливен) с население 4150 души, Труд (обл. Пловдив) - 4068, Буковлък (обл. Плевен) с 3818 поданици и Мало Конаре (обл. Пазарджик) с 3706.
Любопитно е да се означи, че цели 2561 села, или повече от половината в страната, са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, в който са регистрирани единствено 171 души към края на предходната година. Точно дванадесет села – Вълкович, Драганово, Кукуряк, Орешница и Ямино (обл. Кърджали), Делейна, Подгоре и Тошевци (обл. Видин), Бабино (обл. Кюстендил), Баня (обл. Бургас), Бащино (обл. Силистра) и Диня (обл. Стара Загора) в края на 2021 година имат население колкото най-малкия град у нас.
В тях или няма нито един гражданин, или броят им е едноцифрен.
Това демонстрира информация на Българска телеграфна агенция в данните към 31 декември 2021 година на Националния указател на обитаемоте места (НРНМ) на Националния статистически институт (НСИ).
Към същата дата в страната има 5257 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4998, а манастирите със статут на обитаемо място са два - Клисурският и Рилският.
Селата без население или с едноцифрен брой поданици са с 15 повече спрямо миналата 2020 година, сочат данните.
Общият брой на селищата, в които живеят от един до най-много девет души, е 425, а 167 са тези, в които няма нито един непрекъснат жител. Селата без население се усилват с три спрямо 2020 година.
С по един гражданин в страната са тъкмо 60 села. По двама души живеят в 54 обитаеми места, а по трима - в 50. Петдесет и едно са обитаемоте места в България с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 38 села, а с по шестима поданици - 37 села. Общо 41 села имат по седем поданици, други 51 са с по осем жители, а 43 села са с деветима души население.
Най-много села без население и с едноцифрен брой поданици има в област Габрово
Най-много напълно опустели села или с едноцифрен брой поданици има в област Габрово - общо 163 или с 3 повече спрямо миналата година. В този район има общо 349 селища, тъй че близо половината от тях са или необитаеми или с под 10 поданици. Като цяло безлюдните селища са ситуирани в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 района.
След Габровска област по брой на обитаеми места в тази група се подрежда област Велико Търново. В нея са ситуирани общо 336 обитаеми места, от които 50 са без непрекъснато население, а 88 села - с под 10 жители. В двата района са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група - общо 301.
В област Кърджали има 12 безлюдни села и 26 с едноцифрен брой население. В Смолянския район има 10 селища без население и 33, в които живеят под 10 души.
В област Кюстендил са ситуирани седем села без поданици и 19 - с по-малко от 10 жители. Шест обитаеми места в Хасковска област са без нито един гражданин, а други 22 с едноцифрен брой хора.
В Софийска област са ситуирани 5 села без население и 28 с по-малко от 10 поданици. В областите Стара Загора и Търговище са ситуирани по четири села без население и надлежно 5 и 18 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите. По три села в Благоевградска и в Добричка област нямат нито един гражданин и надлежно 24 и 9 обитаеми места са с под 10 жители. Последната област, в която има села без население, е Бургаска. На нейна територия са ситуирани две села без непрекъснато живеещи и 5 с едноцифрен брой на жителите.
С друг брой на селата с едноцифрен брой на популацията са Перник (17 села), Видин (9 села), Пловдив (5 села), Варна, Пазарджик и Силистра - по три села, Монтана и Сливен - по две села, и Враца и Ямбол - по едно село.
В 1716 обитаеми места жителите са под 100 души
Справката на Българска телеграфна агенция демонстрира още, че общо 1716 обитаеми места, в това число Клисурския и Рилския манастир, които имат статут на обитаемо място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 167, общият брой на обитаемоте места под 100 поданици става 1883 - или повече от една трета от всички обитаеми места в страната, в това число и градовете.
Към края на предходната година 264 села у нас са с сред 10 и 20 души поданици, като в 27 живеят тъкмо по 10 души. В тази група попада и Клисурският манастир с 12 непрекъснати жители.
От 21 до 30 поданици имат 192 села. В 154 села живеят сред 31 до 40 души. В тази група попада и Рилският манастир със своите 32 непрекъснати жители.
В 151 села популацията е сред 41 и 50 души, а в други 120 живеят непрекъснато сред 51 и 60 жители. В 118 обитаеми места хората са сред 61 и 70 души, а в 101 - сред 71 и 80 души. В 118 обитаеми места популацията е сред 81 и 90 поданици, а в 73 - жителите са сред 91 и 99 души. Към края на 2021 година в 6 села живеят тъкмо по 100 индивида.
Най-многобройна е групата на селата с население сред 101 и 200 души
Най-многобройна е групата на селищата, в които живеят сред 101 и 200 души в това число - 747, като спрямо края на 2020 година броят им нараства с 20. Следва групата на селата с население сред 201 и 300 души, в която попадат 496 обитаеми места. Трета по величина е групата на селищата с жители сред 301 и 400 души, в която попадат 408 села.
В 281 села броят на жителите е сред 401 и 500 души, а в 209 - сред 501 и 600. В 173 селища популацията е сред 601 и 700 поданици. Между 701 и 800 жители имат 145 села, а други 100 села - сред 801 и 900 поданици. В 92 селища у нас живеят сред 901 и 1000 души, като няма обитаемо място с тъкмо 1000 жители.
В 363 обитаеми места непрекъснатите поданици са сред 1001 и 2000. Шейсет и девет села попадат в групата с население сред 2001 и 3000 души. В други 20 села живеят сред 3001 и 4000 индивида. Едва в 5 от дребните селища популацията е сред 4001 и 5000 души. Две са селата с сред 5001 и 6000 поданици и единствено едно може да се похвали с над 6000 жители.
Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 148 града
И към края на предходната година най-голямото българско село остава Лозен (обл. София-град) с население 6142-ма души, колкото поданици има и Хисаря. Всъщност, като брой поданици то е по-голямо от 148 града или от повече от половината градове в страната.
Следващото по величина село е Айдемир (обл. Силистра) с население 5295 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица (обл. София-град) с 5198 души, Драгиново (обл. Пазарджик) с 4670 поданици, Казичене (обл. София-град) със своите 4445 жители, Розино (обл. Пловдив) с 4228 поданици, Градец (обл. Сливен) с население 4150 души, Труд (обл. Пловдив) - 4068, Буковлък (обл. Плевен) с 3818 поданици и Мало Конаре (обл. Пазарджик) с 3706.
Любопитно е да се означи, че цели 2561 села, или повече от половината в страната, са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, в който са регистрирани единствено 171 души към края на предходната година. Точно дванадесет села – Вълкович, Драганово, Кукуряк, Орешница и Ямино (обл. Кърджали), Делейна, Подгоре и Тошевци (обл. Видин), Бабино (обл. Кюстендил), Баня (обл. Бургас), Бащино (обл. Силистра) и Диня (обл. Стара Загора) в края на 2021 година имат население колкото най-малкия град у нас.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ