Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини
Близо 60 % от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат желание да останат за непрекъснато в страната, сочи изследване на авторски колектив от икономисти на Българска академия на науките и от преподаватели в УНСС.
Според проучването икономическите аргументи са водещи за българите, които напущат страната, само че при завръщането им преобладават фамилните и обществените аргументи. Такъв е един от главните заключения от анкетно изследване на завръщащите се мигранти, показано на Международната научна конференция "Икономическо развиване и политики: действителност и вероятности " в Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
Обект на проучването за завръщането са български жители над 18 години, които са били в чужбина, за работа за най-малко три месеца през последните 10 години.
Данните сочат, че фамилните претекстове доминират измежду най-важните аргументи за завръщането на българите у нас - 55,9 % от интервюираните са ги определили, като "привързаност към фамилията и моите близки в България ", 15,7 % - "да бъдат с децата си при развъждането или образованието им ", а 13,9 % - "заради грижа за по-възрастен или болен непосредствен ".
Основното измежду обществените аргументи за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината ", посочена от 25,5 на 100 от интервюираните, следвана от сложната акомодация в приемащата страна /16,2 на сто/ и нежеланието да се живее в чужбина /15,9 на сто/. Мотивът за завръщането на други 10,3 % от интервюираните е поради несигурността за имигрантите в страната на престояване, а за 5,5 на 100 вследствие на нетолерантно и даже дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им на открито.
Категорично, към 40 % от интервюираните не показват стопански претекст за ремиграция, излиза наяве от проучването. Това е радикално друго от главната причина, която съвсем 3/4 от завърналите се в България акцентират за първичното си тръгване в чужбина - приемането на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок витален стандарт.
Сред стопански стимулираните българи да се завърнат в България, най-голям е делът на сезонните служащи - 32 на 100. Същият % интервюирани споделят за съответно събитие, повлияло на решението им за завръщане - главно, с цел да се погрижат за член на фамилията след влошено здравословно положение. Почти еднакъв е делът - към 40 на 100, на завръщащите се заради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри стопански благоприятни условия у нас.
Икономическата прелест на България се демонстрира в няколко положителни претекстове за завръщане на мигрантите - за 18,9 % от интервюираните това е упованието, че изискванията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6 % - да получат професионална реализация в страната, за 7,1 % - опцията за добра работа, а за 5,3 % - да развиват личен бизнес или да влагат.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат желание да останат непрекъснато в България - 59,7 на 100. Престоят у нас е съставен елемент на подвижността за 28,2 на 100 от сънародниците ни, които имат желание още веднъж да заминат, само че краткотрайно и без блян към дефинитивно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които имат намерение да емигрират дефинитивно, е 12,1 на 100, сочат данните на учените.
Проучването на авторския колектив обгръща както профила на завръщащите се мигранти, по този начин и тяхната акомодация и присъединяване в пазара на труда у нас. Повечето от половината от интервюираните - 54,7 %, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на 100 е било обезпечаването на трудова претовареност, а за 9,6 % - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7 % от интервюираните, са имали проблем с признаването на тяхната просветителна и квалификационна степен.
Че икономическите аргументи не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на 100 от интервюираните, които не са имали никакво предложение за подобаваща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4 % от тях декларират, че не са имали потребност от поддръжка, изследването на авторския колектив извежда четири съществени казуса с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието сред търсенето и предлагането, в това число и по образование; промени в заетостта на мигрантите по стопански действия у нас и зад граница; загуба на подготовка в чужбина и незадоволителното потребление на трудовото ходатайство, обобщават икономистите от Българска академия на науките и УНСС, представени от Българска телеграфна агенция.
Според проучването икономическите аргументи са водещи за българите, които напущат страната, само че при завръщането им преобладават фамилните и обществените аргументи. Такъв е един от главните заключения от анкетно изследване на завръщащите се мигранти, показано на Международната научна конференция "Икономическо развиване и политики: действителност и вероятности " в Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
Обект на проучването за завръщането са български жители над 18 години, които са били в чужбина, за работа за най-малко три месеца през последните 10 години.
Данните сочат, че фамилните претекстове доминират измежду най-важните аргументи за завръщането на българите у нас - 55,9 % от интервюираните са ги определили, като "привързаност към фамилията и моите близки в България ", 15,7 % - "да бъдат с децата си при развъждането или образованието им ", а 13,9 % - "заради грижа за по-възрастен или болен непосредствен ".
Основното измежду обществените аргументи за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината ", посочена от 25,5 на 100 от интервюираните, следвана от сложната акомодация в приемащата страна /16,2 на сто/ и нежеланието да се живее в чужбина /15,9 на сто/. Мотивът за завръщането на други 10,3 % от интервюираните е поради несигурността за имигрантите в страната на престояване, а за 5,5 на 100 вследствие на нетолерантно и даже дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им на открито.
Категорично, към 40 % от интервюираните не показват стопански претекст за ремиграция, излиза наяве от проучването. Това е радикално друго от главната причина, която съвсем 3/4 от завърналите се в България акцентират за първичното си тръгване в чужбина - приемането на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок витален стандарт.
Сред стопански стимулираните българи да се завърнат в България, най-голям е делът на сезонните служащи - 32 на 100. Същият % интервюирани споделят за съответно събитие, повлияло на решението им за завръщане - главно, с цел да се погрижат за член на фамилията след влошено здравословно положение. Почти еднакъв е делът - към 40 на 100, на завръщащите се заради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри стопански благоприятни условия у нас.
Икономическата прелест на България се демонстрира в няколко положителни претекстове за завръщане на мигрантите - за 18,9 % от интервюираните това е упованието, че изискванията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6 % - да получат професионална реализация в страната, за 7,1 % - опцията за добра работа, а за 5,3 % - да развиват личен бизнес или да влагат.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат желание да останат непрекъснато в България - 59,7 на 100. Престоят у нас е съставен елемент на подвижността за 28,2 на 100 от сънародниците ни, които имат желание още веднъж да заминат, само че краткотрайно и без блян към дефинитивно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които имат намерение да емигрират дефинитивно, е 12,1 на 100, сочат данните на учените.
Проучването на авторския колектив обгръща както профила на завръщащите се мигранти, по този начин и тяхната акомодация и присъединяване в пазара на труда у нас. Повечето от половината от интервюираните - 54,7 %, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на 100 е било обезпечаването на трудова претовареност, а за 9,6 % - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7 % от интервюираните, са имали проблем с признаването на тяхната просветителна и квалификационна степен.
Че икономическите аргументи не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на 100 от интервюираните, които не са имали никакво предложение за подобаваща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4 % от тях декларират, че не са имали потребност от поддръжка, изследването на авторския колектив извежда четири съществени казуса с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието сред търсенето и предлагането, в това число и по образование; промени в заетостта на мигрантите по стопански действия у нас и зад граница; загуба на подготовка в чужбина и незадоволителното потребление на трудовото ходатайство, обобщават икономистите от Българска академия на науките и УНСС, представени от Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ