Близо 60% от предлаганото прясно свинско месо в българските магазини

Близо 60% от предлаганото прясно свинско месо в българските магазини е родно произвеждане. Това заяви пред БГНЕС изпълнителният шеф на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) доктор Диляна Попова. Въпреки това тя акцентира, че локалното произвеждане е извънредно незадоволително, с цел да покрие потребностите на пазара, изключително като се има поради потреблението на свинско месо в огромен брой модифицирани артикули.

По думите на Попова България създава едвам към 20% от нужното говеждо месо и сред 60% и 70% от пилешкото. Недостигът на локални първични материали постанова импорт от други страни. Тя напомни, че страната в миналото е била сериозен експортьор на агнешко месо за арабските пазари – нещо, което през днешния ден към този момент не е по този начин. Агнешкото за Великден и Гергьовден обаче остава главно българско и в задоволителни количества.

Заешкото месо, въпреки и обичайно за други европейски страни, не е изключително известно у нас, само че в България има няколко ферми с кланици, които създават и преработват такава продукция.

По мотив популяризираните в обществените мрежи изказвания, че вносното свинско месо – най-често от Испания – се готви по-трудно, Попова съобщи, че разлика във усета сред българското и европейското месо няма. Тя изясни, че животните в Европейски Съюз се хранят по строго стандартизирани предписания, които не могат да бъдат случайно променяни.

Попова въпреки всичко предложи на потребителите да избират българско месо, защото охладената локална продукция има разнообразни вкусови качества в съпоставяне със замразеното месо, превозено дни наред от други страни.

През последните години в бранша се следят промени в обичайните свински породи, най-много поради болести. Един от огромните свинекомплекси към този момент отглежда нов хибрид „ черен ангел “, кръстоска с източнобалканската свиня – порода, съвсем изчезнала след африканската чума по свинете.

Попова акцентира, че месопреработвателният бранш не търси финансова помощ от страната, а на първо място предвидимост и липса на административни изненади. Като образец тя уточни оповестеното преди две седмици разпореждане за смяна в цените на Българската организация по сигурност на храните, което предвиждаше голословно нарастване на таксите в кланиците. След възражения от сектора Министерският съвет отсрочи мярката и реши само да превалутира настоящите такси в евро.

„ Не желаеме страната да оказва помощ – желаеме просто да не пречи “, заключи Попова.