Инфлацията оставя българите без почивки и дрехи
Близо 60 на 100 от българите не имат вяра, че страната е способна да овладее растящите цени на стоките и услугите. Това демонстрират данните от национално представително изследване на социологическата организация „ Галъп Интернешънъл Болкан “, показано в ефира на предаването „ Референдум “ по Българска национална телевизия. За да се оправят с инфлацията, хората всеобщо лимитират разноските си за развлечения, до момента в който в Народното събрание политическите сили спорят за успеваемостта на тавани на надценките и двойни санкции за търговците.
Според изнесените данни, 58% от интервюираните дават отговор с „ по-скоро не “ на въпроса дали институциите могат да спрат повишаването. Едва 28% остават оптимисти. Въпреки недоверието към потенциала на страната, 64% от хората упорстват за засилени инспекции, а 59% поддържат удвояването на глобите при открити нарушавания от страна на комерсиалните вериги.
Режат от бюджета за свободното време
Социологическото изследване обрисува ясна картина на потребителските ограничения. Най-голям дял от българите – 47%, признават, че пестят от развлечения. На второ място с 35% се подреждат почивките, а всеки четвърти (25%) се лишава от покупката на нови облекла и обувки. Особено обезпокоителен е фактът, че 16 на 100 от жителите са принудени да лимитират разноските си за хранителни артикули. Едва 17% от участниците в допитването заявяват, че не се лишават от нищо в изискванията на актуалната икономическа конюнктура.
Константин Проданов: „ За момента практиката демонстрира, че при настоящото равнище на санкциите доста от нарушителите избират да ги заплащат и да продължат да нарушават. Това ще има дисциплиниращ резултат, само че би трябвало да върви ръка за ръка със засилен надзор. “
Вносителите на новите законодателни промени от „ Прогресивна България “ оферират въвеждането на понятието „ обективна цена “, която да служи като ориентир за потребителите и контролните органи.
Сблъсък на икономическите концепции
Идеята за регулация на цените среща сериозен отпор от страна на десните политически обединения, които виждат в това скрити опити за налагане на ценови тавани.
Мартин Димитров: „ Това, че ГЕРБ и Движение за права и свободи позволиха огромни дефицити, взеха 9,2 милиарда евро заеми предходната година и това беше налято в стопанската система. То подвига търсенето, а повдигането на търсенето значи повишение на цените. “
От „ Продължаваме промяната “ отвръщат, че най-хубавата антиинфлационна мярка е повишението на приходите и напомнят въведените по тяхно време енергийни обезщетения за бизнеса. Дебатът се изостря и към аргументите за самата инфлация. Според „ Възраждане “, част от казуса се корени във влизането на страната в еврозоната от началото на годината и отпадането на валутния ръб, както и в тежестите на зелената договорка върху енергетиката.
Димо Дренчев: „ Нека да предоговорим квотите, въглеродните излъчвания и да свалим с 40% цената на тока. Ето ви един толкоз мощен дефлатор, нещо, което ще смъкна цените на всички. “
Въпреки политическите разлики, упованията на обществото са ориентирани към бързи дейности. Данните демонстрират, че 45% от хората виждат решение в намаляването на Данък добавена стойност за главните храни, а над 40 на 100 упорстват търговците да бъдат задължени да обосновават всяко покачване на цените на щанда.
Според изнесените данни, 58% от интервюираните дават отговор с „ по-скоро не “ на въпроса дали институциите могат да спрат повишаването. Едва 28% остават оптимисти. Въпреки недоверието към потенциала на страната, 64% от хората упорстват за засилени инспекции, а 59% поддържат удвояването на глобите при открити нарушавания от страна на комерсиалните вериги.
Режат от бюджета за свободното време
Социологическото изследване обрисува ясна картина на потребителските ограничения. Най-голям дял от българите – 47%, признават, че пестят от развлечения. На второ място с 35% се подреждат почивките, а всеки четвърти (25%) се лишава от покупката на нови облекла и обувки. Особено обезпокоителен е фактът, че 16 на 100 от жителите са принудени да лимитират разноските си за хранителни артикули. Едва 17% от участниците в допитването заявяват, че не се лишават от нищо в изискванията на актуалната икономическа конюнктура.
Константин Проданов: „ За момента практиката демонстрира, че при настоящото равнище на санкциите доста от нарушителите избират да ги заплащат и да продължат да нарушават. Това ще има дисциплиниращ резултат, само че би трябвало да върви ръка за ръка със засилен надзор. “
Вносителите на новите законодателни промени от „ Прогресивна България “ оферират въвеждането на понятието „ обективна цена “, която да служи като ориентир за потребителите и контролните органи.
Сблъсък на икономическите концепции
Идеята за регулация на цените среща сериозен отпор от страна на десните политически обединения, които виждат в това скрити опити за налагане на ценови тавани.
Мартин Димитров: „ Това, че ГЕРБ и Движение за права и свободи позволиха огромни дефицити, взеха 9,2 милиарда евро заеми предходната година и това беше налято в стопанската система. То подвига търсенето, а повдигането на търсенето значи повишение на цените. “
От „ Продължаваме промяната “ отвръщат, че най-хубавата антиинфлационна мярка е повишението на приходите и напомнят въведените по тяхно време енергийни обезщетения за бизнеса. Дебатът се изостря и към аргументите за самата инфлация. Според „ Възраждане “, част от казуса се корени във влизането на страната в еврозоната от началото на годината и отпадането на валутния ръб, както и в тежестите на зелената договорка върху енергетиката.
Димо Дренчев: „ Нека да предоговорим квотите, въглеродните излъчвания и да свалим с 40% цената на тока. Ето ви един толкоз мощен дефлатор, нещо, което ще смъкна цените на всички. “
Въпреки политическите разлики, упованията на обществото са ориентирани към бързи дейности. Данните демонстрират, че 45% от хората виждат решение в намаляването на Данък добавена стойност за главните храни, а над 40 на 100 упорстват търговците да бъдат задължени да обосновават всяко покачване на цените на щанда.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ