КНСБ: Над пет пъти разлика в заплатите у нас
Близо 6,1 милиарда лева повече влязоха в джобовете на работещите през последните пет години. Това се случи с помощта на нашите договаряния с работодателите, само че и на пазара на труда, където дефицитът на фрагменти тикаше нагоре заплатите.
Това разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния отчет за резултатите от групово договаряне на работните заплати през 2017 година и упованията за 2018 година. „ През 2016 година започнахме акцията ни „ Искам 100 лева повече върху заплатата си “. Година и половина по-късно това, което сме постигнали дружно, надминава това, което сме поискали. През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11,8% и доближи 1060 лева, което по отношение на 2016 година е растеж със 115 лева Компенсацията на наемния труд като отплата за наемните служащи се промени с повече от 6 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт и доближи 43,1 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт за предходната година “, сподели Пламен Димитров. Това систематизиране значи, че повече пари за отишли за труда, в сравнение с за капитала. В същото време обаче пораства процентът на работещи небогати, което значи, че тези пари не се разпределят вярно.
Най-високо платеният бранш за 2017 година са осведомителните технологии, а най-ниско платеният-ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 година за ресторантьорството е 580 лева, а в осведомителните технологии 3150 лева Разликата сред най-ниско платения и най-високо платения бранш е близо 5,5 пъти.
Независимо, че нараства промишленото произвеждане, това не на всички места се отразява в заплатите, сочи още отчетът на КНСБ. Такива образци са: Производство на железни произведения, без машини и съоръжение – растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 31.5%, растеж на междинната заплата - с 9.2%; Производство на компютърна техника, електронни и оптични артикули - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 19,8%, растеж на междинната заплата - с 3,4%; Производство на произведения от каучук и пластмаси - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 22.2%, растеж на междинната заплата - с 11%;
Минималната работна заплата за страната се усили от 1 януари 2017 година с 9.5% (от 420 на 460 лева.), а от началото на 2018 година бе осъществена и идната стъпка – ново нарастване с 10.9% и размер от 510 лева В същото време нарастването на минималната и междинната заплата не промени съотношението сред тях – през 2017 година по предварителни данни то е 43.4%.
През 2017 година компенсацията на 1 отработен час в България е 5.1 евро, при 23.1 евро приблизително за Европейски Съюз. Номиналната разлика е 4.5 пъти, а в СПС тя е 2.2 пъти. Преди 10 години, през 2007 година равнищата са били надлежно 2.3 и 19.5 евро, а разликите – 8.5 и 3.9 пъти. Сегашното равнище на компенсацията на 1 отработен час в България в СПС съставлява 46.3% от междинното за Европейски Съюз. За да можем да осъществяваме обаче по-чувствителен прогрес и да достигнем съответствие най-малко 60% до 2022 година ще е нужен средногодишен номинален растеж на заплатите от 11-12%, съобщи основният икономист на КНСБ Любен Томев.
Последните разполагаеми и сравними данни демонстрират, че междинната работна заплата в България изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите страни членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите страни членки., сочат данните на КНСБ.
От 3% до 5% до 10 % е всеобщото нарастване на работните заплати. По-рядко то е над 10%. В някои от секторите обаче няма групови трудови контракти. Това са леката, химическата, хранителната индустрия. На общинско равнище работят над 150 групови трудови контракти, подписани от локалните управляващи в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора.
Пламен Димитров уточни, че Брутният вътрешен продукт за България за 2017 година е близо 100 милиарда лева Вътрешното търсене е главния мотор на растежа, а с 4,5% нараства крайното ползване за предходната година. Според него има действителни благоприятни условия за по-голям напредък на приходите в промишлеността.
Промишленото произвеждане е повишено с 36%, производството на съществени метали е повишено с близо 15%, а производството на химически продукти- с над 20%.
При обичайно най-ниско платените браншове ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има растеж на междинната заплата, най-много в ресторантьорството, само че заплатите остават ниски. Може би поради това и е потребността от импорт на непознати служащи в тези браншове, разяснява Пламен Димитров, който обаче беше песимистичен, че това ще реши казуса на българския туризъм.
Секторите, в които няма групови трудови контракти - лека индустрия, химическата индустрия, хранителната индустрия, ще бъдат във фокуса на вниманието на синдиката през идващите години, означи Пламен Димитров.
Това разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния отчет за резултатите от групово договаряне на работните заплати през 2017 година и упованията за 2018 година. „ През 2016 година започнахме акцията ни „ Искам 100 лева повече върху заплатата си “. Година и половина по-късно това, което сме постигнали дружно, надминава това, което сме поискали. През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11,8% и доближи 1060 лева, което по отношение на 2016 година е растеж със 115 лева Компенсацията на наемния труд като отплата за наемните служащи се промени с повече от 6 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт и доближи 43,1 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт за предходната година “, сподели Пламен Димитров. Това систематизиране значи, че повече пари за отишли за труда, в сравнение с за капитала. В същото време обаче пораства процентът на работещи небогати, което значи, че тези пари не се разпределят вярно.
Най-високо платеният бранш за 2017 година са осведомителните технологии, а най-ниско платеният-ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 година за ресторантьорството е 580 лева, а в осведомителните технологии 3150 лева Разликата сред най-ниско платения и най-високо платения бранш е близо 5,5 пъти.
Независимо, че нараства промишленото произвеждане, това не на всички места се отразява в заплатите, сочи още отчетът на КНСБ. Такива образци са: Производство на железни произведения, без машини и съоръжение – растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 31.5%, растеж на междинната заплата - с 9.2%; Производство на компютърна техника, електронни и оптични артикули - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 19,8%, растеж на междинната заплата - с 3,4%; Производство на произведения от каучук и пластмаси - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 22.2%, растеж на междинната заплата - с 11%;
Минималната работна заплата за страната се усили от 1 януари 2017 година с 9.5% (от 420 на 460 лева.), а от началото на 2018 година бе осъществена и идната стъпка – ново нарастване с 10.9% и размер от 510 лева В същото време нарастването на минималната и междинната заплата не промени съотношението сред тях – през 2017 година по предварителни данни то е 43.4%.
През 2017 година компенсацията на 1 отработен час в България е 5.1 евро, при 23.1 евро приблизително за Европейски Съюз. Номиналната разлика е 4.5 пъти, а в СПС тя е 2.2 пъти. Преди 10 години, през 2007 година равнищата са били надлежно 2.3 и 19.5 евро, а разликите – 8.5 и 3.9 пъти. Сегашното равнище на компенсацията на 1 отработен час в България в СПС съставлява 46.3% от междинното за Европейски Съюз. За да можем да осъществяваме обаче по-чувствителен прогрес и да достигнем съответствие най-малко 60% до 2022 година ще е нужен средногодишен номинален растеж на заплатите от 11-12%, съобщи основният икономист на КНСБ Любен Томев.
Последните разполагаеми и сравними данни демонстрират, че междинната работна заплата в България изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите страни членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите страни членки., сочат данните на КНСБ.
От 3% до 5% до 10 % е всеобщото нарастване на работните заплати. По-рядко то е над 10%. В някои от секторите обаче няма групови трудови контракти. Това са леката, химическата, хранителната индустрия. На общинско равнище работят над 150 групови трудови контракти, подписани от локалните управляващи в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора.
Пламен Димитров уточни, че Брутният вътрешен продукт за България за 2017 година е близо 100 милиарда лева Вътрешното търсене е главния мотор на растежа, а с 4,5% нараства крайното ползване за предходната година. Според него има действителни благоприятни условия за по-голям напредък на приходите в промишлеността.
Промишленото произвеждане е повишено с 36%, производството на съществени метали е повишено с близо 15%, а производството на химически продукти- с над 20%.
При обичайно най-ниско платените браншове ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има растеж на междинната заплата, най-много в ресторантьорството, само че заплатите остават ниски. Може би поради това и е потребността от импорт на непознати служащи в тези браншове, разяснява Пламен Димитров, който обаче беше песимистичен, че това ще реши казуса на българския туризъм.
Секторите, в които няма групови трудови контракти - лека индустрия, химическата индустрия, хранителната индустрия, ще бъдат във фокуса на вниманието на синдиката през идващите години, означи Пламен Димитров.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ