Проф. Петров: Поне 1000 пациенти годишно у нас могат да се лекуват с ренална денервация
Близо 55% от хипертониците с доказана диагноза не могат да реализират прицелните равнища на артериалното си налягане, респективно да го управляват съответно и това става все по-голям проблем в международен мащаб. Това сподели кардиологът проф. Иво Петров, медицински шеф и шеф Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център на конференция на тематика „ Неконтролирана хипертония – провокации и решения “. Той акцентира, че в международен мащаб този проблем визира един от 4 мъже и една от 5 дами, диагностицирани с високо кръвно налягане, което и е измежду главните провокации пред кардиолозите. Това ги изправя пред нуждата да търсят нови щадящи и ефикасни способи за лекуване, които към този момент надалеч надвишават лечебните схеми, основани само на лекарства. Така в актуалната здравна процедура лекарите от ден на ден разчитат с изключение на на лекарственото лекуване и, при избрани индикации, на дивайс-терапии, при които се употребяват съвременни софтуерни устройства.
„ Според Европейското сдружение за хипертония като резистентна хипертония се дефинира измерването на кръвно налягане над 140/90 mm Hg, макар че пациентите водят здравословен метод на живот и одобряват три медикамента, един от които диуретик. Американските експерти уголемяват тази формулировка и одобряват, че в случай че болният взема пет медикаменти и единствено по този метод стойностите на кръвното му налягане са в норма, той отново страда от неконтролирана хипертония “, изясни проф. Петров.
Той акцентира, че един от актуалните способи за битка с неконтролираната хипертония е катетърната ренална денервация – минимално инвазивна процедура, която може да помогне на определена група от пациентите, при които лечението с медикаменти не дава приемливи резултати.
България е и една от първите страни в Европа, която през 2008 година е въвела този способ
Той е подобаващ за хора, които не се повлияват единствено от антихипертензивно лекуване за хипертония, които могат да имат и тахикардия, предсърдно мъждене, сърдечна непълнота, сънна апнея, недобре следен захарен диабет, затлъстяване.
Процедурата може да се приложи и при пациенти, които към този момент имат затруднения като хипертрофия на лява камера на сърцето, периферно съдово заболяване, както и по-млади пациенти, изясни кардиологът.
„ По време на процедурата посредством специфичен катетър се доближава до бъбречната артерия, където се организира радиофреквентна аблация на нервните окончания, с цел да се понижи тяхната интензивност и да се понижи артериалното налягане. Реналната денервация се организира под рентгенов надзор, при така наречен „ будна седация “ на пациента и с инжектиране на лидокаин в артерията. Процедурата е с доста дребен риск, продължава към 1 – 1.30 ч., пациентът може да напусне лечебното заведение след 24 часа. При над 90% от болните се следи понижаване на артериалното налягане с най-малко 10 mm Hg. Важно е обаче те да продължат и с медикаментозната терапия. На процедура тези два способи се допълват взаимно, а прогнозата е, че в недалечно бъдеще реналната денервация ще стане рутинна процедура на фона на поддържащо лекарствено лекуване “, сподели проф. Петров.
" Реналната денервация орязва пиковете в артериалното налягане и това е извънредно значимо ", безапелационен бе кардиологът.
Той изясни още, че експертите от ден на ден се насочват към провеждането на процедурата не през бедрената артерия, а през артериите на ръката, включително през радиалната артерия, тъй като този път е по-щадящ.
Също по този начин проф. Петров обърна внимание, че методът е подобаващ за пациенти над 18-годишна възраст, а използването му при деца и юноши е допустимо по изключение в границите на „ състрадателна приложимост “.
Ренална денервация се реимбурсира от Националната здравноосигурителна каса от 2023 година и се извърши в 11 лечебни заведения на територията на страната, стана ясно още на конференцията.
От началото на приложението на метода у нас с него са лекувани към 250 пациенти, а прогнозата на проф. Петров е, че при добра организация и прецизна клинична селекция, най-малко 1000 годишно биха могли да се възползват от преимуществата му.
„ Според Европейското сдружение за хипертония като резистентна хипертония се дефинира измерването на кръвно налягане над 140/90 mm Hg, макар че пациентите водят здравословен метод на живот и одобряват три медикамента, един от които диуретик. Американските експерти уголемяват тази формулировка и одобряват, че в случай че болният взема пет медикаменти и единствено по този метод стойностите на кръвното му налягане са в норма, той отново страда от неконтролирана хипертония “, изясни проф. Петров.
Той акцентира, че един от актуалните способи за битка с неконтролираната хипертония е катетърната ренална денервация – минимално инвазивна процедура, която може да помогне на определена група от пациентите, при които лечението с медикаменти не дава приемливи резултати.
България е и една от първите страни в Европа, която през 2008 година е въвела този способ
Той е подобаващ за хора, които не се повлияват единствено от антихипертензивно лекуване за хипертония, които могат да имат и тахикардия, предсърдно мъждене, сърдечна непълнота, сънна апнея, недобре следен захарен диабет, затлъстяване.
Процедурата може да се приложи и при пациенти, които към този момент имат затруднения като хипертрофия на лява камера на сърцето, периферно съдово заболяване, както и по-млади пациенти, изясни кардиологът.
„ По време на процедурата посредством специфичен катетър се доближава до бъбречната артерия, където се организира радиофреквентна аблация на нервните окончания, с цел да се понижи тяхната интензивност и да се понижи артериалното налягане. Реналната денервация се организира под рентгенов надзор, при така наречен „ будна седация “ на пациента и с инжектиране на лидокаин в артерията. Процедурата е с доста дребен риск, продължава към 1 – 1.30 ч., пациентът може да напусне лечебното заведение след 24 часа. При над 90% от болните се следи понижаване на артериалното налягане с най-малко 10 mm Hg. Важно е обаче те да продължат и с медикаментозната терапия. На процедура тези два способи се допълват взаимно, а прогнозата е, че в недалечно бъдеще реналната денервация ще стане рутинна процедура на фона на поддържащо лекарствено лекуване “, сподели проф. Петров.
" Реналната денервация орязва пиковете в артериалното налягане и това е извънредно значимо ", безапелационен бе кардиологът.
Той изясни още, че експертите от ден на ден се насочват към провеждането на процедурата не през бедрената артерия, а през артериите на ръката, включително през радиалната артерия, тъй като този път е по-щадящ.
Също по този начин проф. Петров обърна внимание, че методът е подобаващ за пациенти над 18-годишна възраст, а използването му при деца и юноши е допустимо по изключение в границите на „ състрадателна приложимост “.
Ренална денервация се реимбурсира от Националната здравноосигурителна каса от 2023 година и се извърши в 11 лечебни заведения на територията на страната, стана ясно още на конференцията.
От началото на приложението на метода у нас с него са лекувани към 250 пациенти, а прогнозата на проф. Петров е, че при добра организация и прецизна клинична селекция, най-малко 1000 годишно биха могли да се възползват от преимуществата му.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ