Геномът на България“ ще бъде определен от 6500 здрави сънародници
Близо 500 души от София и Пловдив се включиха в пилотната фаза на проекта " Геномът на България ", който има за цел да събере и проучва представителна извадка от геноми на модерни българи.
Все още се одобряват заявки от доброволци, тъй като единствено в първия стадий се възнамерява проучване на общо 1000 здрави пълнолетни български жители. За задачата се взема кръв от участниците.
Очаква се по-късно през 2024 година, след утвърждение от Европейска комисия, България да се включи пълноценно и в огромния проект " Геномът на Европа ", за който ще е нужно да се съберат
генетичните данни на 6500 пълнолетни български жители от всички съществени етноси и географски региони на България.
От събраните по плана кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена изцяло (пълно геномно секвениране), с цел да се открият всички вариации в генома на участниците. Именно те ще оказват помощ за оформяне на груповия български геном.
Подобни огромни проучвания към този момент са в ход в доста страни по света, уточни пред БНР-Радио София проф. Радка Кънева, началник на плана и на Центъра за молекулна медицина към МУ-София.
Тя изясни, че геномът на дадена популация се е формирал в течение на стотици и хиляди години. На процедура всеки носи белезите на тази хилядолетна история от съответната територия.
Изследването е късмет всеки от нас да допринесе за здравето на децата ни, за бъдещето ни като нация, тъй като дарявайки генетични данни, оказваме помощ за развиването на медицината.
Събраната информация ще даде възможност да се прави по-добра профилактика и диагностика,
да се разработят по-ефективни и персонализирани терапии за доста тежки и чести болести.
" Благодарение на цялостното прочитане на генома, знаем доста за разновидностите на геномите, само че не толкоз за българските специфики. За да е представителна картината, би трябвало да имаме хора от разнообразни краища на страната, разнообразни и като пол, като етнически групи. Медицината на бъдещето е геномната медицина ", акцентира проф. Кънева.
В момента при редки болести българските учени се допитват до бази данни от други страни,
само че те не могат сигурно да посочат повода за възникването на болест у българин. Знаейки точните вариации за България, ще може да се ползват и по-подходящи медикаменти и да се заобикалят нежелани странични резултати.
Очаква се планът да покаже окончателните си резултати след 3 до 5 години.
Все още се одобряват заявки от доброволци, тъй като единствено в първия стадий се възнамерява проучване на общо 1000 здрави пълнолетни български жители. За задачата се взема кръв от участниците.
Очаква се по-късно през 2024 година, след утвърждение от Европейска комисия, България да се включи пълноценно и в огромния проект " Геномът на Европа ", за който ще е нужно да се съберат
генетичните данни на 6500 пълнолетни български жители от всички съществени етноси и географски региони на България.
От събраните по плана кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена изцяло (пълно геномно секвениране), с цел да се открият всички вариации в генома на участниците. Именно те ще оказват помощ за оформяне на груповия български геном.
Подобни огромни проучвания към този момент са в ход в доста страни по света, уточни пред БНР-Радио София проф. Радка Кънева, началник на плана и на Центъра за молекулна медицина към МУ-София.
Тя изясни, че геномът на дадена популация се е формирал в течение на стотици и хиляди години. На процедура всеки носи белезите на тази хилядолетна история от съответната територия.
Изследването е късмет всеки от нас да допринесе за здравето на децата ни, за бъдещето ни като нация, тъй като дарявайки генетични данни, оказваме помощ за развиването на медицината.
Събраната информация ще даде възможност да се прави по-добра профилактика и диагностика,
да се разработят по-ефективни и персонализирани терапии за доста тежки и чести болести.
" Благодарение на цялостното прочитане на генома, знаем доста за разновидностите на геномите, само че не толкоз за българските специфики. За да е представителна картината, би трябвало да имаме хора от разнообразни краища на страната, разнообразни и като пол, като етнически групи. Медицината на бъдещето е геномната медицина ", акцентира проф. Кънева.
В момента при редки болести българските учени се допитват до бази данни от други страни,
само че те не могат сигурно да посочат повода за възникването на болест у българин. Знаейки точните вариации за България, ще може да се ползват и по-подходящи медикаменти и да се заобикалят нежелани странични резултати.
Очаква се планът да покаже окончателните си резултати след 3 до 5 години.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ