Вижте историята на една жена, насилена да проституира от мъжа си
Близо 50 хиляди българи всяка година попадат в клопката на трафика на хора. По-голямата част от тях са дами, а в множеството случаи става дума за полова употреба. За тях постоянно всичко стартира като в приказка, след това схващат, че мъжът на фантазиите им е трафикант. Обикновено обаче към този момент е късно.
„ Събуди се “ и Нова телевизия описаха историята на една такава жена – Зорница.
Зорница е сред 20 и 30-годишна. Води спокоен живот в малко обитаемо място. За трафик на хора не е чувала в никакъв случай. Мъж от ромски генезис я набелязва като евентуална жертва. Чрез общ другар се сближава с нея. Различният генезис не я тормози, тъй като е благ и печели доверието ѝ. Заминават за по-голям град, с цел да заживеят дружно. По думите ѝ първоначално всичко е било наред. Постепенно в жилището, който Зорница мисли за собствен, идват и други. Чуждите мъже и непознатите дами остават при тях.
„ Всичко живо живееше. Бяхме доста хора. Един влиза, един излиза и никой не ми дава пояснение. Аз го попитах за какво живеем с всички тези хора, а той ми разруши устата. И ми сподели повече тъпи въпроси да не му задавам”, показа пред Нова телевизия жертвата.
Юмруците се трансформират в всекидневие. Страхът я сковава. За да се избави от тях, на Зорница ѝ е обяснено, че би трябвало да работи като продава плътта си. Някъде там се изпарява и последната капка обич към обичания мъж. Първият ѝ опит за бягство, остава и финален.
„ Тъкмо да се кача в автобуса и той ме хвана, и ме бутна в колата. Хвана ме за косата”, показа Зорница. Разбива лицето ѝ във кормилото. Прави и опит да отреже част от ухото ѝ. Заплашва да подпали родния ѝ дом и да нарани околните й. Юмруците са последвани от ритници. Вече я бие даже единствено за наслаждение. Слаба физически и пречупена душевен, година по-късно, Зорница е изведена в чужбина дружно с други девойки.
В западноевропейската страна, в която идват, девойките са заключени в хотел. Документите им са отнети. Разсъбличат ги, с цел да им създадат фотоси за азбучник. Клиентите стартират да идват. Когато не ги посещават в хотела, девойките са отвеждани в обособени пространства на нощен клуб, от самото начало следени от камери. Година по-късно неизбежна промяна на документите води Зорница и трафиканта й в локалната полиция. Синините и белезите по лицето и тялото на дамата не остават незабелязани. Задържат ги за инспекция.
Идентифицирана като жертва на трафик, младата жена е върната в България. Физическите и душевни си рани лекува в продължение на години. Получава профилирана психическа, обществена и юридическа помощ. А от 2 години Зорница се учи още веднъж по какъв начин се живее естествен живот.
Какво се е случило с индивида, разрушил живота ѝ, Зорница не желае да знае.
За да не попадат и други млади девойки в нейната обстановка, от 3 години в България работи първата Национална линия за битка с трафика на хора.
„ Събуди се “ и Нова телевизия описаха историята на една такава жена – Зорница.
Зорница е сред 20 и 30-годишна. Води спокоен живот в малко обитаемо място. За трафик на хора не е чувала в никакъв случай. Мъж от ромски генезис я набелязва като евентуална жертва. Чрез общ другар се сближава с нея. Различният генезис не я тормози, тъй като е благ и печели доверието ѝ. Заминават за по-голям град, с цел да заживеят дружно. По думите ѝ първоначално всичко е било наред. Постепенно в жилището, който Зорница мисли за собствен, идват и други. Чуждите мъже и непознатите дами остават при тях.
„ Всичко живо живееше. Бяхме доста хора. Един влиза, един излиза и никой не ми дава пояснение. Аз го попитах за какво живеем с всички тези хора, а той ми разруши устата. И ми сподели повече тъпи въпроси да не му задавам”, показа пред Нова телевизия жертвата.
Юмруците се трансформират в всекидневие. Страхът я сковава. За да се избави от тях, на Зорница ѝ е обяснено, че би трябвало да работи като продава плътта си. Някъде там се изпарява и последната капка обич към обичания мъж. Първият ѝ опит за бягство, остава и финален.
„ Тъкмо да се кача в автобуса и той ме хвана, и ме бутна в колата. Хвана ме за косата”, показа Зорница. Разбива лицето ѝ във кормилото. Прави и опит да отреже част от ухото ѝ. Заплашва да подпали родния ѝ дом и да нарани околните й. Юмруците са последвани от ритници. Вече я бие даже единствено за наслаждение. Слаба физически и пречупена душевен, година по-късно, Зорница е изведена в чужбина дружно с други девойки.
В западноевропейската страна, в която идват, девойките са заключени в хотел. Документите им са отнети. Разсъбличат ги, с цел да им създадат фотоси за азбучник. Клиентите стартират да идват. Когато не ги посещават в хотела, девойките са отвеждани в обособени пространства на нощен клуб, от самото начало следени от камери. Година по-късно неизбежна промяна на документите води Зорница и трафиканта й в локалната полиция. Синините и белезите по лицето и тялото на дамата не остават незабелязани. Задържат ги за инспекция.
Идентифицирана като жертва на трафик, младата жена е върната в България. Физическите и душевни си рани лекува в продължение на години. Получава профилирана психическа, обществена и юридическа помощ. А от 2 години Зорница се учи още веднъж по какъв начин се живее естествен живот.
Какво се е случило с индивида, разрушил живота ѝ, Зорница не желае да знае.
За да не попадат и други млади девойки в нейната обстановка, от 3 години в България работи първата Национална линия за битка с трафика на хора.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ