Близо 46% от меда, проверен в Европейския съюз, е показал

Близо 46% от меда, тестван в Европейския съюз, е посочил признаци на имитация или противоречие с условията за същински пчелен мед. Това стана ясно по време на уебинар на Европейската асоциация на пчеларите (European Beekeeping Association – EBA), на който учени и специалисти от Европейски Съюз показаха публични данни от огромна европейска инспекция, заяви agri.bg.

Данните бяха показани от проф. Дражен Лусич, президент на International Honey Commission и учител в Университета в Риека, Хърватия.

Как Европейски Съюз дефинира " подправените храни “

По думите на проф. Лусич, в Европейския съюз няма единна законова формулировка за " food fraud “ (измама с храни) в агрохранителната верига. Вместо това Европейската комисия и EU Agri-Food Fraud Network употребяват система от критерии.

Според Генерална дирекция " Здравеопазване и сигурност на храните “ (DG SANTE), с цел да се смята даден артикул за жертва на машинация, би трябвало да са налице четири детайла:

нарушаване на разпоредбите на ЕС;

- заблуждение на потребителя;

- икономическа изгода;

- съществуване на предумисъл.

В практиката измамите се групират като:

- adulteration – прибавяне на непознати вещества;

- record tampering – манипулиране на документи;

- mislabeling – подвеждащо етикетиране;

- substitution – подмяна на продукта с по-евтин.

В отговор на растящите подозрения за подправен мед, Европейската комисия провежда координирана интервенция за надзор, в която вземат участие DG SANTE, EU Food Fraud Network, Joint Research Centre (JRC) и Европейската работа за битка с измамите (OLAF).

В рамките на интервенцията са взети 320 проби мед от колета, които се движат в Европейски Съюз. Всяка пратка е проследявана посредством CHED документи (Common Health Entry Documents), които съпровождат всяка партида храни, влизаща в Съюза.

Пробите са вземани освен на границите, а и от пазара, откакто медът към този момент е в комерсиалната мрежа.

Резултатът: 46% със подозрения за имитация

От 320 оценени проби: 147 проби (46%) са избрани като подозрителни за съществуване на добавени захарни сиропи и противоречие с Директивата за меда.

За съпоставяне – при предходна сходна европейска акция, извършена няколко години по-рано, делът на проблематичните проби е бил едвам 14%.

Според проф. Лусич разликата се дължи на два фактора:

- потребление на по-съвременни аналитични методи;

- друг метод на взимане на пробите – непосредствено от пазара, а освен на границата.

Как се фалшифицира медът през днешния ден?

Експертите от Joint Research Centre откриват, че производителите на подправен мед към този момент са се приспособили към старите способи за надзор.

Докато в предишното най-често са употребявани сиропи от царевица и захарна тръстика, през днешния ден те все по-често се заменят с:

- оризови сиропи;

- пшенични сиропи;

- сиропи от захарно цвекло.

Тези първични материали са по-трудни за различаване с класическите C3/C4 изотопни проби, което прави фалшификациите по-сложни за доказване.

Европейски Съюз признава: методите не са задоволителни

Joint Research Centre разгласява нови аналитични методики за разкриване на добавени захари в меда, само че съгласно проф. Лусич това не е задоволително.

" Необходими са още способи, с цел да можем действително да се оправим с казуса “, съобщи той по време на уебинара.

Официалните европейски данни демонстрират, че подправеният мед към този момент не е изолиран феномен, а систематичен проблем в агрохранителната верига на Европейски Съюз. При съвсем всяка втора проба със подозрения за операция, въпросът към този момент не е дали има измами, а дали актуалните контролни механизми са способни да ги спрат, осведоми pariteni.bg.