Проф. Калин Янакиев: Чингисханово варварство в Буча, Славата на Украйна и Плана на руски ”политолог”
Близо 400-те (преброени единствено до този момент) мъртви тела на цивилни поданици в този град – разстреляни по улиците, до велосипедите си, изгорени в колите си, разсъблечени (и евентуално изнасилени) дами, нахвърляни на купчини, убити по мазетата и дворовете си в тила със завързани на гърба ръце хора, хвърлени в кладенци, запалени и недоизпепелени, явно в бързината при изтеглянето от подложеното на истински геноцид населено място – приказват сами за себе си. Показват голата истина за „ специфичната интервенция “ на Путин по „ денацифицирането на Украйна “. Показват обаче и голата истина за манталитетния профил на „ славната “ и „ кръстоносна “ съветска войска – орда от озлобени и комплексирани от Путиновата агитация вандали, на които кремълският „ водач “ най-накрая даде цялостна независимост да стартират да отмъщават на света за тридесетилетното „ оскърбление “ от краха на „ великата им пролетарска империя “. Даде им я – към този момент на територията на все по-дълбоко вбесявалата го с „ европеизацията “ си Украйна, само че все по-неприкрито показващ им, че е подготвен да им я даде за развихряне и на запад, все по на запад, към този момент „ без да се съобразяваме с нищо и никого “, тъй като така и така „ целият свят се е заел да унищожи Русия “, а пък „ за какво ни е светът, откакто в него няма да почитат, няма да се преценяват, няма да се опасяват от Русия “.
И закононарушението Буча – дадохме си сметка всички – може да се окаже единствено първата и дребна част от закононарушенията във всички други, към момента неосвободени от тази вандалска орда градове. Може да се окаже единствено първата към този момент разкрита част от закононарушението на века! Или още по-точно: разкритието за това какво закононарушение към този момент е в ход, към този момент е почнало да се прави в света, в случай че Путин и неговата тайфа не бъдат спрени. Защото какво имат намерение да извършат те, в случай че въпреки всичко съумеят да съкрушат Украйна, ни разкри по най-изразителен метод една публикация, оповестена от формалната съветска РИА Новости, която също прочетохме през миналата седмица, и от която ще приведа тук единствено няколко къси цитата – така да се каже „ за сведение “.
Статията е от съветския „ политолог “ Тимофей Сергейцев и носи заглавието „ Какво би трябвало да направи Русия с Украйна “. След цялостното завземане на Украйна – без притеснение написа „ политологът “ – „ Бандеровската върхушка (с други думи – елитът на тази страна – б. м.) би трябвало да бъде ликвидирана, нейното превъзпитаване е невероятно. Социалното „ тресавище “, което я е поддържало интензивно или пасивно със своето деяние или безучастие (т. е. народът на Украйна като цяло – б. м.), би трябвало да преживее тежестта на войната и да усвои преживения опит като исторически урок и възмездие на своята виновност. “ И продължава още по-конкретно: „ нужните първични стъпки на денацификация могат да се дефинират по следния метод:
– „ разпродажба на въоръжените нацистки формирования (под което се схваща всички въоръжени формирования на Украйна, в това число Украинските военни сили), а също по този начин на обезпечаващата ги активност на военната, осведомителната и просветителната инфраструктура…
– всеобщи следствени дейности за определяне на персоналната отговорност за военните закононарушения, … за разпространяването на нацистка идеология и поддръжката на нацисткия режим;
– лустрация, обявяване на имената на поддръжниците на нацисткия режим, привличането им към насилствен труд по възобновяване на разрушената инфраструктура като част от наказването за нацистката им активност (от състава на тези, към които няма да бъде приложено смъртното наказване или отнемане от свобода). “
Разбирате, нали? „ Политологът “ ни споделя, че в случай че Русия реализира проектите си, в Украйна първоначално ще бъдат осъществени всеобщи разстрели (това се подразбира под „ разпродажба “), ще бъдат издадени стотици смъртни присъди и стотици ще бъдат „ лишени от независимост “, след което ще се пристъпи и към „ всеобщото привличане към насилствен труд “, т. е. ще бъде оголен нов ГУЛАГ. Тъй че, дано съобразим: откакто това по най-откровен метод и обществено се възнамерява да бъде направено на следващия ден, може ли някой да се усъмни, че на „ общественото тресавище “, т.е. на цивилното население на Украйна и през днешния ден е позволено да се „ разпореди бремето на войната “, като с изключение на избивано, насилвано, изгаряно в градовете си, то може да бъде и безчовечен ограбвано от „ денацификаторите “. Обяснявате ли си в този момент натоварените с ограбена мебелировка, перални машини и домашни движимости камиони, изнасящи „ плячката “ към Беларус, а оттова и към Русия?
Да, това е „ Путиновият полюс “ през днешния ден, разкрил цялото си Чингисханово безчовечие в картините от Буча. Той е превзет от световна отмъстителна неприязън, едвам сдържана върху лицата на тези, които стоят на върха му. Вгледайте се деликатно в тези лица, вижте ги. Президентът Путин – с съвсем мъртво, подпухнало от стаена ненавист, неподвижно лице, раздвижвано съвсем осезателно от инфернални, идващи „ не от тук “ сили. Военният министър Шойгу – тежък токмак с генералски пагони и в същото време със стресната физиономия на редовно нахокван пакостник. Говорителят на въоръжените сили Игор Конашенков – квадратен косноезичник, точещ умопомрачителни фантасмагории за ята „ дикие птицы “, мигриращи от Украйна към Русия, с цел да донесат в нея „ тайното бактериологично оръжие на нацистите “. Говорителите на Кремъл, Мария Захарова и Дмитрий Песков – кривящи се механични кукли, с навити пружини, повтарящи оскъдната си словесна „ стратегия “. Все по-натежаващият по „ брежневски “ полумрачен „ барин “ Сергей Лавров… Инферналия от маниакални светоненавистници със „ спъната “ жестикулация и вдървени осанки „ глътнали бастун “.
Да, това е единият – съветският – „ полюс “.
В същото време – виждайки я все по-отчетливо през изминаващите дни – светът се изпълва с удивление с към светлата, неподозираната, невероятната непримиримост и смелост на украинците. Разбира се, това, което го възхищава преди всичко, е несломимостта на тяхната военна опозиция. Защото, в случай че в първите няколко дни след съветското навлизане множеството наблюдаващи виждаха тази опозиция като обречена и се изтезаваха от скрупули, че „ на Запада ще се наложи “ да я остави в ръцете на Путин, то последователно депресивността им стартира да се измества от (възхитено) слисване, та даже от все по-възрастваща вяра, че Украйна би могла… да завоюва тази в действителност отечествена война. Да, светът трябваше да чуе – и с почитание да одобри думите на нейния президент (само година по-рано виждан като „ шоумен “), че това, което Украйна към този момент чака от света е единствено военно-техническата му помощ, тъй като народът ѝ е посочил, че на бойното поле може да се отбрани и самичък. Народът на Украйна сподели на света, а на нас, претърпелите комунистическия тоталитаризъм с още по-голяма експресивност – че комунизмът не може да служи като последно и най-дълбоко опрощение за нашата уязвимост, липса на кураж и възприятие за непълноценност. Защото – би трябвало да го съобразим – украинците бяха, за разлика от нас, безусловно „ руски народ “ и значи достолепието и недостойнството, показвано от нации, сходни на нашите в моменти на тестване има по-дълбоко лежащи учредения.
Но украинците се издигнаха до вдъхващия удивление и почит, противопоставен на Путинова Русия, „ полюс “, не просто със своята военна смелост. Те се трансфораха – не „ режисирано “ и не „ пропагандно “ – в моралния победител в тази война и с цялостен ред свои спонтанни, откровени, човешки жестове, които затрогнаха света. Нека напомня за оня необикновен миг, когато световноизвестният актуален композитор Ханс Цимер особено прекъсна своя концерт в Лондон, с цел да покаже на голям екран в залата видео, снимано инцидентно на гарата на подложен на бомбардировки украински град, на което се вижда по какъв начин под воя на сирените млад мъж (на име Алек), вместо да побегне към скривалището, сяда пред оставен на откритото роял и засвирва музикалната тематика „ Time “ от нашумелия филм на Кристофър Нолън – “Inception”, (чийто композитор е Цимер), като малко по-късно към него се причисляват и ръцете на приятелката му. Музиката звучи безусловно на фона на сирените, а във връзка на това, обиколило към този момент света в обществените мрежи видео, самият композитор се обръща задочно към храбрия пианист, заявявайки: „ Аз просто съм изумен от твоето осъществяване на „ Time “ в това военно време… изумен съм от това, което направи с музиката. Тя тотално повдига духовете на украинския народ. Ние сме на ваша страна. За вас ще осъществим „ Time “ довечера. Винаги ще изпълняваме „ Time “ за вас. Винаги ще бъдем с вас. Благодаря ти “.
Да напомня по-нататък за оня световен онлайн концерт, в който се включва, от бомбоубежището в обстрелвания в този миг Киев, цигуларят Илия Бондаренко и който също бе споделен в средата на март от десетки хиляди в целия свят. Да напомня най-после и за седемгодишната Амелия Анисович, снимана с телефон от своите близки да пее, още веднъж в бомбоубежище, и видеото трогна света по този начин, че след сполучливата евакуация момиченцето извърши солово украинския химн пред претъпкани концертни зали в Полша и Германия. Да, човечността на Украйна към този момент спечелва над мрачната скованост на Путиновата тайфа и на това нейно празненство никой не може да се опълчи.
Нека да кажа накрай, че наподобява по подобен метод са опълчени през днешния ден двата „ полюса “ и у нас: гражданската поддръжка за Украйна и одиозните пропутински манифестации на „ Възраждане “. Лично аз няма да не помни по какъв начин пред първото огромно шествие в София на 24.03. четири млади жени-украинки с невероятна пристрастеност изпяха химна на страната си и с това безусловно просълзиха хилядното голям брой събрано на площада пред президентството. Няма да не помни също по какъв начин в края на огромния концерт за Украйна, няколко дни по-късно, българските рокаджии запяха „ Нека бъде светлина, дано има цветя, дано има деца! “, а хората от площада започнаха да качват на сцената децата си, които, смутени, комплицирани, усмихващи се образуваха две плътни редици пред „ батковците “ с китарите. И не мога да не сравня тази ведро, сърдечно, човешки изразена взаимност с тазседмичния протест на „ Възраждане “. Това бе пронизителен гърмел от извадени от нафталина военни маршове и хайдушки песнопойки, неуместно хоро по средата на тълпата и бойни – „ доста бойни “ байраци – самарски, априлски и прочие, като че ли София, в която бяха стоварили митингуващите путинисти от рейсовете бе цялостна с „ османлии-поробители “ или най-малкото с кохорти от „ съюзници-разбойници “ от началото на предишния век. Нелеп, писклив обеден „ театър “, който трябваше да успее да показа „ историческите си възстановки “ най-късно до 15-15,30 ч., та да може да се „ прибѐре “ до вечерта по местожителството си (напазарувал мимоходом от столичните магазини), тъй като „ за повече не са ни платили “. Това е лицето на представителите на „ другата позиция “ за войната в Украйна у нас, това са противопоставящите се на „ колонизиращия “ ни демократичен Запад, който се е заел (чрез НАТО, Европейски Съюз, Кирил Петков, Херо Мустафа и кой ли още не) да ни раздели с съветските ни „ братя “, да погуби „ вековните “, иманентни на „ българщината “ ни усеща към „ Светата Русь “.
Да, бяло и черно. Други цветове обаче през днешния ден не би могло да има.
Калин Янакиев,
И закононарушението Буча – дадохме си сметка всички – може да се окаже единствено първата и дребна част от закононарушенията във всички други, към момента неосвободени от тази вандалска орда градове. Може да се окаже единствено първата към този момент разкрита част от закононарушението на века! Или още по-точно: разкритието за това какво закононарушение към този момент е в ход, към този момент е почнало да се прави в света, в случай че Путин и неговата тайфа не бъдат спрени. Защото какво имат намерение да извършат те, в случай че въпреки всичко съумеят да съкрушат Украйна, ни разкри по най-изразителен метод една публикация, оповестена от формалната съветска РИА Новости, която също прочетохме през миналата седмица, и от която ще приведа тук единствено няколко къси цитата – така да се каже „ за сведение “.
Статията е от съветския „ политолог “ Тимофей Сергейцев и носи заглавието „ Какво би трябвало да направи Русия с Украйна “. След цялостното завземане на Украйна – без притеснение написа „ политологът “ – „ Бандеровската върхушка (с други думи – елитът на тази страна – б. м.) би трябвало да бъде ликвидирана, нейното превъзпитаване е невероятно. Социалното „ тресавище “, което я е поддържало интензивно или пасивно със своето деяние или безучастие (т. е. народът на Украйна като цяло – б. м.), би трябвало да преживее тежестта на войната и да усвои преживения опит като исторически урок и възмездие на своята виновност. “ И продължава още по-конкретно: „ нужните първични стъпки на денацификация могат да се дефинират по следния метод:
– „ разпродажба на въоръжените нацистки формирования (под което се схваща всички въоръжени формирования на Украйна, в това число Украинските военни сили), а също по този начин на обезпечаващата ги активност на военната, осведомителната и просветителната инфраструктура…
– всеобщи следствени дейности за определяне на персоналната отговорност за военните закононарушения, … за разпространяването на нацистка идеология и поддръжката на нацисткия режим;
– лустрация, обявяване на имената на поддръжниците на нацисткия режим, привличането им към насилствен труд по възобновяване на разрушената инфраструктура като част от наказването за нацистката им активност (от състава на тези, към които няма да бъде приложено смъртното наказване или отнемане от свобода). “
Разбирате, нали? „ Политологът “ ни споделя, че в случай че Русия реализира проектите си, в Украйна първоначално ще бъдат осъществени всеобщи разстрели (това се подразбира под „ разпродажба “), ще бъдат издадени стотици смъртни присъди и стотици ще бъдат „ лишени от независимост “, след което ще се пристъпи и към „ всеобщото привличане към насилствен труд “, т. е. ще бъде оголен нов ГУЛАГ. Тъй че, дано съобразим: откакто това по най-откровен метод и обществено се възнамерява да бъде направено на следващия ден, може ли някой да се усъмни, че на „ общественото тресавище “, т.е. на цивилното население на Украйна и през днешния ден е позволено да се „ разпореди бремето на войната “, като с изключение на избивано, насилвано, изгаряно в градовете си, то може да бъде и безчовечен ограбвано от „ денацификаторите “. Обяснявате ли си в този момент натоварените с ограбена мебелировка, перални машини и домашни движимости камиони, изнасящи „ плячката “ към Беларус, а оттова и към Русия?
Да, това е „ Путиновият полюс “ през днешния ден, разкрил цялото си Чингисханово безчовечие в картините от Буча. Той е превзет от световна отмъстителна неприязън, едвам сдържана върху лицата на тези, които стоят на върха му. Вгледайте се деликатно в тези лица, вижте ги. Президентът Путин – с съвсем мъртво, подпухнало от стаена ненавист, неподвижно лице, раздвижвано съвсем осезателно от инфернални, идващи „ не от тук “ сили. Военният министър Шойгу – тежък токмак с генералски пагони и в същото време със стресната физиономия на редовно нахокван пакостник. Говорителят на въоръжените сили Игор Конашенков – квадратен косноезичник, точещ умопомрачителни фантасмагории за ята „ дикие птицы “, мигриращи от Украйна към Русия, с цел да донесат в нея „ тайното бактериологично оръжие на нацистите “. Говорителите на Кремъл, Мария Захарова и Дмитрий Песков – кривящи се механични кукли, с навити пружини, повтарящи оскъдната си словесна „ стратегия “. Все по-натежаващият по „ брежневски “ полумрачен „ барин “ Сергей Лавров… Инферналия от маниакални светоненавистници със „ спъната “ жестикулация и вдървени осанки „ глътнали бастун “.
Да, това е единият – съветският – „ полюс “.
В същото време – виждайки я все по-отчетливо през изминаващите дни – светът се изпълва с удивление с към светлата, неподозираната, невероятната непримиримост и смелост на украинците. Разбира се, това, което го възхищава преди всичко, е несломимостта на тяхната военна опозиция. Защото, в случай че в първите няколко дни след съветското навлизане множеството наблюдаващи виждаха тази опозиция като обречена и се изтезаваха от скрупули, че „ на Запада ще се наложи “ да я остави в ръцете на Путин, то последователно депресивността им стартира да се измества от (възхитено) слисване, та даже от все по-възрастваща вяра, че Украйна би могла… да завоюва тази в действителност отечествена война. Да, светът трябваше да чуе – и с почитание да одобри думите на нейния президент (само година по-рано виждан като „ шоумен “), че това, което Украйна към този момент чака от света е единствено военно-техническата му помощ, тъй като народът ѝ е посочил, че на бойното поле може да се отбрани и самичък. Народът на Украйна сподели на света, а на нас, претърпелите комунистическия тоталитаризъм с още по-голяма експресивност – че комунизмът не може да служи като последно и най-дълбоко опрощение за нашата уязвимост, липса на кураж и възприятие за непълноценност. Защото – би трябвало да го съобразим – украинците бяха, за разлика от нас, безусловно „ руски народ “ и значи достолепието и недостойнството, показвано от нации, сходни на нашите в моменти на тестване има по-дълбоко лежащи учредения.
Но украинците се издигнаха до вдъхващия удивление и почит, противопоставен на Путинова Русия, „ полюс “, не просто със своята военна смелост. Те се трансфораха – не „ режисирано “ и не „ пропагандно “ – в моралния победител в тази война и с цялостен ред свои спонтанни, откровени, човешки жестове, които затрогнаха света. Нека напомня за оня необикновен миг, когато световноизвестният актуален композитор Ханс Цимер особено прекъсна своя концерт в Лондон, с цел да покаже на голям екран в залата видео, снимано инцидентно на гарата на подложен на бомбардировки украински град, на което се вижда по какъв начин под воя на сирените млад мъж (на име Алек), вместо да побегне към скривалището, сяда пред оставен на откритото роял и засвирва музикалната тематика „ Time “ от нашумелия филм на Кристофър Нолън – “Inception”, (чийто композитор е Цимер), като малко по-късно към него се причисляват и ръцете на приятелката му. Музиката звучи безусловно на фона на сирените, а във връзка на това, обиколило към този момент света в обществените мрежи видео, самият композитор се обръща задочно към храбрия пианист, заявявайки: „ Аз просто съм изумен от твоето осъществяване на „ Time “ в това военно време… изумен съм от това, което направи с музиката. Тя тотално повдига духовете на украинския народ. Ние сме на ваша страна. За вас ще осъществим „ Time “ довечера. Винаги ще изпълняваме „ Time “ за вас. Винаги ще бъдем с вас. Благодаря ти “.
Да напомня по-нататък за оня световен онлайн концерт, в който се включва, от бомбоубежището в обстрелвания в този миг Киев, цигуларят Илия Бондаренко и който също бе споделен в средата на март от десетки хиляди в целия свят. Да напомня най-после и за седемгодишната Амелия Анисович, снимана с телефон от своите близки да пее, още веднъж в бомбоубежище, и видеото трогна света по този начин, че след сполучливата евакуация момиченцето извърши солово украинския химн пред претъпкани концертни зали в Полша и Германия. Да, човечността на Украйна към този момент спечелва над мрачната скованост на Путиновата тайфа и на това нейно празненство никой не може да се опълчи.
Нека да кажа накрай, че наподобява по подобен метод са опълчени през днешния ден двата „ полюса “ и у нас: гражданската поддръжка за Украйна и одиозните пропутински манифестации на „ Възраждане “. Лично аз няма да не помни по какъв начин пред първото огромно шествие в София на 24.03. четири млади жени-украинки с невероятна пристрастеност изпяха химна на страната си и с това безусловно просълзиха хилядното голям брой събрано на площада пред президентството. Няма да не помни също по какъв начин в края на огромния концерт за Украйна, няколко дни по-късно, българските рокаджии запяха „ Нека бъде светлина, дано има цветя, дано има деца! “, а хората от площада започнаха да качват на сцената децата си, които, смутени, комплицирани, усмихващи се образуваха две плътни редици пред „ батковците “ с китарите. И не мога да не сравня тази ведро, сърдечно, човешки изразена взаимност с тазседмичния протест на „ Възраждане “. Това бе пронизителен гърмел от извадени от нафталина военни маршове и хайдушки песнопойки, неуместно хоро по средата на тълпата и бойни – „ доста бойни “ байраци – самарски, априлски и прочие, като че ли София, в която бяха стоварили митингуващите путинисти от рейсовете бе цялостна с „ османлии-поробители “ или най-малкото с кохорти от „ съюзници-разбойници “ от началото на предишния век. Нелеп, писклив обеден „ театър “, който трябваше да успее да показа „ историческите си възстановки “ най-късно до 15-15,30 ч., та да може да се „ прибѐре “ до вечерта по местожителството си (напазарувал мимоходом от столичните магазини), тъй като „ за повече не са ни платили “. Това е лицето на представителите на „ другата позиция “ за войната в Украйна у нас, това са противопоставящите се на „ колонизиращия “ ни демократичен Запад, който се е заел (чрез НАТО, Европейски Съюз, Кирил Петков, Херо Мустафа и кой ли още не) да ни раздели с съветските ни „ братя “, да погуби „ вековните “, иманентни на „ българщината “ ни усеща към „ Светата Русь “.
Да, бяло и черно. Други цветове обаче през днешния ден не би могло да има.
Калин Янакиев,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ