„Тренд“: Близо 40% от българите смятат, че след 20 години страната ни ще е по-добро място за живеене
Близо 40% от българите считат, че след 20 години страната ни ще бъде по-добро място за живеене, сочат данни от изследване на организация " Тренд ", показани на Green Transition Forum. За 30 на 100 ситуацията ще остане почти същото. Едва 17% са на мнение, че България ще се утежни като място за живеене. Това демонстрира, че макар разочарованието от актуалното положение, обществото към момента вижда опция за дълготрайна позитивна смяна.
Проучването е осъществено от организация " Тренд " от 11 до 17 февруари 2026 година, по поръчка на Green Transition Forum, с 1002-ма пълнолетни жители, по метода " директно стандартизирано изявление лице в лице ".
Над половината от българите считат, че страната ни се намира в положение на застой, само че близо една трета гледат с оптимизъм към развиването на страната през идващите 20 години. Според социолозите, данните обрисуват двойствена картина в публичните настройки към сегашното и бъдещето на България.
52% от българите са на мнение, че страната през днешния ден се намира в положение на застой - не се развива, само че и не упада. 28 на 100 считат, че България върви към крах, а едвам 14% считат, че вървим към прогрес и рационализация.
Най-големи упования за прогрес има в областта на стопанската система и приходите. 39% от интервюираните показват точно тази област като най-вероятната посока на развиване през идващите две десетилетия. 24 на 100 чакат прогрес в технологии и цифровизация, а 21% в развиване на гражданските права и демокрацията. Сред останалите изброени области, в които българите считат, че ще има развиване, са обучение и просвета, инфраструктура и превоз.
В същото време демографската рецесия остава най-сериозното терзание - половината от българите чакат в тази област утежняване или застой. 36% имат отрицателни прогнози и във връзка с корупцията и ръководство, както и общественото неравноправие - 30 на 100.
Най-големите преимущества, които българите открояват са естествените запаси и климата - 27%, географското състояние - 18 на 100, културното завещание и туризъм - 18%. След останалите преимущества се подреждат човешкия капацитет, както и участието на България в Европейски Съюз.
Проучването откроява и мощен ценностен недостиг в обществото. Почтеността се явява най-търсената социална полезност: 55% от българите считат, че през днешния ден най-вече липсват честност и отговорност, 32 на 100 са на мнение, че липсва грижа за общото богатство, а 26% приемливост и взаимност.
49% желаят точно честността и справедливостта да бъдат водещи полезности в България след 20 години, а 33 на 100 - националната горделивост и културна еднаквост. Сред останалите полезности, които българите биха желали да са водещи в обществото ни след 20 години са свободата и персоналната отговорност, равенството и обществената взаимност, както и нововъведения и предприемачество.
Данните демонстрират, че публичното очакване за бъдещето на България не се изчерпва единствено с стопански напредък. Българите свързват мечтаната смяна и с морално обновяване, повече правдивост и отговорност.
