Близо 37% от произведения от човешка дейност метан идва от

Близо 37% от творби от човешка активност метан идва от отглеждането на животни, а скорошни изследвания регистрират нарастване на потреблението на месо до 500%, разяснява в собствен разбор в доцент доктор Тери Врабчева. Доц. доктор Тери Врабчева е приключила медицина в Санкт Петербург, Русия и по-късно пази дисертация в Националния център по публично здраве и разбори по проблемите на сигурността на храните, където от 2006 година е доцент. Има специализации в Германия, Франция, Холандия и Италия. Професионалните ѝ ползи са в региона на химическата сигурност на храните. Последните няколко години се занимава с въздействието на климатичните промени върху храните и храненето. Още по тематиката Екология 26 дек 2021 Търсенето на месо и други скотски артикули в международен мащаб се усилва заради растежа на популацията, възходящите приходи на потребителите. Тази наклонност е световен проблем, защото производството на месо е една от главните аргументи за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната индустрия способства за загубата на биологично многообразие и е главен източник на антропогенни излъчвания на парникови газове. Следователно, намирането на способи да създадем диетите по-устойчиви посредством понижаване на потреблението на скотски протеини се трансформира във въпрос на продоволствената сигурност и на публичното здраве. „ Всичко, което ядем, оказва въздействие върху световното стопляне, само че може би най-големият проблем е добитъкът “ – това е заглавие на публикация във вестник The Guardian. В публикацията се акцентира, че голям брой отчети на високо равнище настояват, че в случай че светът желае да окаже влияние върху климатичната рецесия, хранителната система би трябвало да бъде радикално изменена. Начинът, по който произвеждаме храна, методът, по който храната се ръководи и движи по света, и това, което ние като жители решаваме да сложим на чинията си, има значение за климатичната рецесия. Самият напредък на международното население води до нарасналото търсене на храни от скотски генезис. Съществува огромно разминаване сред количеството храна, която произвеждаме през днешния ден, и количеството, което ще бъде належащо за изхранване на цялата планета през 2050 г. На Земята до 2050 година ще има близо 10 милиарда души – към 2 милиарда повече души за хранене, в сравнение с през 2020 година Тъй като приходите нарастват, хората от ден на ден ще употребяват по-интензивни храни, основани на животни. Някои страни употребяват доста високи равнища на алено месо, като тези в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и Латинска Америка. Dруги страни имат доста ниски равнища на ползване, като доста елементи на Африка и Южна Азия. И въпреки всичко потреблението е ниско в страните с ниски приходи в съпоставяне със страните с високи приходи. Прогноза на Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие (FAO) демонстрира, че световното търсене на говеждо и друго месо от преживни животни може да нарасне с 88% сред 2010 и 2050 година, оказвайки голям напън върху горите, биологичното многообразие и климата.
Някои откриватели допускат, че има нарастване на предлагането на месни артикули с 204% (период 1960 – 2010 г.), други скорошни изследвания регистрират нарастване на потреблението на месо до 500% (1992 – 2016 г.). Европа не е изключение, където питателните привички са се трансформирали доста през годините. Докато през 60-те години на предишния век, наличността на протеини идва най-вече от растителни артикули като пшеница, в наши дни до 58% от наличността на протеини идва от скотски артикули. Световната животновъдна промишленост създава повече излъчвания от парникови газове, в сравнение с всички коли, самолети, влакове и кораби, взети дружно. Кравите и другите преживни животни (като кози и овце) отделят метан, мощен парников газ, до момента в който смилат треви и растения. Този развой се назовава „ ентерична ферментация “, резултат от ферментацията в храносмилателния тракт на селскостопанските животни, при която се образуват газове и те се отделят при започване на оригването на кравите. 37% от творби от човешка активност метан идва от отглеждането на животни. Метан се отделя също от оборския тор. Метанът затопля въздуха доста по-силно от въглеродния диоксид (СО2), само че се разпада в атмосферата по-бързо спрямо СО2. Азотният оксид, различен мощен парников газ, се отделя от отпадъците от преживни животни на пасищата (фекалии и урина) и химическите торове, употребявани върху култури, създадени за фураж на говеда. Животновъдството е отговорно за 65% от излъчванията на азотен оксид, който е 296 пъти по-разрушителен от СО2 и се задържа в атмосферата към 150 години. Понастоящем излъчванията от добитък, основно от оригване на крави и овце, и техния тор, съставляват съвсем 15% от световните излъчвания. Само говеждото и млечните артикули съставляват 65% от всички излъчвания на добитъка. Без съществени съкращения в тази наклонност селскостопанските излъчвания ще поемат целия въглероден бюджет до 2050 година Това би означавало, че всеки различен бранш, в това число енергетиката, индустрията и превоза, би трябвало да бъдат с нулев въглерод, което е разказано като „ невероятно “. Това, което ядем, е от голяма важност: с цел да променим климатичната рецесия, би трябвало да прекроим хранителната система.
Необходимостта от ограничение на климатичните промени няма да изисква от всички да станат вегетарианци или вегани или даже да спрат да ядат говеждо. Ако потреблението на месо от преживни животни в страните с висока консумация спадне до към 50 калории дневно, или 1,5 бургера на човек на седмица, т.е. към половината от сегашните равнища в Съединени американски щати и 25% от сегашните европейски равнища, това съвсем би премахнало нуждата от спомагателна селскостопанска агресия (и обвързваното с това обезлесяване), даже в свят с 10 милиарда души. Докладите на IPCC и Eat-Lancet предлагат на тези, които употребяват огромни количества месо, да помислят за „ флекситарна “ диета. Тази диета се състои значително от зеленчуци и плодове, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки и ненаситени масла. Включва висококачествено месо, млечни артикули и захар, само че в количества, надалеч по-ниски, в сравнение с се употребяват сега в по-богатите общества. Растителните бургери (от соя или пшеница) и смесените други възможности за месо – с растителни артикули – от ден на ден се конкурират с стандартните месни артикули по значими характерности като усет, цена и улеснение. Пазарът на други възможности на растителна основа пораства с високи темпове, въпреки и от ниска базова линия. Диетите, съобразени със зеленчуци, са по-екологични от тези, формирани основно от месни артикули.
Това са ясни индикатори, че би трябвало да се положат огромни старания за смяна на питателните привички на популацията към по-екологичен метод на живот. Климатичните излъчвания от европейската верига за доставки на храни могат да се понижат с 1/4, като се понижи потреблението на месо и се ядат повече варива, плодове и зеленчуци. Все още липсва осведоменост за негативното влияние на потреблението на месо. Националните държавни управления би трябвало да подобрят образованието във връзка с храната, с цел да насърчат здравословните хранителни привички и устойчивостта на околната среда като първа стъпка. Това не е коренен вегетариански аргумент; това е мотив за яденето на месо в рационални количества като част от здравословната, уравновесена диета. Преминаването към хранене с растителни храни има позитиви и от здравна позиция. Някои изследвания демонстрират, че потреблението на алено месо е обвързвана с нараснал риск от сърдечни болести, диабет вид 2, инсулт и рак на дебелото черво и че диетите на растителна основа (като пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения) са свързани с по-ниски опасности. В райони с високи приходи като Северна Америка и Европа хората също употребяват повече протеини, в сравнение с им е належащо, с цел да отговорят на диетичните си потребности. Предотвратяването на стоплянето на климата зависи и от битката с потреблението на месо и млечни артикули,
само че светът прави доста малко. Липсва цялостна идея по какъв начин може да бъде понижена потреблението на месо Неотдавнашният отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) откри, че смяната в диетата може „ доста да понижи “ излъчванията, само че няма проект на Организация на обединените нации да реализира това. Експертите оферират 5 съществени задания, които би трябвало да се вземат решение: понижаване на растежа на търсенето на храни и други селскостопански продукти; увеличение на производството на храни, без да се уголемява земеделската земя; отбрана и възобновяване на естествените екосистеми; увеличение на предлагането на риба; понижаване на излъчванията на парникови газове от земеделското произвеждане. Как потребителите могат да създадат смяната? Хората биха могли да помислят за вегетарианство денем и да си разрешат дребни порции храни от скотски генезис вечер. Например, пробвайте да не ядете месо в понеделник. Обърнете се към вкусните азиатски кухни, които нормално са по-растителни; или изпробвайте различни варианти за растителни протеини. Започнете с децата – учебните ястия са превъзходен метод за рано образуване на здравословни и устойчиви привички. Изберете качеството над количеството: яжте по-малко модифицирано месо. И не изхвърляйте храна. Нужни са вложения в информация за публичното здраве и използване на политики, които предизвикват здравословното хранене, което е налично, безвредно, комфортно и най-много вкусно. Защото това, което ядем, има значение. Целият материал може да прочетете.