Близо 3000 жени годишно стават жетви на домашно насилие, а

Близо 3000 дами годишно стават жетви на домашно принуждение, а страната и институциите не съумяват да ги защитят и да санкционират насилниците. Правосъдният министър Надежда Йорданова е подготвена със законодателни промени, които са повече от належащи, заяви Нова.

Според статистиката на Министерство на вътрешните работи за 2021 година 2816 дами и 935 деца са жертва на домашно принуждение. Това значи, че всеки ден 7 дами и 3 деца са бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си. Това е съгласно статистиката на подадените тъжби в Министерство на вътрешните работи. Колко обаче действително са жертвите - не е ясно.

Според психиатъра Цветеслава Гълъбова казусът е доста сериозен, тъй като у жертвите на принуждение, се основава възприятие на виновност, че с някакво лично държание са провокирали експанзията и насилието. Така им се основава взаимозависимост.

" За насилника е от изключителна значимост да сътвори взаимозависимост - дали прочувствена, дали финансова, дали някаква друга или всичко взето дружно. Насилниците съумяват да създадат това и по тази причина жертвите на принуждение в действителност се срамят. Убедени са, че те по някакъв метод са провокирали това държание и съчетано със зависимостта, води до това, те да не споделят със своите близки и да не търсят институциите. Притесняват се обществените да не им вземат децата. Факт е, че нашите институции не работят добре. ", счита Цветеслава Гълъбова.

Надя Кожухарова от Асоциация " Анимус " изяснява какъв по принцип е профилът на насилника. " Той е човек, който мъчно изпитва емпатия. Склонен е да поддържа връзка с най-близките си хора, като упражнява власт и надзор над тях. Трудно претърпява загуби. Трудно бива зарязан. На процедура той е един подвластен човек, само че не може да го признае. Насилието, което упражняват тези хора не е единствено физическо.

Много по-често срещаме прочувствено принуждение, психическо принуждение. То се показва посредством дребни ежедневни неща, които целят да покажат на жертвата, че тя няма стойност, че не може да се оправи с нищо, че нищо не коства и по този метод да я подчинят на насилника. Това са обиди, обвинявания, закани, обезценяване. За страдание, в нашето общество тези неща са признати като дребни спречквания ", показва тя.

Според Анели Чобанова актуалният закон за отбрана от домашно принуждение планува само правосъдна отбрана, а е нужно с оглед експедитивност на реакцията, да има административна такава, с цел да може да се обезпечи на момента реакция от страна на мултидисциплинарен екип от служител на реда, психолог и прокурор.

В момента има работна група към Министерството на правораздаването, в която всички тези условия се разискват, с цел да стане законът по-ефективен в отбрана на жертвите. Законопроектът скоро ще влезе за разискване в Министерския съвет. Според министъра на правораздаването Надежда Йорданова с тези законови промени обстановката ще се усъвършенства.

Жертвите на принуждение, ще получат по-бърза, по-добра отбрана и контролът по използване на ограниченията за отбрана ще бъде по-добър. Освен възбраната за физически контакт от страна на насилника към жертвата, ние предвиждаме опция за възбрана на всички типове контакт посредством телефон, интернет, каквито и да е типове връзка.

Предвиждаме и обвързване на насилника посредством стратегии, посредством които да минава през надзор на гнева, със справяне с експанзията. Това е, с цел да се понижат случаите на рецидив. Обсъжда се и възбрана за носене на огнестрелно оръжие, възбрана за издаване на позволение за носене на такова, прекъсване на разрешението за оръжие, възбрана за муниции и пиротехнически средства, съобщи Йорданова.