Всеки втори без море, хората нямат пари
Близо 30% от популацията живее в материални ограничения, оповестиха от Национален статистически институт. Тези хора се лимитират в потреблението на най-малко 4 от общо 9 съществени артикули и услуги. Най-много българи (53,2%) нямат опция да посрещнат непредвидени разноски със лични средства като да вземем за пример за наложителен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и други Това значи, че фамилията няма никакви спестявания и при неочаквана потребност от по-голям разход от към 500-1000 лева като да вземем за пример за замяна на огромен домашен апарат ще би трябвало да вземе заем.
Всеки втори (52,6%) не може да си разреши отмора отвън дома най-малко една седмица в годината, сочат още данните на Национален статистически институт. Успоредно с това 2,7% от хората не могат да си разрешат телефон, включително мобилен, 1,6% – пъстър тв приемник, 8,3% – пералня. Всеки трети българин (31,6%) по финансови аргументи не може да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от семействата изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището, а 36,4% се лимитират при отоплението на жилището си, което значи че през зимата държат някои от стаите студени, или понижават радиаторите.
Ограниченията на лицата, свързани със облекчаване на съществени потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-голям е процентът на хората, които не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, като измежду ромите това са 89,8%, за турската етническа група – 72,5%, и за българската етническа група – 46,4% от хората, самоопределили се към съответния етнос. Над 85% от ромите не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски, а 70% не могат да си разрешат да ядат месо, пиле или риба през ден. При турската етническа група 66% от хората не могат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски, а 34,2% не могат да ядат постоянно месо, пиле или риба. Ограничения в потреблението на 4 от 9 съществени артикули и услуги изпитват 23,7% от българската етническа група, 36,9% от турската и 81% от ромския етнос.
През 2017 година линията на беднотия за страната e 351,08 лева на човек от домакинство. А под линията на беднотия са 1,665 млн. души, или 23,4% от популацията. Линията на беднотия се дефинира като 60% от междинния наличен приход на семействата. Спрямо 2016 година линията на беднотия нараства с 13,9%, а делът на бедното население се усилва с 0,5%.
Ако от приходите на семействата се изключат обществените заплащания като компенсации, обществени помощи и добавки, нивото на беднотия се покачва до 29,2%. А в случай че от приходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 44,8% от популацията.
Един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е безпаричен, е дали има работа. 58,7% от безработните влизат в групата на бедните. Но доста хора работят и получават толкоз малко пари, че също попадат под линията на беднотия – т.е. членовете на фамилиите им разполагат с под 351 лева на месец. През 2017 година делът на бедните измежду работещите е 10%.
Недоимък
25% от децата
не получават подобаващи книги
През 2017 година делът на на децата, които живеят в материални ограничения (не могат да си разрешат най-малко една от 13 артикули и услуги) е 45,6%, а за 4,3% от децата нито една съществена нужда не може да бъде задоволена по финансови аргументи. 38,6% от децата не могат да отидат на отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). 36,4% не могат да си разрешат постоянни занимания с плуване или свирене на музикален инструмент, а 37,3% са лишени от екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.). За всяко едно от четири деца родителите не могат да купят книги, които са подобаващи за възрастта му, а за 31,1% да вземат два чифта обувки според от сезона.
Възможността да обезпечат децата материално се разграничава според от етноса на родителите. В материални ограничения живеят 16,5% от децата от българската етническа група, 32,3% от турската етническа група, 71,6% от ромите и 34,4% от различен етнос.
Класация
На първо място сме по бедност
Линия на беднотия по области през 2017 година (в лева).
България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз по бедност, сочат данните на Евростат. У нас 30% от популацията живее в материални ограничения, което значи, че не може да си разреши най-малко 4 от общо 9 съществени артикули и услуги. Така България много изпреварва класираните на второ и трето място страни от Европейски Съюз. На второ място по бедност е Гърция, където 21,1% от хората изпитват финансови компликации да задоволят главните си потребности. Икономическата рецесия в Гърция съществено понижи благосъстоянието на жителите на страната. През 2010 година единствено 11,6% от гърците са живеели в лишени, до момента в който в този момент делът им съвсем се е удвоил. Но даже и в най-кризисните години гърците са имали много по-малко финансови проблеми от българите. На трето място по бедност в Европейски Съюз се подрежда Румъния, където 19,4% от хората не могат да си разрешат съществени артикули и услуги.
Положителното е, че България е постигнала най-бърз прогрес във връзка с понижаване на мизерията. Веднага след влизането ни в Европейски Съюз, през 2007 година, 57,6% от популацията са изпитвали материални ограничения. За миналите 11 години делът на хората, които живеят в мизерия съществено е намалял. Въпреки това, приходите на съвсем всеки трети българин не са задоволителни за обезпечаване на съществени потребности. Най-добра обществена политика има във Финландия и Норвегия, където единствено 2% и 2,3% от популацията изпитват някакви ограничения. Но доста по-добре от нас се оправят и страни като Чехия (3,7% живеят в лишения), Естония (4,1%) и Словения (4,5%).
Различия
IT експертите взимат 5 пъти повече от камериерките
Компютърните експерти в България получават пет и половина пъти по-големи заплати от работещите в хотелите и заведенията за хранене, демонстрира отчет на КНСБ. Един IT експерт взима 3150 лева, а работещите в туризма получават по 580 лева „ Ниските заплати в туризма на фона на растежа му през 2017 година значат или заплащане под масата, или погрешно разпределение на финансовия запас ”, сподели президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заплатите в България изостават 5-10 пъти по отношение на тези в старите членки на Европейски Съюз и 1,8-2,2 пъти по отношение на новите членки. През 2017 година надницата за час работа у нас е 5,1 евро, при 23,1 евро приблизително за Европейски Съюз.
Етнос
77% от ромите
влизат в групата
на бедните
Най-висок е делът на бедните роми – 77,2%, демонстрират данните на Национален статистически институт. При хората от българската етническа група делът на бедните е минимален – 15,7%. По етноси има огромни разлики в разпределението на бедните съгласно присъединяване им на пазара на труда. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (53,3%), а при ромите най-голям е делът на бедните безработни (39,9%). По отношение на работещите, най-голям е делът на работещите небогати измежду ромите – 25,9%, против 25,7% работещи небогати от турската етническа група и 20,1% измежду българската етническа група.
Всеки втори (52,6%) не може да си разреши отмора отвън дома най-малко една седмица в годината, сочат още данните на Национален статистически институт. Успоредно с това 2,7% от хората не могат да си разрешат телефон, включително мобилен, 1,6% – пъстър тв приемник, 8,3% – пералня. Всеки трети българин (31,6%) по финансови аргументи не може да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от семействата изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището, а 36,4% се лимитират при отоплението на жилището си, което значи че през зимата държат някои от стаите студени, или понижават радиаторите.
Ограниченията на лицата, свързани със облекчаване на съществени потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-голям е процентът на хората, които не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, като измежду ромите това са 89,8%, за турската етническа група – 72,5%, и за българската етническа група – 46,4% от хората, самоопределили се към съответния етнос. Над 85% от ромите не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски, а 70% не могат да си разрешат да ядат месо, пиле или риба през ден. При турската етническа група 66% от хората не могат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски, а 34,2% не могат да ядат постоянно месо, пиле или риба. Ограничения в потреблението на 4 от 9 съществени артикули и услуги изпитват 23,7% от българската етническа група, 36,9% от турската и 81% от ромския етнос.
През 2017 година линията на беднотия за страната e 351,08 лева на човек от домакинство. А под линията на беднотия са 1,665 млн. души, или 23,4% от популацията. Линията на беднотия се дефинира като 60% от междинния наличен приход на семействата. Спрямо 2016 година линията на беднотия нараства с 13,9%, а делът на бедното население се усилва с 0,5%.
Ако от приходите на семействата се изключат обществените заплащания като компенсации, обществени помощи и добавки, нивото на беднотия се покачва до 29,2%. А в случай че от приходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 44,8% от популацията.
Един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е безпаричен, е дали има работа. 58,7% от безработните влизат в групата на бедните. Но доста хора работят и получават толкоз малко пари, че също попадат под линията на беднотия – т.е. членовете на фамилиите им разполагат с под 351 лева на месец. През 2017 година делът на бедните измежду работещите е 10%.
Недоимък
25% от децата
не получават подобаващи книги
През 2017 година делът на на децата, които живеят в материални ограничения (не могат да си разрешат най-малко една от 13 артикули и услуги) е 45,6%, а за 4,3% от децата нито една съществена нужда не може да бъде задоволена по финансови аргументи. 38,6% от децата не могат да отидат на отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). 36,4% не могат да си разрешат постоянни занимания с плуване или свирене на музикален инструмент, а 37,3% са лишени от екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.). За всяко едно от четири деца родителите не могат да купят книги, които са подобаващи за възрастта му, а за 31,1% да вземат два чифта обувки според от сезона.
Възможността да обезпечат децата материално се разграничава според от етноса на родителите. В материални ограничения живеят 16,5% от децата от българската етническа група, 32,3% от турската етническа група, 71,6% от ромите и 34,4% от различен етнос.
Класация
На първо място сме по бедност
Линия на беднотия по области през 2017 година (в лева). България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз по бедност, сочат данните на Евростат. У нас 30% от популацията живее в материални ограничения, което значи, че не може да си разреши най-малко 4 от общо 9 съществени артикули и услуги. Така България много изпреварва класираните на второ и трето място страни от Европейски Съюз. На второ място по бедност е Гърция, където 21,1% от хората изпитват финансови компликации да задоволят главните си потребности. Икономическата рецесия в Гърция съществено понижи благосъстоянието на жителите на страната. През 2010 година единствено 11,6% от гърците са живеели в лишени, до момента в който в този момент делът им съвсем се е удвоил. Но даже и в най-кризисните години гърците са имали много по-малко финансови проблеми от българите. На трето място по бедност в Европейски Съюз се подрежда Румъния, където 19,4% от хората не могат да си разрешат съществени артикули и услуги.
Положителното е, че България е постигнала най-бърз прогрес във връзка с понижаване на мизерията. Веднага след влизането ни в Европейски Съюз, през 2007 година, 57,6% от популацията са изпитвали материални ограничения. За миналите 11 години делът на хората, които живеят в мизерия съществено е намалял. Въпреки това, приходите на съвсем всеки трети българин не са задоволителни за обезпечаване на съществени потребности. Най-добра обществена политика има във Финландия и Норвегия, където единствено 2% и 2,3% от популацията изпитват някакви ограничения. Но доста по-добре от нас се оправят и страни като Чехия (3,7% живеят в лишения), Естония (4,1%) и Словения (4,5%).
Различия
IT експертите взимат 5 пъти повече от камериерките
Компютърните експерти в България получават пет и половина пъти по-големи заплати от работещите в хотелите и заведенията за хранене, демонстрира отчет на КНСБ. Един IT експерт взима 3150 лева, а работещите в туризма получават по 580 лева „ Ниските заплати в туризма на фона на растежа му през 2017 година значат или заплащане под масата, или погрешно разпределение на финансовия запас ”, сподели президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заплатите в България изостават 5-10 пъти по отношение на тези в старите членки на Европейски Съюз и 1,8-2,2 пъти по отношение на новите членки. През 2017 година надницата за час работа у нас е 5,1 евро, при 23,1 евро приблизително за Европейски Съюз.
Етнос
77% от ромите
влизат в групата
на бедните
Най-висок е делът на бедните роми – 77,2%, демонстрират данните на Национален статистически институт. При хората от българската етническа група делът на бедните е минимален – 15,7%. По етноси има огромни разлики в разпределението на бедните съгласно присъединяване им на пазара на труда. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (53,3%), а при ромите най-голям е делът на бедните безработни (39,9%). По отношение на работещите, най-голям е делът на работещите небогати измежду ромите – 25,9%, против 25,7% работещи небогати от турската етническа група и 20,1% измежду българската етническа група.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ