Близо 3.2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог,

Близо 3.2 милиона пълнолетни българи настояват, че имат вяра в Бог, а 2.8 милиона се самоопределят като същински религиозни, демонстрират данни от националното представително проучване " Политически и стопански показател " на " Галъп интернешънъл ", последната вълна от което е сред 9 и 16 март измежду 772 души, както и от постоянното световно проучване на Световната асоциация " Галъп интернешънъл ". Изследванията са самостоятелни от външно финансиране.
 
Близо 4.6 милиона пълнолетни българи /от към 5.5 милиона пълнолетни българи у нас/ се дефинират като източноправославни - т.е. към 83 %, а 500 хиляди /9 на сто/ - като мюсюлмани. Атеистите са 3 % или над 150 хиляди души. Останалите съставляват други изповедания или не могат да отговорят.
 
Оказва се, че принадлежността към обещано изповедание е на първо място обществено-политически етикет и се споделя необятно, само че същинската набожност и вярата в провидение не са толкоз присъщи у нас - България е малко под междинните равнища на набожност в света, разясняват социолозите.
 
2.2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4.6 милиона декларирани източноправославни християни, тези 2.2 милиона демонстрират, че вярата не върви наложително и с доверие в институцията. В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е в действителност високо на фона на всички останали институции - въпреки и с съмнения, означават от " Галъп ".
 
Като същински религиозни хора у нас се дефинират единствено половината от пълнолетните българи - проучване на международната асоциация " Галъп интернешънъл " в партньорство с УИН още преди година и половина сподели, че в България 51 % се дефинират като религиозни хора, 36 на 100 - като нерелигиозни, 3 % са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51 на 100 се равняват на към 2.8 милиона души.
 
По света 62 % от хората по света се дефинират като религиозни, 25 на 100 се дефинират като нерелигиозни, 9 на 100 избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
 
58 на 100 настояват у нас, че имат вяра в Бог - близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71 %. Всичко това слага България под междинните равнища на набожност в световен мащаб, въпреки и без крайности, разясняват социолозите. Според тях изводът е, че самоидентификацията " източноправославен " не значи наложително религия в Бога или действителна набожност. Вярата в Бога пък остава по-скоро персонална, в сравнение с институционализирана - в случай че се съди по публичното отношение към Църквата.
 
Църквата у нас се употребява с високо доверие на фона на множеството институции, въпреки че и недоверието не е малко (41 на 100 в този момент декларират доверие, а 36 % - недоверие). Години наред доверието остава на равнища над 40 %, достигащи и до над 50 на 100 и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас.
 
Изборът на патриарх Неофит през 2013 година увеличи доверието, само че разнообразни кавги в годините по-късно явно въздействат и водят до моментни съмнения и изхабяване на известността на Църквата, разясняват социолозите. Те обаче означават, че, когато става дума за доверието в Църквата у нас, следва да се регистрира, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава - в това число и в нашето общество. Не бива да се пропуща и въздействието на режима преди 1989 година, който минимизира публичните функционалности на Църквата, допълват от " Галъп ".