Евростат: 1.5 млн. българи живеят в лишения
Близо 21 % от сънародниците ни или почти 1, 5 млн. българи са живяли през 2018 година в материални ограничения, демонстрират данни от разбор на Евростат за стандарта на живот в Европейски Съюз и за опциите на европейците да заплащат безпроблемно сметките си.
Средният индикатор за жителите на Европейски Съюз, които са били в материални ограничения през предходната година е бил 6,2 %, регистрира европейската статистика или почти 3 пъти по-нисък индикатор спрямо данните у нас.
Все отново страната ни е номер 1 измежду 28-те членки, като е записала максимален % понижение на поданици, които са живяли в материални ограничения в границите на две календарни години - от 30 % през 2017 година - до 21 на 100 през предходната година, т.е. единствено за една година към 10 на 100 от българите са повишили стандарта си на живот.
За съпоставяне единствено преди 8 години към 45 на 100 от сънародниците ни са били в положение на тежки материални ограничения - през 2010 година процентът на сънародниците ни в материални ограничения е бил 45,7 на 100, като през всяка от идващите години е намалявал, с цел да се стигне до съвсем два пъти по-нисък дял на българи, които не могат да си разрешат да заплащат неотложни сметки.
Най-висок дял на хора, които са били изложени на материални ограничения у нас е регистриран измежду възрастното население над 65 години - близо 50 %, както и измежду децата до 16-годишна възраст - 38 %, регистрира още Евростат.
Според данни на Национален статистически институт за предходната година най-голямо перо в разноските на българина са били заплащанията за храна - близо 30 %. Втори по величина разход са били заплащанията за жилищни потребности - 18 %, трети - за обществени осигуровки и налози - 13 % и така нататък Най-малко разноски българинът е отделял за свободно време и отдих, както и за дрехи и обувки - приблизително по 4 на 100, сочат данните на Национален статистически институт.
От друга позиция най-голям дял от приходите на българите се образуват от заплати - близо 55 на 100. На второ място българинът разчита на приходи от пенсия - близо 28 на 100 и на трето - от независима претовареност - към 7 на 100.
Средният индикатор за жителите на Европейски Съюз, които са били в материални ограничения през предходната година е бил 6,2 %, регистрира европейската статистика или почти 3 пъти по-нисък индикатор спрямо данните у нас.
Все отново страната ни е номер 1 измежду 28-те членки, като е записала максимален % понижение на поданици, които са живяли в материални ограничения в границите на две календарни години - от 30 % през 2017 година - до 21 на 100 през предходната година, т.е. единствено за една година към 10 на 100 от българите са повишили стандарта си на живот.
За съпоставяне единствено преди 8 години към 45 на 100 от сънародниците ни са били в положение на тежки материални ограничения - през 2010 година процентът на сънародниците ни в материални ограничения е бил 45,7 на 100, като през всяка от идващите години е намалявал, с цел да се стигне до съвсем два пъти по-нисък дял на българи, които не могат да си разрешат да заплащат неотложни сметки.
Най-висок дял на хора, които са били изложени на материални ограничения у нас е регистриран измежду възрастното население над 65 години - близо 50 %, както и измежду децата до 16-годишна възраст - 38 %, регистрира още Евростат.
Според данни на Национален статистически институт за предходната година най-голямо перо в разноските на българина са били заплащанията за храна - близо 30 %. Втори по величина разход са били заплащанията за жилищни потребности - 18 %, трети - за обществени осигуровки и налози - 13 % и така нататък Най-малко разноски българинът е отделял за свободно време и отдих, както и за дрехи и обувки - приблизително по 4 на 100, сочат данните на Национален статистически институт.
От друга позиция най-голям дял от приходите на българите се образуват от заплати - близо 55 на 100. На второ място българинът разчита на приходи от пенсия - близо 28 на 100 и на трето - от независима претовареност - към 7 на 100.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ