Близо 200 000 полски деца са били отвлечени от окупираните

Близо 200 000 полски деца са били отвлечени от окупираните от нацистите земи и наложително германизирани. В приютите на „ Лебенсборн “ те са били подготвяни за живот измежду " арийци ".

Малцина през днешния ден познават трагичните ориси на тези деца. Събраната Дъждовни води и полския портал Interia.pl документи за тях беше показана на конференция в Краков.

През 1938 година Хайнрих Химлер декларира: " Аз фактически имам намерение да влея свежа немска кръв, като похищавам и извършвам кражба, където мога! " От окупираните от нацистите земи всеобщо са били отнемани деца от родителите им, както и от приюти за сираци. Подбирани са били по расови белези като сини очи и руси коси, които са отговаряли на идеалната визия на Хитлер за " ариец ". Отговорно за насилственото германизиране на децата е близкото до SS съдружие " Лебенсборн “.

Барбара Пачоркевич е била отнета от фамилията ѝ в окупирания Лодз през 1942 година. Германската работа за младежта я привиква под претекст, че би трябвало да бъде заведена на медицински обзор, а след това я настанява в един от приютите на „ Лебенсборн “ в окупирана Полша. По-късно четиригодишното момиченце попада в приемно семейство в град Лемго, Германия. Барбара Пачоркевич е прекръстена на Бербел Росман. Германските управляващи са прикривали идентичността на отвлечените деца даже и от приемните им фамилии.

Травма за цялостен живот

Барбара Пачоркевич: " А аз към този момент се усещах германка "

През 1948 година десетгодишната Бербел е върната назад в Полша. Тя мъчно привиква с новата конюнктура. Дори не владее задоволително добре полски. " Отидох при чичо ми в Гданск. Първото нещо, което той искаше да ми покаже, беше някогашния концлагер Щутхоф и следите от немските закононарушения. А пък аз се усеща германка и не можех да схвана ставащото към мен ", споделя тя. Истинската контузия стартира по-късно – откакто още веднъж посещава немската си майка стартира да се усеща още по-разкъсана сред две разнообразни идентичности. " Болката е надълбоко в мен. Много постоянно се усещам самотна и непълноценна ", споделя тя. Барбара –Бербел претърпява разнообразни контузии - в това число от следвоенното време, когато полските деца я наскърбяват и бият, наричайки я " момичето на Хитлер ".

Херман Людекинг също страда от последствията на трагичната си орис. Той е бил похитен от детски дом в Лодз. Истинското му име е Роман Рошатовски. Нацистите го прекръщават в приюта на „ Лебенсборн “ в Лайпциг. Там той е възложен на грижите на Мария Людекинг, която е активистка в Националсоциалистическата партия. И до през днешния ден 82-годишният не познава същинските си корени. Херман Людекинг се ангажира в сдружението " Откраднатите деца -забравените жертви " и се бори за компенсации на жертвите. Досега без резултат.

Дебелите стени на бездушието

Конференция в Краков, отдадена на тематиката за откраднатите деца

Доротее Шмиц-Кьостер, която е създател на доста документални книги за нацисткото минало и от 20 години изследва сдружението „ Лебенсборн “, е възмутена от неналичието на предпочитание да се овъзмездят страданията на жертвите.

Доротее Шмиц-Кьостер твърди, че те не са в положение да упражнят напън. " Срамота е, че се издигнати толкоз дебели стени, които не могат да бъдат съборени елементарно ", споделя тя.

Историчката Йоана Лубецка от Института за национална памет в Краков споделя, че откраднатите деца остават " забравени жертви ", тъй като са релативно дребна група. Полските учени обаче приказват за 200 000 жертви. Тяхното мнение се споделя и от Роман Храбар, който е бил ексклузивен прокурист на полското държавно управление от 1947 до 1950 година, отговарящ за връщането на откраднатите полски деца.

Документираните от Дъждовни води и полския портал Interia.pl ориси на откраднати полски деца са оповестени на полски език в книга със заглавие " Сега към този момент сте германци ". През 2019 година книгата ще излезе и на немски език.