Близо 20 000 българи ежегодно губят битката с рака
Близо 20 000 българи годишно губят борбата с рака, сподели министърът на опазването на здравето в оставка Асена Сербезова. Тя взе участие в представянето на плана на Националния проект за битка с рака в Република България 2030, съобщи Българска телеграфна агенция.
С тази тактика осигуряваме рамка за идея за холистичен метод на грижите , уточни тя.
Онкозаболяванията са измежду главните цели в опазването на здравето освен в европейски мащаб, само че и в България. Броят на новодиагностицираните нараства, като годишно се диагностицират над 36 хиляди българи . Ако не се подхващат ограничения, се чака до 2030 година смъртните случаи да се усилят с 24 на 100, уточни още министър Сербезова.
Министерството на здравеопазването вкара съвсем оптималния си запас, с цел да имаме този проект, сподели заместник-министърът наздравеопазването Петър Грибнев.
В събитието вземат участие и представители на Българското онкологично научно сдружение, Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Национална пациентска организация, Асоциацията на пациентите с онкологични болести и други
" Националният проект за битка с рака е до 2030 година, т.е. остойностяването на интензивностите и разглеждане на опциите за тяхното финансиране ще бъде разисквано на срещата през днешния ден. Целта е да се подчертае и да се концентрира върху това, че би трябвало да има необятна последователност в областта на опазването на здравето. Което значи да не пристигна някое друго държавно управление, което да промени или анулира, или промени дотам целите и финансирането им, а каквото се заложи - да има изясненост за тези, които ще извършват тези цели и действия в идващите 10 години - да има изясненост в какви рамки ще бъдат постигани заложените цели. Нужен е подробен график. Има проект, следва ръководещите да кажат в какви граници можем да се разпрострем за неговото финансиране ", разяснява по-рано през днешния ден пред БНР макроикономистът Аркади Шарков от ЕКИП.
Разработването на Националния проект за битка с рака, стартира още през 2021 година и в него бяха включени водещи онколози. Той си слага шест основни цели:
Създаване на цялостна система, която предлага устойчиви и съвременни грижи заонкологичните заболявания;Подобряване на здравната информираност и понижаване на експозицията на рисковифактори като тютюнопушене, нездравословно хранене и промоция на дейния метод на живот;Съвременни скринингови стратегии за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак наматочната шийка, рак на простатата, целящи да обзет допустимо максимален % оттаргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайкиподходящ механизъм и скринингови способи в сходство с европейските и международни стандарти.Проучване на доказателствата и основаване на скринингова стратегия за рак на белия дроб;Осигуряване на благоприятни условия за модерна диагностика за пациентите и еднакъв достъп до диагностични способи, центрове и водещи специалисти;Осигуряване на еднакъв достъп на пациентите до модерно лечение;Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция посредством създаване на ефикасна мрежа от звена, експерти и форми за пълноценна връзка с пациентите и техните близки.
Тези шест основни цели са в унисон с целите на европейския проект и оферират голям брой интензивности като скринингови стратегии, вложения в инсталация, регистри, осведомителни акции и други, само че против всяка от предлаганите стратегии стои уточнението, че " Проектът ще бъде остойностен при вероятно приоритизиране от страна на Министерство на здравеопазването и след неговото в детайли разписване ". Това на процедура значи, че не е ясно кои от написаните в проекта действия ще се извършват и кои не, кои Министерство на здравеопазването смята за приоритет и кои не, както и в каква композиция ще се извършват, което очевидно ще се взема решение на някакъв по-следващ стадий. Нестабилната политическа конюнктура и промяната на политически кабинети в допълнение слага под въпрос реализирането на проекта, който бе късмет за промяна на онкологичната помощ у нас, страдаща от голям брой дефицити.
С тази тактика осигуряваме рамка за идея за холистичен метод на грижите , уточни тя.
Онкозаболяванията са измежду главните цели в опазването на здравето освен в европейски мащаб, само че и в България. Броят на новодиагностицираните нараства, като годишно се диагностицират над 36 хиляди българи . Ако не се подхващат ограничения, се чака до 2030 година смъртните случаи да се усилят с 24 на 100, уточни още министър Сербезова.
Министерството на здравеопазването вкара съвсем оптималния си запас, с цел да имаме този проект, сподели заместник-министърът наздравеопазването Петър Грибнев.
В събитието вземат участие и представители на Българското онкологично научно сдружение, Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Национална пациентска организация, Асоциацията на пациентите с онкологични болести и други
" Националният проект за битка с рака е до 2030 година, т.е. остойностяването на интензивностите и разглеждане на опциите за тяхното финансиране ще бъде разисквано на срещата през днешния ден. Целта е да се подчертае и да се концентрира върху това, че би трябвало да има необятна последователност в областта на опазването на здравето. Което значи да не пристигна някое друго държавно управление, което да промени или анулира, или промени дотам целите и финансирането им, а каквото се заложи - да има изясненост за тези, които ще извършват тези цели и действия в идващите 10 години - да има изясненост в какви рамки ще бъдат постигани заложените цели. Нужен е подробен график. Има проект, следва ръководещите да кажат в какви граници можем да се разпрострем за неговото финансиране ", разяснява по-рано през днешния ден пред БНР макроикономистът Аркади Шарков от ЕКИП.
Разработването на Националния проект за битка с рака, стартира още през 2021 година и в него бяха включени водещи онколози. Той си слага шест основни цели:
Създаване на цялостна система, която предлага устойчиви и съвременни грижи заонкологичните заболявания;Подобряване на здравната информираност и понижаване на експозицията на рисковифактори като тютюнопушене, нездравословно хранене и промоция на дейния метод на живот;Съвременни скринингови стратегии за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак наматочната шийка, рак на простатата, целящи да обзет допустимо максимален % оттаргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайкиподходящ механизъм и скринингови способи в сходство с европейските и международни стандарти.Проучване на доказателствата и основаване на скринингова стратегия за рак на белия дроб;Осигуряване на благоприятни условия за модерна диагностика за пациентите и еднакъв достъп до диагностични способи, центрове и водещи специалисти;Осигуряване на еднакъв достъп на пациентите до модерно лечение;Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция посредством създаване на ефикасна мрежа от звена, експерти и форми за пълноценна връзка с пациентите и техните близки.
Тези шест основни цели са в унисон с целите на европейския проект и оферират голям брой интензивности като скринингови стратегии, вложения в инсталация, регистри, осведомителни акции и други, само че против всяка от предлаганите стратегии стои уточнението, че " Проектът ще бъде остойностен при вероятно приоритизиране от страна на Министерство на здравеопазването и след неговото в детайли разписване ". Това на процедура значи, че не е ясно кои от написаните в проекта действия ще се извършват и кои не, кои Министерство на здравеопазването смята за приоритет и кои не, както и в каква композиция ще се извършват, което очевидно ще се взема решение на някакъв по-следващ стадий. Нестабилната политическа конюнктура и промяната на политически кабинети в допълнение слага под въпрос реализирането на проекта, който бе късмет за промяна на онкологичната помощ у нас, страдаща от голям брой дефицити.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ