Една пета от българите не могат да си позволят питателна храна
Близо 18,7 на 100 от българското население не са могли да си разрешат съответна питателна храна през 2024 година, което слага страната преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор за първи път от три години, сочат нови данни на Евростат.
Сред хората, застрашени от беднотия - тези, които получават по-малко от 60 на 100 от междинния наличен приход в страната - делът на тези, които не могат да си обезпечат задоволително питателна храна, е 37,7 на 100. Това слага България на второ място в Европейски Съюз, след Словакия с 39,8 на 100 и пред Унгария с 37,3 на 100. За съпоставяне, през 2023 година процентът на българите в риск от беднотия, които не могат да си разрешат питателна храна, е бил 40,2 на 100, а през 2007 година, когато страната влиза в Европейски Съюз, този дял е достигал извънредно високите 88,5 на 100.
Данните демонстрират забележителен спад през годините, само че все пак България остава измежду страните с най-голям % хора, които изпитват усложнения да обезпечат съответна храна, изключително измежду най-бедните пластове на обществото.
В Европейски Съюз като цяло 8,5 на 100 от популацията не са могли да си разрешат храна с месо, риба или вегетариански сурогат най-малко всеки втори ден,
което е спад с 1 процентен пункт по отношение на 2023 година, когато делът е бил 9,5 на 100. Сред хората в риск от беднотия в Европейски Съюз делът на тези, които не могат да си обезпечат питателна храна, е 19,4 на 100 през 2024 година, което е понижение по отношение на 22,3 на 100 през 2023 година При хората, които не са изложени на риск от беднотия, делът е 6,4 на 100.
Най-нисък дял на хората, застрашени от беднотия, които не могат да си обезпечат задоволително питателна храна, се следи в Кипър - 3,5 на 100, следван от Ирландия и Португалия с по 5,1 на 100. Разликата сред общото население и населението в риск от бедност по отношение на достъпа до питателна храна в Европейски Съюз е 10,9 процентни пункта, като на национално равнище най-голяма разлика има в Гърция - 23,3 прочие п., следвана от Словакия с 22,7 прочие п. и Унгария с 21,8 прочие п. България е четвърта по този индикатор с разлика от 19 прочие п. Най-малки разлики се следят в Кипър - 2,3 прочие п., Португалия - 2,6 прочие п. и Ирландия - 3,3 прочие п.
Данните демонстрират ясно, че въпреки България да е понижила % на хората, които не могат да си разрешат съответна храна по отношение на предишни години, наклонността на висока хранителна неустановеност измежду най-бедните пластове на обществото се резервира. Разликата сред общото население и хората в риск от беднотия остава измежду най-големите в Европейски Съюз, което акцентира, че макар общия спад на проблемите с достъпа до питателна храна в Европа, България продължава да бъде измежду страните с най-сериозни провокации в тази област.
Сред хората, застрашени от беднотия - тези, които получават по-малко от 60 на 100 от междинния наличен приход в страната - делът на тези, които не могат да си обезпечат задоволително питателна храна, е 37,7 на 100. Това слага България на второ място в Европейски Съюз, след Словакия с 39,8 на 100 и пред Унгария с 37,3 на 100. За съпоставяне, през 2023 година процентът на българите в риск от беднотия, които не могат да си разрешат питателна храна, е бил 40,2 на 100, а през 2007 година, когато страната влиза в Европейски Съюз, този дял е достигал извънредно високите 88,5 на 100.
Данните демонстрират забележителен спад през годините, само че все пак България остава измежду страните с най-голям % хора, които изпитват усложнения да обезпечат съответна храна, изключително измежду най-бедните пластове на обществото.
В Европейски Съюз като цяло 8,5 на 100 от популацията не са могли да си разрешат храна с месо, риба или вегетариански сурогат най-малко всеки втори ден,
което е спад с 1 процентен пункт по отношение на 2023 година, когато делът е бил 9,5 на 100. Сред хората в риск от беднотия в Европейски Съюз делът на тези, които не могат да си обезпечат питателна храна, е 19,4 на 100 през 2024 година, което е понижение по отношение на 22,3 на 100 през 2023 година При хората, които не са изложени на риск от беднотия, делът е 6,4 на 100.
Най-нисък дял на хората, застрашени от беднотия, които не могат да си обезпечат задоволително питателна храна, се следи в Кипър - 3,5 на 100, следван от Ирландия и Португалия с по 5,1 на 100. Разликата сред общото население и населението в риск от бедност по отношение на достъпа до питателна храна в Европейски Съюз е 10,9 процентни пункта, като на национално равнище най-голяма разлика има в Гърция - 23,3 прочие п., следвана от Словакия с 22,7 прочие п. и Унгария с 21,8 прочие п. България е четвърта по този индикатор с разлика от 19 прочие п. Най-малки разлики се следят в Кипър - 2,3 прочие п., Португалия - 2,6 прочие п. и Ирландия - 3,3 прочие п.
Данните демонстрират ясно, че въпреки България да е понижила % на хората, които не могат да си разрешат съответна храна по отношение на предишни години, наклонността на висока хранителна неустановеност измежду най-бедните пластове на обществото се резервира. Разликата сред общото население и хората в риск от беднотия остава измежду най-големите в Европейски Съюз, което акцентира, че макар общия спад на проблемите с достъпа до питателна храна в Европа, България продължава да бъде измежду страните с най-сериозни провокации в тази област.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ