154 дни работим за държавата: Денят на данъчна свобода е на 3 юни
Близо 154 дни работим за страната през 2025 година Това значи, че на 3 юни означаваме Деня на данъчна независимост, пресметнаха от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Бюджетът за 2025 година залага консолидирани доходи в размер на 90,3 милиарда лева Отчитайки, че за ден създаваме близо 590 млн. лева (на база планиран размер на Брутният вътрешен продукт от 215 милиарда лева.), то ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна.
Денят на данъчната независимост идва рекордно късно, което е разследване от експанзията на бюджета и по-високите равнища на преразпределение – от равнище на доходи в размер на 36-37% от Брутният вътрешен продукт в последните години до предстоящите 41,9% от Брутният вътрешен продукт в бюджета за 2025 година
Фокусът към бюджета през тази година несъмнено би трябвало да е върху разходната част. Парламентът гласоподава консолидирани разноски в размер на 96,7 милиарда лева, което е нарастване на разноските с над 18 милиарда лева по отношение на 2024 година Общият размер на разноските се чака да доближи 44,9% от Брутният вътрешен продукт, което е невиждано през последните две десетилетия. Бюджетният недостиг е заложен в размер на 6,4 милиарда лева, само че е подвластен в огромна степен от осъществяването на свръх амбициозната цел за доходи от Данък добавена стойност. Натрупването на бюджетен недостиг в средносрочната рамка води и до покачването на държавния дълг, като единствено за 2025 година в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 милиарда лева
Публикуваната от ИПИ бяла книга „ Отключване на растежа: пътят напред след изборите “ ясно демонстрира два дълги интервала на бюджетен недостиг в последните над 20 години. Първият от 2009 до 2015 година, който покрива интервала на световната финансова рецесия, последвалата европейска дългова рецесия, както и банкрута на КТБ. Вторият интервал настъпи след пандемията през 2020 година и се обрисува да бъде по-продължителен и с по-тежки последици за бюджета на страната. Необоснованото покачване на разноските предопределя висок бюджетен недостиг и покачва натиска за нарастване на данъчната тежест.
Късното настъпване на Деня на данъчна независимост е още един сигнал, че в упованието на конвергентните отчети за еврото, фокусът върху фискалната политика не би трябвало да отслабва. Невъзможността да се излезе от прекомерно дългия интервал на бюджетен недостиг и нарасналото преразпределение през бюджета, както и предложенията за покачване на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година, тежат върху конкурентоспособността на страната и се чака да подкопаят дълготрайния напредък.
Текущата година, с изключение на като подготовка за приемане на еврото, би трябвало да се употребява и за ориентирани старания към връщане на разсъдъка в държавните финанси, с съществена цел елиминиране на бюджетния недостиг, преодоляване на растежа на разноските и анулация на предстоящото нарастване на осигурителната тежест, показват още от неправителствената организация.
Бюджетът за 2025 година залага консолидирани доходи в размер на 90,3 милиарда лева Отчитайки, че за ден създаваме близо 590 млн. лева (на база планиран размер на Брутният вътрешен продукт от 215 милиарда лева.), то ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна.
Денят на данъчната независимост идва рекордно късно, което е разследване от експанзията на бюджета и по-високите равнища на преразпределение – от равнище на доходи в размер на 36-37% от Брутният вътрешен продукт в последните години до предстоящите 41,9% от Брутният вътрешен продукт в бюджета за 2025 година
Фокусът към бюджета през тази година несъмнено би трябвало да е върху разходната част. Парламентът гласоподава консолидирани разноски в размер на 96,7 милиарда лева, което е нарастване на разноските с над 18 милиарда лева по отношение на 2024 година Общият размер на разноските се чака да доближи 44,9% от Брутният вътрешен продукт, което е невиждано през последните две десетилетия. Бюджетният недостиг е заложен в размер на 6,4 милиарда лева, само че е подвластен в огромна степен от осъществяването на свръх амбициозната цел за доходи от Данък добавена стойност. Натрупването на бюджетен недостиг в средносрочната рамка води и до покачването на държавния дълг, като единствено за 2025 година в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 милиарда лева
Публикуваната от ИПИ бяла книга „ Отключване на растежа: пътят напред след изборите “ ясно демонстрира два дълги интервала на бюджетен недостиг в последните над 20 години. Първият от 2009 до 2015 година, който покрива интервала на световната финансова рецесия, последвалата европейска дългова рецесия, както и банкрута на КТБ. Вторият интервал настъпи след пандемията през 2020 година и се обрисува да бъде по-продължителен и с по-тежки последици за бюджета на страната. Необоснованото покачване на разноските предопределя висок бюджетен недостиг и покачва натиска за нарастване на данъчната тежест.
Късното настъпване на Деня на данъчна независимост е още един сигнал, че в упованието на конвергентните отчети за еврото, фокусът върху фискалната политика не би трябвало да отслабва. Невъзможността да се излезе от прекомерно дългия интервал на бюджетен недостиг и нарасналото преразпределение през бюджета, както и предложенията за покачване на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година, тежат върху конкурентоспособността на страната и се чака да подкопаят дълготрайния напредък.
Текущата година, с изключение на като подготовка за приемане на еврото, би трябвало да се употребява и за ориентирани старания към връщане на разсъдъка в държавните финанси, с съществена цел елиминиране на бюджетния недостиг, преодоляване на растежа на разноските и анулация на предстоящото нарастване на осигурителната тежест, показват още от неправителствената организация.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ