Близо 1500 деца в България са настанени в приемни семейства
Близо 1500 деца в България са настанени в приемни фамилии, а приемната грижа е тази, която избавя детство и основава персони.
Преди 20 години Марина Куманова и брачният партньор й гледат филм, в който обезверена и болна майка търси приемен дом за детето си. Въпросът, който се задава на претендентите, е „ Защо желаете да станете приемни родители? ".
" Но тя най-после отиде при едно семейство възрастни хора и ги попита същото, те й споделиха - имаме три наши деца, които изгледахме с доста обич. Искаме като признателност към Бога да дадем бъдеще на още едно дете. Ние също имаме три дъщери, които имат своя живот и имат фамилии, и да, щастлива съм да дадем бъдеще на още деца ", споделя Марина Куманова, приемен родител.
Тази обич към децата Марина и брачният партньор й предават на дъщерите си. Голямата работи в обществен център, междинната е аниматор, а най-малката учи детска педагогика. Самата Марина е преподавател по български език и литература в ямболското село Бояджик, където оказва помощ на деца от уязвими фамилии да четат и пишат. Като приемни родители със брачна половинка си са отворили дома си за над 10 деца - всяко от тях с тежка орис.
От няколко седмици семейство Куманови са приемни родители на братче и сестриче, на 4 и на 7 години.
" Отначало, като пристигнаха у дома, бяха доста уплашени, не знаеха къде са попаднали, за какво са попаднали, постановяваше се да ги убеждаваме, че това е за малко, до момента в който мама и тати създадат къщата. Мястото, където са расли, е такова, били са боси дечицата, бяха с нарязани крачета, от тръни и камъчета. Баща си повече търсят, майка си, както споделя огромното дете, „ Тя постоянно е пияна и не се занимава с нас ", споделя Марина.
„ 20 години към този момент не съм се научила да приказвам умерено за това, просто не виждам метод да приказвам умерено за деца, които са изпаднали в сходна обстановка. Надявам се и приемната грижа в България да бъде разпространявана, тъй като има потребност. За жал не са малко децата, които имат потребност от грижи ", споделя Марина.
След приемните фамилии огромна част от децата намират осиновители в чужбина. Мечтата на Марина е всички нейни деца да бъдат щастливи.
" Ние по този начин сме си споделили с моя брачен партньор, че ще създадем всичко допустимо този ден, в който децата напущат нашия дом и отиват при своите осиновители, да бъде празник за тях, тъй като те към този момент ще намерят същински мама и баща, които ще ги обичат ", споделя още Марина.
Преди 20 години Марина Куманова и брачният партньор й гледат филм, в който обезверена и болна майка търси приемен дом за детето си. Въпросът, който се задава на претендентите, е „ Защо желаете да станете приемни родители? ".
" Но тя най-после отиде при едно семейство възрастни хора и ги попита същото, те й споделиха - имаме три наши деца, които изгледахме с доста обич. Искаме като признателност към Бога да дадем бъдеще на още едно дете. Ние също имаме три дъщери, които имат своя живот и имат фамилии, и да, щастлива съм да дадем бъдеще на още деца ", споделя Марина Куманова, приемен родител.
Тази обич към децата Марина и брачният партньор й предават на дъщерите си. Голямата работи в обществен център, междинната е аниматор, а най-малката учи детска педагогика. Самата Марина е преподавател по български език и литература в ямболското село Бояджик, където оказва помощ на деца от уязвими фамилии да четат и пишат. Като приемни родители със брачна половинка си са отворили дома си за над 10 деца - всяко от тях с тежка орис.
От няколко седмици семейство Куманови са приемни родители на братче и сестриче, на 4 и на 7 години.
" Отначало, като пристигнаха у дома, бяха доста уплашени, не знаеха къде са попаднали, за какво са попаднали, постановяваше се да ги убеждаваме, че това е за малко, до момента в който мама и тати създадат къщата. Мястото, където са расли, е такова, били са боси дечицата, бяха с нарязани крачета, от тръни и камъчета. Баща си повече търсят, майка си, както споделя огромното дете, „ Тя постоянно е пияна и не се занимава с нас ", споделя Марина.
„ 20 години към този момент не съм се научила да приказвам умерено за това, просто не виждам метод да приказвам умерено за деца, които са изпаднали в сходна обстановка. Надявам се и приемната грижа в България да бъде разпространявана, тъй като има потребност. За жал не са малко децата, които имат потребност от грижи ", споделя Марина.
След приемните фамилии огромна част от децата намират осиновители в чужбина. Мечтата на Марина е всички нейни деца да бъдат щастливи.
" Ние по този начин сме си споделили с моя брачен партньор, че ще създадем всичко допустимо този ден, в който децата напущат нашия дом и отиват при своите осиновители, да бъде празник за тях, тъй като те към този момент ще намерят същински мама и баща, които ще ги обичат ", споделя още Марина.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ