Протест, оставка, а след това накъде?
Близо 150 000 души се събраха на последния митинг с искане за оставка на държавното управление на Росен Желязков в " Триъгълника на властта ". И още толкоз в цялата страна. Не, това не се случва някъде в чужбина, където да цъкаме с език и да споделяме " отлично на хората, че се събраха ", а това се случва в България.
Да, в нашата блага татковина, където множеството хора доскоро бяха привикнали да си споделят: " Защо да излизаме на митинг, какво ще променим?! ".
На хората обаче им писна, тропнаха по масата на властта, споделиха " Баста! " Мястото си на жълтите павета заеха елементарните жители, младите лекари, фамилии с деца и родители, студенти от НАТФИЗ, артисти, сценаристи, студенти от Софийски университет. Дори започнаха съпоставения с огромните митинги от 90-те години и митингите от 2013 година #ДАНСWithMe.
Едно е ясно - задачата е да се разсъни обществото, да покаже на властта, че не са незаменими, и да провокира висока изборна интензивност, каквато е нямало от години и каквато да отърве жителите от апатията.
Кой обаче се опита да покаже, че " това е единственото допустимо държавно управление с единствения вероятен бюджет "? За да отговорят най-малко частично на всеобщото неодобрение, от ДПС-Ново начало проведоха в отбрана на държавното управление.
Привържениците на групировката на Делян Пеевски обаче съумяха ли същински да защитят кабинета, като държаха плакати наопаки, плакати с народни представители от ПП-ДБ, които даже не познаваха, както и такива със " сладки пудели с пачки ", определяйки го всеобщото неодобрение като " нещо хубаво, с което всички да сме единни, положителни и да си оказваме помощ "? Оставяме на читателя самичък да реши.
Като че ли този контрамитинг единствено се чакаше от протестиращите. Надигна се поколението Z, възрази против бюджета за 2026 година и реализира частично настояването си - проектозаконите за държавните пари бяха изтегли и преработи. Старото " ново " още веднъж не се хареса на протестиращите, тропнаха по масата и желаеха оставката на държавното управление на Росен Желязков.
Както българската сентенция гласи - веднъж дамаджана за вода, повторно дамаджана за вода и на третия път стомната се счупи - кабинетът хвърли оставка още преди Народно събрание да гласоподава шестия избор на съмнение.
След оставката: Какъв е пътят към новите избори малко по малко
Три мандата за разпределяне, длъжностен министър председател за назначение и избор на дата за вота
Какво обаче следва оттук насетне и в каква посока ще тръгне публичното неодобрение? Къде ще прелеят гласовете на поколението Z - в личен политически план, в европейска България с ново демократично ръководство или в статуквото?
Това ще се види на очертаващите се избори. Преди тях обаче следва обичайна конституционна процедура.
Президентът Румен Радев би трябвало да организира първо съвещания с парламентарно показаните партии за настройката им за ново държавно управление в границите на 51-ото Народно заседание. След консултациите, следва връчването на първия мандат на най-голямата парламентарно показана партия - ГЕРБ-СДС, по-късно на втората по-големи групировка в Народното събрание (ПП-ДБ) и най-после третата директория е " директория по избор " на президента.
Ако и с нея не се сформира постоянно държавно управление, следва да бъде назначен длъжностен кабинет със длъжностен министър председател от така наречен " домова книга ".
И там остава отворен и провесен въпросът кой ще се нагърби със задачата да провежда провеждането на " почтени и транспарантни предварителни избори ".
Очакванията са да идем на предварителни парламентарни избори през ранната пролет на 2026 година.
Тогава, в най-хубавите обичаи на развлекателните кеч шоута от първите години на новия век, стартират борби с маси и стълби, наддавания, надцаквания, диспути, чертаене на обединения и какво ли още не. Политолози и социолози като гадатели с магическа топка, ще хвърлят фасул и ще се опитат да погледнат какво ще се случи в бъдещето.
Какво обаче могат да ни дадат предстоящите предварителни избори?
Процентите в гласуванията на жителите ще се състезават като в галоп, едни ще изпреварват други, трети ще разчитат на способи под масата, четвърти ще зоват за анулиране на вота, пети ще се оправдаят с квадратчето " Не поддържам никого "...
Как се назначава служебно държавно управление и какви пълномощия има то?
До къде се простират пълномощията на президента при неговото назначение?
На драгия суверен може и в един даден миг да му писне да върви на избори, само че с пуканки в ръце и с чаша на масата, ще чака, ще разисква, ще бистри и ще се пали да види кои " остарели муцуни и нови управници " ще поемат държавното кормило. Кормило, което не е изключено да завие я към нова политическа, я към нова конституционна рецесия.
Оттук нататък са упованията - кои партии от настоящия парламент ще влязат и в 52-ото Народно заседание, кои ще изпаднат и ще докара ли митингът до нов политически план? И ще забележим ли президента Румен Радев да слиза на политическия терен (за това току виж разберем още в новогодишната нощ)...
Напоследък се заприказва и за партия на младите - поколението Z. Назрял ли е моментът?
След броени дни ще подвигаме тостове, ще честваме и ще посрещнем 2026 година. Но какво ще ни донесе тя - вълна от изборна интензивност или нещо напълно друго? Отговорът следва скоро.
Едно обаче е несъмнено: ще бъде същински знак на вяра, в случай че цялата тази сила на поколението Z, която видяхме на митинга, се усети и на идните парламентарни избори.
Как ще гласоподават неговите представители? Със сигурност ще има сюрпризирани, сигурно ще има и разочаровани. Хайде, Gen Z - излезте и гласувайте!
Да, в нашата блага татковина, където множеството хора доскоро бяха привикнали да си споделят: " Защо да излизаме на митинг, какво ще променим?! ".
На хората обаче им писна, тропнаха по масата на властта, споделиха " Баста! " Мястото си на жълтите павета заеха елементарните жители, младите лекари, фамилии с деца и родители, студенти от НАТФИЗ, артисти, сценаристи, студенти от Софийски университет. Дори започнаха съпоставения с огромните митинги от 90-те години и митингите от 2013 година #ДАНСWithMe.
Едно е ясно - задачата е да се разсъни обществото, да покаже на властта, че не са незаменими, и да провокира висока изборна интензивност, каквато е нямало от години и каквато да отърве жителите от апатията.
Кой обаче се опита да покаже, че " това е единственото допустимо държавно управление с единствения вероятен бюджет "? За да отговорят най-малко частично на всеобщото неодобрение, от ДПС-Ново начало проведоха в отбрана на държавното управление.
Привържениците на групировката на Делян Пеевски обаче съумяха ли същински да защитят кабинета, като държаха плакати наопаки, плакати с народни представители от ПП-ДБ, които даже не познаваха, както и такива със " сладки пудели с пачки ", определяйки го всеобщото неодобрение като " нещо хубаво, с което всички да сме единни, положителни и да си оказваме помощ "? Оставяме на читателя самичък да реши.
Като че ли този контрамитинг единствено се чакаше от протестиращите. Надигна се поколението Z, възрази против бюджета за 2026 година и реализира частично настояването си - проектозаконите за държавните пари бяха изтегли и преработи. Старото " ново " още веднъж не се хареса на протестиращите, тропнаха по масата и желаеха оставката на държавното управление на Росен Желязков.
Както българската сентенция гласи - веднъж дамаджана за вода, повторно дамаджана за вода и на третия път стомната се счупи - кабинетът хвърли оставка още преди Народно събрание да гласоподава шестия избор на съмнение.
След оставката: Какъв е пътят към новите избори малко по малко
Три мандата за разпределяне, длъжностен министър председател за назначение и избор на дата за вота
Какво обаче следва оттук насетне и в каква посока ще тръгне публичното неодобрение? Къде ще прелеят гласовете на поколението Z - в личен политически план, в европейска България с ново демократично ръководство или в статуквото?
Това ще се види на очертаващите се избори. Преди тях обаче следва обичайна конституционна процедура.
Президентът Румен Радев би трябвало да организира първо съвещания с парламентарно показаните партии за настройката им за ново държавно управление в границите на 51-ото Народно заседание. След консултациите, следва връчването на първия мандат на най-голямата парламентарно показана партия - ГЕРБ-СДС, по-късно на втората по-големи групировка в Народното събрание (ПП-ДБ) и най-после третата директория е " директория по избор " на президента.
Ако и с нея не се сформира постоянно държавно управление, следва да бъде назначен длъжностен кабинет със длъжностен министър председател от така наречен " домова книга ".
И там остава отворен и провесен въпросът кой ще се нагърби със задачата да провежда провеждането на " почтени и транспарантни предварителни избори ".
Очакванията са да идем на предварителни парламентарни избори през ранната пролет на 2026 година.
Тогава, в най-хубавите обичаи на развлекателните кеч шоута от първите години на новия век, стартират борби с маси и стълби, наддавания, надцаквания, диспути, чертаене на обединения и какво ли още не. Политолози и социолози като гадатели с магическа топка, ще хвърлят фасул и ще се опитат да погледнат какво ще се случи в бъдещето.
Какво обаче могат да ни дадат предстоящите предварителни избори?
Процентите в гласуванията на жителите ще се състезават като в галоп, едни ще изпреварват други, трети ще разчитат на способи под масата, четвърти ще зоват за анулиране на вота, пети ще се оправдаят с квадратчето " Не поддържам никого "...
Как се назначава служебно държавно управление и какви пълномощия има то?
До къде се простират пълномощията на президента при неговото назначение?
На драгия суверен може и в един даден миг да му писне да върви на избори, само че с пуканки в ръце и с чаша на масата, ще чака, ще разисква, ще бистри и ще се пали да види кои " остарели муцуни и нови управници " ще поемат държавното кормило. Кормило, което не е изключено да завие я към нова политическа, я към нова конституционна рецесия.
Оттук нататък са упованията - кои партии от настоящия парламент ще влязат и в 52-ото Народно заседание, кои ще изпаднат и ще докара ли митингът до нов политически план? И ще забележим ли президента Румен Радев да слиза на политическия терен (за това току виж разберем още в новогодишната нощ)...
Напоследък се заприказва и за партия на младите - поколението Z. Назрял ли е моментът?
След броени дни ще подвигаме тостове, ще честваме и ще посрещнем 2026 година. Но какво ще ни донесе тя - вълна от изборна интензивност или нещо напълно друго? Отговорът следва скоро.
Едно обаче е несъмнено: ще бъде същински знак на вяра, в случай че цялата тази сила на поколението Z, която видяхме на митинга, се усети и на идните парламентарни избори.
Как ще гласоподават неговите представители? Със сигурност ще има сюрпризирани, сигурно ще има и разочаровани. Хайде, Gen Z - излезте и гласувайте!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ