Близо 12 хил. гастарбайтери се трудят в българските курорти като

Близо 12 хиляди гастарбайтери се трудят в българските курорти като бармани и сервитьори. Заради другите облекчения и вдигащите се приходи страната ни става все по-привлекателна за чужденци от трети страни (извън ЕС). Продължава обаче наклонността фрагментите, които внасяме, да са най-вече обслужващ личен състав за хотели и заведения за хранене. За да обърне тренда, страната възнамерява да изготви лист с висококвалифицирани специалности, които да получават по-лесно документи за работа у нас. В момента на пазара на труда са нужни към 150 хиляди души, като до пет години към този момент ще трябват половин милион души, демонстрират сметките на бизнеса.

" В момента Агенцията по заетостта и Министерството на стопанската система работят по това да бъде направен лист от специалности, от които България ще има потребност, само че няма да може да създаде в идващите 5-7 години ",обясни преди дни обществената министърка Деница Сачева. Тя посочи, че става дума за фрагменти с висока подготовка -инженери в региона на химията, инженери по киберсигурност и други. За правенето му ще се изискат поръчки от работодателите за такива фрагменти. Ще се направи всичко допустимо те да доближат до нашия пазар на труда в границите на най-много два месеца период, сподели Сачева. Работи се по промени в Закона за чужденците, като една от ограниченията, които се планува, е настояванията за импорт на служащи да минават през дирекция " Миграция ", тъй като все още всички погледи са ориентирани към общественото министерство, а не си даваме сметка, че вносът на чиновници е един огромен развой, в който са въвлечени други служби, от които се чакат разрешителни, инспекции, изясни министърката.

Работодателите желаят от страната взаимни дейности за превъзмогване на казуса за дефицита на работна ръка. Те от години упорстват да внасят по-лесно служащи, също така те да остават по-дълго у нас Според тях Агенцията по заетостта би трябвало да се трансформира от експортьор на човешки запаси във вносител на фрагменти по поръчка на българския бизнес. Сега да вземем за пример мъчно се наемат хора от далечни страни, като Индия и Виетнам, тъй като транспортните разноски до България натоварват доста бюджетите на работодателите.

Още през предходната година пък КНСБ направи специфичен проект за връщането на 100 хиляди етнически българи от Молдова, Украйна и Западните околности. Идеята е да се заселят в запустелите села у нас, с цел да се преодолее дефицитът на работна ръка. Предлага се страната да купи запустели къщи в обезлюдени региони и да ги дава на чужденците за избран интервал от време. Така, от една страна, ще се реши казусът с недостигащата работна ръка, а от друга, ще се помогне и в битката с демографската рецесия. Преди българите от историческите диаспори да изберат да заживеят у нас, те ще би трябвало да имат авансово обезпечено работно място, опция за придобиване на българско поданство, вероятности и стратегии за образование на децата им в наши междинни и висши учебни заведения, планува проектът на синдикатите.

Те считат, че не са нужни повече законови облекчения за внасяне на служащи. Според тях подобен импорт е единствено краткосрочна мярка и не носи социално-икономическа сигурност на страната. Настояват и Национална агенция за приходите да ревизира дали записаните хонорари в трудовите контракти се получават действително. Причината е, че в този момент множеството регистрирани чужденци от трети страни работят на минималната заплата - 610 лева, или близо до нея. За чужденци с български генезис няма ограничаване за време, служба или стопански бранш.

Само от Украйна предходната година у нас са пристигнали да работят 8796 души. На последващо място, въпреки и с много по-малка численост, са гастарбайтерите от Молдова. Топ 3 се добавя от Киргизстан - 973. Македонците, които публично се трудят у нас, са 259, а едвам 238 руснаци запълват глада за фрагменти на родния бизнес. През 2019 година е позволен достъп до българския пазар на труда на 2812 служащи - жители на 61 трети страни. “От тях най-вече са решенията по отношение на издаване на “Единно позволение за престояване и работа " на 1129 чужденци, като за същия интервал на 2018 година техният брой е 636 ", изясняват от Агенцията по заетостта. Това сочи двоен скок. Статистиката демонстрира, че най-вече служащи от трети страни работят в бранш “Хотелиерство и ресторантьорство " - 768. Двойно по-малко са тези в строителството. Шефовете на компании от IT бранша са си внесли 365 души, с цел да работят в информация и креативен артикули и компании от сферата на далекосъобщенията. В преработващата индустрия има 304 души, а едвам 193-ма чужденци е вносът на работна ръка за администрацията.

За висококвалифицираните служащи се издава специфична синя карта. Въпреки че у нас се изпитва главно апетит за такива фрагменти, предходната година със синя карта са пристигнали единствено 370 непознати жители - инженери, IT-специалисти, мениджъри като те заемат най-вече шефски места. Около 84 са учителите, избрали да преподават у нас. Те са най-вече от Съединени американски щати. Сред импортираните експерти са и спортисти от Съединени американски щати, Украйна и Сърбия и механически личен състав от Тунис. Балерини и циркови актьори също са измежду вносните служащи. Най-много специалисти пристигнали от Русия - 113 32-ма кубинци с висше обучение също са намерили работа у нас. Едва 16 пък са били китайците на високи позиции във компаниите.

Сега с цел да вземе синя карта, чужденецът би трябвало да дава отговор на избран учебен ценз и да показа тапия за висше или други документи за квалификации. Освен това брутната му заплата би трябвало да е минимум 1,5 пъти по-висока от междинната в България. Това значи, че топкадрите от страни отвън Европейски Съюз през 2020 година би трябвало да получат стартова заплата от към 1900 лева Могат да останат да работят у нас 4 години, написа още " 24 часа ".