Близо 106 години след абдикацията на 3 октомври 1918 г.,

Близо 106 години след абдикацията на 3 октомври 1918 година, цар Фердинанд се завърна в България. Той бе заровен в фамилната крипта в двореца „ Врана “, близо до мястото, където през 1954 година е взривен гробът на неговия наследник цар Борис Трети.

 

Около 14 часа на 29 май ковчегът с неговите тленни остатъци дойде на софийското летище с боен аероплан. Церемонията по посрещането продължи по-малко от 20 минути.

След кацането на самолета, тъкмо до опънатия червен килим на гвардейците, на посрещачите им се наложи да чакат 10 минути, до момента в който 8 гвардейци изнесат ковчега.

През това време до отвора на товарния люк се подредиха формалните лица от фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “,, западно- и средноевропейският митрополит Антоний като формален делегат на Светия синод и апостолическият нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

 

При появяването на ковчега от самолета формалните лица се прекръстиха, апостолическият нунций в България архиепископ Лучано Суриани изнесе съвсем 5-минутна работа.

За 3 минути ковчегът с тленните остатъци на Фердинанд мина по аления килим, като гвардейците отдаваха чест. С военни команди ковчегът бе вкаран в първокласна катафалка. В 15 ч. колата дойде в двореца „ Врана “, където жители и публични лица бяха обкръжили пътя от входа до постройката.

Отново под шпалир от гвардейци и засилена защита, ковчегът бе пренесен от същите 8 гвардейци и импортиран в предверието на двореца. През цялото време до полагането в земята върху ковчега е сложено знамето на Фердинанд, което в основата си съдържа българския трикольор, ограден с черно-оранжево-бели триъгълници и неговия герб в средата. По време на формалната гала до ковчега са сложени жезълът и някои от обичаните ордени на владетеля.

 

Церемонията по погребението мина без президента Румен Радев и премиера Димитър Главчев, публично поканени за случая. Сред формалните лица бяха съвсем всички царисти от към този момент несъществуващата партия „ Национално придвижване Симеон Втори “. Сред присъстващите на церемонията бяха президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев и брачната половинка му Десислава Банова, някогашният вицепремиер и посланик Меглена Плугчиева, Меглена Кунева, ексшефовете на Народното събрание Росен Желязков, Огнян Герджиков и Борислав Великов, Станимир Илчев, Олимпи Кътев, Гергана Паси, Даниел Вълчев, Любка Качакова и доста други някогашни царски депутати, евродепутатите от ГЕРБ Андрей Ковачев и Андрей Новаков, кметът на София Васил Терзиев, депутатите от ГЕРБ Радомир Чолаков, Георг Георгиев и Тома Биков, Йордан Цонев от Движение за права и свободи, Цончо Ганев от „ Възраждане “, шефът на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, общинският консултант от ГЕРБ Антон Хекимян, стотици царисти и посетители.

 

Под звуците на предходния химн на България „ Шуми Марица окървавена “, ковчегът с тленните остатъци на цар Фердинанд беше подложен в централното предверие, където първи в стеснен кръг с монарха се простиха наследниците му – внукът Симеон Сакскобургготски с двама от синовете си Кирил и Константин Асен, дъщерята княгиня Калина със брачна половинка й Китин и синът им Симеон Хасан. Направи усещане, че един от синовете на Симеон Втори употребява церемонията да снима с мобилния си телефон и да направи фотоси на себе си и фамилията си с гвардейците. Княгиня Калина пък беше избрала за погребението на прародител си пъстър костюм в черно-бял десен без ръкави и по този начин ясно се виждаха мускулестите й ръце. Княгинята демонстрира умерено обезобразеното си от пластични интервенции лице. След като фамилията се поклони пред ковчега с тленните остатъци на Фердинанд, това направиха и формалните посетители. После Симеон Втори се ръкува с множеството от тях и фамилията отдаде последна респект на своя предтеча, като го погреба в криптата на двореца „ Врана “.

 

В равносметката на Фердинанд на българския трон от 7 юли 1887 до 3 октомври 1918 година има едно празненство – оповестяване на независимостта през 1908 година и две национални произшествия във времето на войните през 1912-1918 година След тях абдикира от престола в интерес на сина си Борис Трети. На 3 октомври 1918 година напуща България за по-малко от три часа. Не се връща в никакъв случай. Но до края на живота си тъгува за страната, на която е бил княз и цар.

Така свидетелстват негови доближени. Последното му предпочитание е да почива до първата си брачна половинка Мария-Луиза в Пловдив. Но 76 години Фердинанд не е заровен. Ковчегът му стои в криптата на католическата черква „ Свети Августин “ в Кобург пред саркофазите на майка му и татко му. До 29 май 2024 година

Инфо: Уикенд

Тагове: Фердинанд Симеон Сакскобургготски царица Йоанна Лучано Суриани Митрополит Антоний цар Борис Трети