КНСБ: Близо милион души в България не могат да си позволят едноседмична почивка
Близо 1 милион души в България не могат да си разрешат даже едноседмична отмора - това оповестиха от КНСБ, като се позоваха на разбор на Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите.
На равнище Европейски съюз броят на служащите, които не могат да си разрешат едноседмичен отпуск, се е нараснал с повече от два милиона, демонстрира разбор на данни от Европейски Съюз, направен от Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите, оповестен през днешния ден.
През 2022 година почти 39,7 милиона работещи (15% от всички) не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома – в личната си страна или в чужбина – спрямо 37,6 милиона (14%) през 2021 година
България също попада в листата на страните с най-голямо нарастване на броя на хората, за които ваканцията е разкош. Според данните през 2022 година за 957 473 работещи българи едноседмичната отмора е мираж. Спрямо миналата година нарастването им е с 2,2%.
Най-голям растеж на бедността във връзка с почивките има във Франция, където съвсем един милион повече работещи хора са принудени да си останат вкъщи. Най-големите промени в процентни пунктове са настъпили в Ирландия (+3,8 %) и Франция (+2,5 %).
В Италия към момента има максимален брой служащи, които не могат да си разрешат отмора (6 074 387), макар понижението там, а страните с максимален дял служащи, които не могат да си разрешат отмора, са Румъния (36%), Кипър (25%) и Гърция (25%). Ситуацията в Румъния евентуално се е подобрила от този момент насам, защото след това държавното управление вкара 23% нарастване на минималната работна заплата и укрепи пълномощията на служащите да водят групови договаряния за по-добри заплати, показват от ЕКП.
Данните за 2023 година могат да бъдат още по-лоши след рекордното нарастване на цените на почивките през предишното лято, съчетано с намаляването на действителните заплати в целия Европейски Съюз през предходната година заради инфлацията, предизвестяват от конфедерацията.
От там акцентират, че изводите демонстрират, че е належащо Европейски Съюз и страните членки да подсигуряват, че всички служащи се употребяват от груповото договаряне. Колективното договаряне освен обезпечава по-справедливо възнаграждение, само че и служащите, които са обхванати от него, се радват на до две седмици повече отпуск всяка година.
От 2000 година насам минимум три милиона служащи са били лишени от преимуществата на груповото договаряне, частично вследствие на политиките на строги икономии, като най-големият спад е в страните с най-високи нива на беднотия във връзка с отпуските, акцентират още от ЕКП. Оттам припомнят, че признатата Директива за съответните минимални работни запалти изисква от всички страни членки да предизвикват груповото договаряне и да подсигуряват, че най-малко 80% от служащите са обхванати от групови трудови контракти.
Въпреки това в нов отчет на Eurofound се споделя, че „ съответни дейности за поощряване на обсега на груповото договаряне са открити единствено в дребен брой страни “.
Европейската конфедерация на профсъюзите предизвестява страните членки, че крайният период за въвеждане на Директивата за минималните работни заплати в националното законодателство е 15 ноември 2024 година КНСБ сигнализира повече от година, че този краен период наближава и упорства за бързото ѝ транспониране.
Генералният секретар на ЕКП Естер Линч разяснява констатаците в отчета: „ След като са работили интензивно през цялата година, работещите хора би трябвало да могат да си разрешат отмора. Почивката не е разкош, времето, прекарано със фамилията, е от основно значение за запазване на физическото и психическото здраве на работещите, както и за обезпечаване на скъп опит за децата. Нарастването на броя на фамилиите, които могат да си разрешат отмора, е един от най-големите обществени триумфи на Европа през 20-ти век. То усъвършенства здравето и благосъстоянието на милиони хора и способства за чувството за прогрес и оптимизъм. Тези числа демонстрират по какъв начин общественият напредък се обръща в противоположна посока вследствие на увеличеното икономическо неравноправие. Докато богатите изпълнителни шефове, които провокираха инфлация, движена от облагите, се излежаваха в първокласни курорти в разгара на рецесията с разноските за живот, една седмица отмора беше непостижима за 40 милиона работливи хора и техните фамилии, които се бореха единствено с цел да сложат храна на масата. Едва ли е изненадващо, че в този подтекст в нашите общества нараства гневът. Твърде доста хора към този момент не виждат изгодите от мощната европейска стопанска система в всекидневието си. Спешно би трябвало да повишим нивото на служащите, обхванати от групови трудови контракти. Това е най-хубавият метод да се подсигурява, че работещите хора получават обективен дял от благосъстоянието, което основават, и могат да се радват на нещо толкоз обикновено като едноседмична отмора, а не просто да се борят за оцеляване. “
На равнище Европейски съюз броят на служащите, които не могат да си разрешат едноседмичен отпуск, се е нараснал с повече от два милиона, демонстрира разбор на данни от Европейски Съюз, направен от Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите, оповестен през днешния ден.
През 2022 година почти 39,7 милиона работещи (15% от всички) не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома – в личната си страна или в чужбина – спрямо 37,6 милиона (14%) през 2021 година
България също попада в листата на страните с най-голямо нарастване на броя на хората, за които ваканцията е разкош. Според данните през 2022 година за 957 473 работещи българи едноседмичната отмора е мираж. Спрямо миналата година нарастването им е с 2,2%.
Най-голям растеж на бедността във връзка с почивките има във Франция, където съвсем един милион повече работещи хора са принудени да си останат вкъщи. Най-големите промени в процентни пунктове са настъпили в Ирландия (+3,8 %) и Франция (+2,5 %).
В Италия към момента има максимален брой служащи, които не могат да си разрешат отмора (6 074 387), макар понижението там, а страните с максимален дял служащи, които не могат да си разрешат отмора, са Румъния (36%), Кипър (25%) и Гърция (25%). Ситуацията в Румъния евентуално се е подобрила от този момент насам, защото след това държавното управление вкара 23% нарастване на минималната работна заплата и укрепи пълномощията на служащите да водят групови договаряния за по-добри заплати, показват от ЕКП.
Данните за 2023 година могат да бъдат още по-лоши след рекордното нарастване на цените на почивките през предишното лято, съчетано с намаляването на действителните заплати в целия Европейски Съюз през предходната година заради инфлацията, предизвестяват от конфедерацията.
От там акцентират, че изводите демонстрират, че е належащо Европейски Съюз и страните членки да подсигуряват, че всички служащи се употребяват от груповото договаряне. Колективното договаряне освен обезпечава по-справедливо възнаграждение, само че и служащите, които са обхванати от него, се радват на до две седмици повече отпуск всяка година.
От 2000 година насам минимум три милиона служащи са били лишени от преимуществата на груповото договаряне, частично вследствие на политиките на строги икономии, като най-големият спад е в страните с най-високи нива на беднотия във връзка с отпуските, акцентират още от ЕКП. Оттам припомнят, че признатата Директива за съответните минимални работни запалти изисква от всички страни членки да предизвикват груповото договаряне и да подсигуряват, че най-малко 80% от служащите са обхванати от групови трудови контракти.
Въпреки това в нов отчет на Eurofound се споделя, че „ съответни дейности за поощряване на обсега на груповото договаряне са открити единствено в дребен брой страни “.
Европейската конфедерация на профсъюзите предизвестява страните членки, че крайният период за въвеждане на Директивата за минималните работни заплати в националното законодателство е 15 ноември 2024 година КНСБ сигнализира повече от година, че този краен период наближава и упорства за бързото ѝ транспониране.
Генералният секретар на ЕКП Естер Линч разяснява констатаците в отчета: „ След като са работили интензивно през цялата година, работещите хора би трябвало да могат да си разрешат отмора. Почивката не е разкош, времето, прекарано със фамилията, е от основно значение за запазване на физическото и психическото здраве на работещите, както и за обезпечаване на скъп опит за децата. Нарастването на броя на фамилиите, които могат да си разрешат отмора, е един от най-големите обществени триумфи на Европа през 20-ти век. То усъвършенства здравето и благосъстоянието на милиони хора и способства за чувството за прогрес и оптимизъм. Тези числа демонстрират по какъв начин общественият напредък се обръща в противоположна посока вследствие на увеличеното икономическо неравноправие. Докато богатите изпълнителни шефове, които провокираха инфлация, движена от облагите, се излежаваха в първокласни курорти в разгара на рецесията с разноските за живот, една седмица отмора беше непостижима за 40 милиона работливи хора и техните фамилии, които се бореха единствено с цел да сложат храна на масата. Едва ли е изненадващо, че в този подтекст в нашите общества нараства гневът. Твърде доста хора към този момент не виждат изгодите от мощната европейска стопанска система в всекидневието си. Спешно би трябвало да повишим нивото на служащите, обхванати от групови трудови контракти. Това е най-хубавият метод да се подсигурява, че работещите хора получават обективен дял от благосъстоянието, което основават, и могат да се радват на нещо толкоз обикновено като едноседмична отмора, а не просто да се борят за оцеляване. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ