Фискът е в тежка криза
Близо 1.53 милиарда евро недостиг за първото тримесечие на 2026-а година по Консолидираната фискална стратегия (КФП) е призрачен резултат на фона на 985.1 млн. евро за същия интервал на предходната година, когато към този момент се говореше, че бюджетът има съществени проблеми. Става дума за утежняване на така и така мощно притеснителен резултат на фиска с близо ц 545 млн. евро или с над 55.31 %.
Още по неприятно е че единствено за месец - от края на февруари до края на март 2026-а, дефицитът е повишен взривоопасно - от 592.1 млн. евро до упоменатите към този момент близо 1.53 милиарда евро. Много забавно какви такива значими огромни бюджетни разноски е направило държавното управление, че да добута хазната до такова, меко казано, нежелано положение.
Защото, този растеж на недостига би трябвало да се финансира от някъде. И единственото обикновено място откъдето могат да се получат пари за кърпенето на такива тежки фискални разриви, са дълговите пазари. Точно това изяснява бързото повишаване на държавния дълг. Но тези дейности си имат своята неприятна цена и тя се отразява във утежняването на ценовите условия, при които се финансира бюджета. А те назад рефлектират, въпреки и с несъмнено отсрочване, в увеличение на държаните разноски - този път за обслужване на взетите заеми.
Описаната до тук картина до известна степен изяснява някои истерични решения на служебното държавно управление за търсене на излаз от обстановката, като това да изиска понижаване на капитала на Българска банка за развиване. Решения което е толкоз безумно, че изисква обособен коментар, тъй като е освен финансово неефективно, само че и рисково за здравето на стопанската система като цяло.
За тези, които следят деликатно, развиването на бюджета в неговата приходна и разходна част, сегашната неприятна обстановка, изобщо не е изненада. Независимо, че финансовите министри от известно време не стопират да се хвалят с непрекъснатия висок растеж на бюджетните (най-вече данъчни) доходи, няма по какъв начин даже този растеж да е 16% - 18% на годишна база, той да е задоволителен, с цел да покрие нарастване на разноските с 20-21 %. А тъкмо това се следи в бюджета за първото тримесечие на 2026-а.
Задълженията порастват: " Младите хора нямат финансова дисциплинираност, виждат се с €1500 и се усещат богати "
Много постоянно в бизнеса у нас се търгува на юнашко доверие, разяснява специалистът в студиото на Money.bg
" Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) към март 2026 година са в размер на 10 038,4 млн. евро. Постъпленията нарастват с 16,6 % (1 431,1млн. евро) по отношение на същия интервал на 2025 година, като данъчно-осигурителните доходи нарастват номинално с 14,8 % (1 028,4 млн. евро), неданъчните доходи са близки по мярка, а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 429,2 млн. евро. ", написа в последния месечен доклад за бюджета оповестен на уеб страницата на Министерството на финансите.
Източник:
Между другото в съпоставяне със същия интервал на предходната година растежа на приходите е паднал с 2 процентни пункта, само че това се изяснява с предплатения налог върху облагите на банките събран през 2025-а, който обезпечи растеж на директните налози с 22%, а в този момент подобен предплатен налог не може да бъде събран.
И незабавно идва доклада за растежа на разноските по КФП за първото тримесечие на 2026-а.
" Разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) към март 2026 година възлизат на 11 567,3 млн. евро. За съпоставяне, разноските по КФП към март на 2025 година бяха в размер на 9 593,2 млн. евро или растеж на разноските към март 2026 година от 1 974,1 млн. евро (20,6 %) ", е посочено в доклада на Министерството на финансите. И незабавно, отново там, са разказани главните аргументи за това нарастване:
" Нарастване на разноските има главно при обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число разноските за пенсии, както и при разноските за личен състав, финансовите разноски и други. Причините за следения растеж на разноските са, от една страна, базов резултат в разноските за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 година с 8,6 на 100 ".
Допълнителен подробност е че нелихвените разноски, където са средствата за бюджетни хонорари на годишна база порастват с над 21.5%, с други думи по-бързо от общия размер на заплащанията на хазната, които ги трансформира в една от главните аргументи за тежкото положение на фиска. Само за сведение за същия интервал на 2025-а темповете на нарастването и на общите и на настоящите разноски са били по-ниски.
И като приказваме за бюджетни заплати, ето ви още едно доказателство за разрушителното деяние на техния растеж, които още веднъж идва от тримесечния доклад на Министерството на финансите.
" Разходите за личен състав (заплати и хонорари, други хонорари и заплащания за личния състав и осигурителни вноски) са в общ размер на 1 626,5 млн. евро и нарастват с 342,1 млн. евро (26,6 %) по отношение на същия интервал на миналата година ", написа в документа. А за същия интервал на предходната година този растеж е бил 10.4 %. Няма друга подготовка за това с изключение на кошмарно безконтролно разсипничество.
За бюджетите на Държавното и публично обезпечаване и на Здравната каса изобщо няма какво да приказваме. Те, изключително този на ДОО, са източник на непрекъснато възходящи дефицити.
От всичко написано до тук, явно се открояват, няколко тежки, само че належащи ограничения, които постоянното държавно управление би трябвало да предприеме за бързото, подчертаваме бързото (до три-четири месеца) преодоляване на застрашително растящия недостиг. На първо място, мораториум върху растежа на минималната работна заплата и анулация на всички административни автоматизирани режими за растеж на хонорари в обществения бранш.
На второ място, анулация на всички към момента съществуващи спомагателни заплащания, въведени по време на коронавирус рецесията. Пожарна охрана най-общи калкулации тези ограничения ще доведат до незабавни спестявания на към 200 млн. евро месечно. Ако и това не е задоволително, ще се наложи да се вкара краткотраен мораториум върху швейцарското предписание.
Бюджетният недостиг през 2025-а мина 3%, въпреки и " минимално "
Рамката на държавните финанси за 2025 година рухна, само че наподобява подобаваща за 2026 година
И на трето място е извънредно време държавното управление да вкара актуалните данъчни ставки (не да усилва налози, а просто да приложи съществуващите) върху рентите и върху земеделските зами. Няма логичност в сегашната тежка фискална обстановка избрана група хора, които не са в неравностойно състояние, да се употребяват с данъчни преференции.
Съкращаването на обществената администрация е значима и извънредно нужна мярка. Но сполучливото използване ще докара до позитивни резултати за фиска най-рано шест месеца след започването и. А растежа на недостига би трябвало да бъде овладян незабавно.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Още по неприятно е че единствено за месец - от края на февруари до края на март 2026-а, дефицитът е повишен взривоопасно - от 592.1 млн. евро до упоменатите към този момент близо 1.53 милиарда евро. Много забавно какви такива значими огромни бюджетни разноски е направило държавното управление, че да добута хазната до такова, меко казано, нежелано положение.
Защото, този растеж на недостига би трябвало да се финансира от някъде. И единственото обикновено място откъдето могат да се получат пари за кърпенето на такива тежки фискални разриви, са дълговите пазари. Точно това изяснява бързото повишаване на държавния дълг. Но тези дейности си имат своята неприятна цена и тя се отразява във утежняването на ценовите условия, при които се финансира бюджета. А те назад рефлектират, въпреки и с несъмнено отсрочване, в увеличение на държаните разноски - този път за обслужване на взетите заеми.
Описаната до тук картина до известна степен изяснява някои истерични решения на служебното държавно управление за търсене на излаз от обстановката, като това да изиска понижаване на капитала на Българска банка за развиване. Решения което е толкоз безумно, че изисква обособен коментар, тъй като е освен финансово неефективно, само че и рисково за здравето на стопанската система като цяло.
За тези, които следят деликатно, развиването на бюджета в неговата приходна и разходна част, сегашната неприятна обстановка, изобщо не е изненада. Независимо, че финансовите министри от известно време не стопират да се хвалят с непрекъснатия висок растеж на бюджетните (най-вече данъчни) доходи, няма по какъв начин даже този растеж да е 16% - 18% на годишна база, той да е задоволителен, с цел да покрие нарастване на разноските с 20-21 %. А тъкмо това се следи в бюджета за първото тримесечие на 2026-а.
Задълженията порастват: " Младите хора нямат финансова дисциплинираност, виждат се с €1500 и се усещат богати "
Много постоянно в бизнеса у нас се търгува на юнашко доверие, разяснява специалистът в студиото на Money.bg
" Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) към март 2026 година са в размер на 10 038,4 млн. евро. Постъпленията нарастват с 16,6 % (1 431,1млн. евро) по отношение на същия интервал на 2025 година, като данъчно-осигурителните доходи нарастват номинално с 14,8 % (1 028,4 млн. евро), неданъчните доходи са близки по мярка, а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 429,2 млн. евро. ", написа в последния месечен доклад за бюджета оповестен на уеб страницата на Министерството на финансите.
Източник:
Между другото в съпоставяне със същия интервал на предходната година растежа на приходите е паднал с 2 процентни пункта, само че това се изяснява с предплатения налог върху облагите на банките събран през 2025-а, който обезпечи растеж на директните налози с 22%, а в този момент подобен предплатен налог не може да бъде събран.
И незабавно идва доклада за растежа на разноските по КФП за първото тримесечие на 2026-а.
" Разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) към март 2026 година възлизат на 11 567,3 млн. евро. За съпоставяне, разноските по КФП към март на 2025 година бяха в размер на 9 593,2 млн. евро или растеж на разноските към март 2026 година от 1 974,1 млн. евро (20,6 %) ", е посочено в доклада на Министерството на финансите. И незабавно, отново там, са разказани главните аргументи за това нарастване:
" Нарастване на разноските има главно при обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число разноските за пенсии, както и при разноските за личен състав, финансовите разноски и други. Причините за следения растеж на разноските са, от една страна, базов резултат в разноските за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 година с 8,6 на 100 ".
Допълнителен подробност е че нелихвените разноски, където са средствата за бюджетни хонорари на годишна база порастват с над 21.5%, с други думи по-бързо от общия размер на заплащанията на хазната, които ги трансформира в една от главните аргументи за тежкото положение на фиска. Само за сведение за същия интервал на 2025-а темповете на нарастването и на общите и на настоящите разноски са били по-ниски.
И като приказваме за бюджетни заплати, ето ви още едно доказателство за разрушителното деяние на техния растеж, които още веднъж идва от тримесечния доклад на Министерството на финансите.
" Разходите за личен състав (заплати и хонорари, други хонорари и заплащания за личния състав и осигурителни вноски) са в общ размер на 1 626,5 млн. евро и нарастват с 342,1 млн. евро (26,6 %) по отношение на същия интервал на миналата година ", написа в документа. А за същия интервал на предходната година този растеж е бил 10.4 %. Няма друга подготовка за това с изключение на кошмарно безконтролно разсипничество.
За бюджетите на Държавното и публично обезпечаване и на Здравната каса изобщо няма какво да приказваме. Те, изключително този на ДОО, са източник на непрекъснато възходящи дефицити.
От всичко написано до тук, явно се открояват, няколко тежки, само че належащи ограничения, които постоянното държавно управление би трябвало да предприеме за бързото, подчертаваме бързото (до три-четири месеца) преодоляване на застрашително растящия недостиг. На първо място, мораториум върху растежа на минималната работна заплата и анулация на всички административни автоматизирани режими за растеж на хонорари в обществения бранш.
На второ място, анулация на всички към момента съществуващи спомагателни заплащания, въведени по време на коронавирус рецесията. Пожарна охрана най-общи калкулации тези ограничения ще доведат до незабавни спестявания на към 200 млн. евро месечно. Ако и това не е задоволително, ще се наложи да се вкара краткотраен мораториум върху швейцарското предписание.
Бюджетният недостиг през 2025-а мина 3%, въпреки и " минимално "
Рамката на държавните финанси за 2025 година рухна, само че наподобява подобаваща за 2026 година
И на трето място е извънредно време държавното управление да вкара актуалните данъчни ставки (не да усилва налози, а просто да приложи съществуващите) върху рентите и върху земеделските зами. Няма логичност в сегашната тежка фискална обстановка избрана група хора, които не са в неравностойно състояние, да се употребяват с данъчни преференции.
Съкращаването на обществената администрация е значима и извънредно нужна мярка. Но сполучливото използване ще докара до позитивни резултати за фиска най-рано шест месеца след започването и. А растежа на недостига би трябвало да бъде овладян незабавно.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ