Близо 1,5 милиона сирийски бежанци доброволно са се завърнали в

Близо 1,5 милиона сирийски бежанци непринудено са се завърнали в родината си през последната година. Тази изключителна цифра съставлява съвсем една четвърт от всички сирийци, избягали от боевете по време на 13-годишната революция. Това е и поразително бърз ритъм за страна, в която несигурността продължава в необятни райони.

Мащабът и скоростта на тези завръщания след свалянето на бруталния режим на Башар Асад на 8 декември 2024 година повдигат значими въпроси: Защо толкоз доста сирийци се завръщат и ще продължи ли това прибиране вкъщи? Освен това – и при какви условия се завръщат?

Масовият скок в завръщането на бежанци в Сирия се наблюдаваше през цялата 2024 година Но прибирайки се назад се сблъскват с нещо съвсем непреодолимо – унищоженото им имущество по време на войната.

 Къде са сирийските бежанци?

 

По времето, когато бунтовническата коалиция, водена от сунитската ислямистка организация „ Хаят Тахрир аш-Шам “, смъкна държавното управление на Асад, гражданската война в Сирия продължи повече от десетилетие. Това, което стартира през 2011 година като част от митингите „ Арабската пролет “, бързо ескалира в един от най-разрушителните спорове на XXI век.

Милиони сирийци бяха разселени вътрешно, а към 6 милиона потърсиха леговище в чужбина. По-голямата част от тях отидоха в прилежащи страни, в това число Турция, Йордания и Ливан, само че малко над един милион потърсиха леговище в Европа.

Сега европейските страни се затрудняват да дефинират по какъв начин да реагират на променената среда в Сирия. Германия и Австрия замразиха обработката на молбите за леговище от сирийци. Международният юридически принцип за възбрана на връщането не разрешава на страните да връщат бежанци в рискова среда, където биха се сблъскали с гонене и принуждение.

Но хората могат сами да изберат да се върнат вкъщи. А рухването на Асад промени усещанията на бежанците за сигурност и благоприятни условия.

Всъщност, изследванията на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците, извършени през януари 2025 година в Йордания, Ливан, Ирак и Египет, откриха, че 80% от сирийските бежанци се надяват да се върнат вкъщи – внезапно нарастване по отношение на 57% през миналата година. Но вярата и действителността не постоянно са в сходство и факторите, мотивиращи завръщането, са надалеч по-сложни от смяната в политическата власт.

Защо хората се завръщат?

 

В множеството постконфликтни обстановки доброволното завръщане стартира едвам след възстановяване на сигурността – отваряне на учебните заведения, възобновяване на главната инфраструктура и реорганизация на жилищата. Дори тогава хората постоянно се завръщат в страната си, само че не и в първичните си общности.

В днешна Сирия насилието продължава в няколко района, ръководството е фрагментирано, а сектантските спорове не престават. И въпреки всичко бежанците се завръщат.

Основен фактор са влошаващите се условия в прилежащите приемащи страни. Повечето от завърналите се в Сирия в първите месеци след рухването на Асад идват от прилежащи страни. Те са приемали огромни бежански групи повече от десетилетие и в този момент се борят с стопански рецесии, политическо напрежение и намаляваща помощ.

В Турция да вземем за пример сирийците са изправени пред възходящи депортации и възходящи структурни бариери пред интеграцията, като да вземем за пример краткотраен статут без опция за натурализация, както и строги локални политики за регистрация.

Междувременно в Ливан, неотдавнашното принуждение и внезапното понижаване на интернационалната помощ оставиха сирийските бежанци неспособни да си обезпечат храна, обучение и опазване на здравето.

А в Йордания интернационалното понижаване на филантропичната поддръжка направи всекидневието на бежанците по-несигурно.

С други думи, доста сирийци се завръщат не, тъй като родината им е станала по-безопасна, а тъй като местата, където са търсили леговище, са станали по-несигурни.

Няма данни за религиозния или етническия състав на завърналите се. Но моделите от други постконфликтни обстановки демонстрират, че прибралите се нормално са от болшинството, обединено с новите преобладаващи политически играчи. След войната в Косово да вземем за пример, етническите албанци се завърнаха бързо, до момента в който сръбските и ромските малцинства, се завърнаха в доста по-малък брой заради неустановеност и закани от репресии.

Ако Сирия следва тази политика, сунитските мюсюлмани може да се завърнат в по-голям брой, защото президентът на страната Ахмед ал-Шараа ръководеше сунитската бунтовническа коалиция, свалила Асад.

Сирийските малцинствени групи, в това число алауити, християни, друзи и кюрди, може да избегнат цялостното си завръщането. Насилствените произшествия, ориентирани към малцинствените общности, акцентират продължаващата неустойчивост.

Неотдавнашните набези против алауитското население провокираха нови талази на разселване в Ливан. Конфликтите сред друзските милиции и държавното управление в Суейда, Южна Сирия, доведоха до още вътрешни разселвания. Тези епизоди демонстрират, че въпреки някои елементи от страната да се усещат в сигурност, неустойчивостта продължава.

 Пречки пред завръщането

 

Една от най-значимите спънки пред бежанците, които желаят да се завърнат, е положението на домовете им и статутът на техните имуществени права.

Гражданската война аргументи необятно публикувани опустошения на жилища, предприятия и публични здания.

Системите за ръководство на земята, в това число службите по вписванията и регистрите, бяха развалени или унищожени. Това е значимо, тъй като завръщането на бежанците изисква повече от физическа сигурност. Хората се нуждаят от място, където да живеят и доказателство, че домът, в който се завръщат, е законно техен.

Анализът на групата за наблюдаване на спорове ACLED демонстрира, че разрушенията, свързани с имущество, са по-концентрирани във вътрешните провинции, в сравнение с в крайбрежните региони. Градове като Алепо, Идлиб и Хомс са понесли едни от най-тежките вреди.

Затова е по-лесно да се дефинира къде е допустимо завръщането и къде ще се забави. Със загуба на документи, наново наемане на домове и заличаване на записи, доста сирийци рискуват да се върнат към правна неустановеност или пряк, от време на време принудителен, спор за земя и жилища.

Възстановяването след гражданската война ще изисква освен възобновяване на физическата инфраструктура, само че и възобновяване на ръководството на земята.

Оформяне на Нова Сирия

 

Дали вълната от завръщания през 2025 година ще продължи или ще се окаже краткотраен скок, ще зависи от три съществени критерия: обстановката със сигурността в Сирия, възобновяване на къщи и системи за ръководство на земята. Също ще зависи и политиките на страните, приемащи сирийски бежанци.

Но в последна сметка, година след края на гражданската война, сирийците се завръщат заради комбинация от вяра и компликации. Надежда, че рухването на Асад е отворило път към дома. Трудности, подбудени от намаляващата поддръжка и сигурност в прилежащите страни.

Дали прибирането на сирийците ще бъде безвредно, непринудено и стабилно е сериозен въпрос, който ще оформи възобновяване на Сирия през идващите години.

 

 The Conversation/Превод:SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News