Близо 1.4 милиона българи, или над една пета от населението

Близо 1.4 милиона българи, или над една пета от популацията на страната, са живели под прага на беднотия през 2025 година, оповестяват от БНР на база най-новите годишни данни на Националния статистически институт (НСИ). Официалната линия на беднотия за страната е достигнала 866.67 лв. приблизително на месец за член на домакинство, което съставлява сериозен растеж от 13.5% по отношение на миналата година. Въпреки че относителният дял на бедното население бележи лек спад от 0.5 процентни пункта, финансовата бездна сред обособените райони се задълбочава.

Социални заплащания и районни контрасти
Ако в приходите на семействата не се включват обществените заплащания (обезщетения, детски и обществени помощи), а се запазят единствено пенсиите, нивото на беднотия скача от 21.2% до 29.0%. В случай че от уравнението отпаднат и самите пенсии, бедните в страната стават 45.4%.

Допълнителните данни от Национален статистически институт демонстрират фрапантни разлики в стандарта на живот по места. Област Русе се подрежда на трето място в страната по най-висока линия на беднотия с 904 лв.. Преди нея са само София-град с 1304 лв. и Варна с 977 лв.. На противоположния полюс се намират областите Силистра и Видин, където прагът е надлежно 580 и 664 лв..

Цветан Цветков: " За област Видин 51.4% са бедните преди обществените прехвърляния, т.е. приходите при изключването на пенсии, обществени заплащания и всички други помощи. Този индикатор за страната е 45.4%. В съпоставяне с миналата 2023 година, линията на беднотия в област Видин нараства с 26.8%. "

Образованието като финансов щит
Икономическата интензивност и образованието остават основни фактори за избавление от бедността. Данните изрично демонстрират, че над половината (55.1%) от пълнолетните българи под прага на беднотия са безработни. При работещите също има съществени опасности, като най-уязвими са наетите на ненапълно работно време – при тях рискът от изпадане в беднотия е три пъти по-висок спрямо работещите на цялостен щат.

Стойне Василев: " Линията на беднотия е направена въз основата на главните артикули и услуги, които е добре да използва едно домакинство. Това, което аз виждам е, че при хората с висше или приблизително обучение този % е най-малък. Образованието играе доста огромна роля върху това ние да не сме небогати. "

Статистиката поддържа тези думи – близо половината (47.2%) от работещите небогати са с начално или без никакво обучение. С повишаване на просветителното ниво рискът пада фрапантно, като едвам 4.3% от висшистите в страната попадат в тази категория.

Заплатата за прехрана гони нови върхове
На фона на статистиката от Национален статистически институт, настоящият разбор на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) от края на април чертае още по-тревожна картина за покупателната дарба на популацията.

КНСБ: " След приспадане на налозите и осигуровките за първото тримесечие на годината са нужни 818 евро чист приход за издръжката на живота на един работещ, който живее самичък. "

Сумата за прехрана на тричленно семейство (двама възрастни и едно дете) към този момент доближава 1473 евро на месец. Спрямо март предходната година, средствата за независим човек нарастват с 40 евро, а за семейство – със 73 евро. Синдикатът регистрира, че над 1.5 милиона работещи у нас се обезпечават на приход, който е под нужната заплата за естествена прехрана.

Местни поданици в по-малките обитаеми места споделят, че инфлацията съществено стопява бюджетите им. " Трудно е да се оправя с непредвидени разходи. Всичко нарастна от началото на годината - беше левче, в този момент е евро, " разяснява пенсионерка от Видин, обобщавайки действителността зад статистическите числа.