Близо 1/4 или точно 24 процента от работещите българи не

Близо 1/4 или тъкмо 24 % от работещите българи не могат да си разрешат едноседмична отмора. Това демонстрират данни на Евростат за 2023 година Данните са с тревожни констатации за растеж на хората в Европейски Съюз, за които ваканцията е разкош, макар труда им.

Анализът сочи, че през 2023 година броят на българите, които не вървят на отмора, се е нараснал с над 34 хиляди или 3,8 на 100 по отношение на миналата 2022 година.

Резултатите от изследването бяха оценени от Европейския синдикален институт и оповестени от Европейската конфедерация на профсъюзите, предадоха от КНСБ на уеб страницата на Конфедерацията.

За целия Европейски съюз хората, които не могат да си разрешат едноседмична почивка, макар че работят, са се нараснали с над един милион за година, което демонстрира, че Европейски Съюз е в ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ с качеството на работните места и би трябвало да възвърне обществения си контракт посредством групово договаряне, сигнализират от ЕКП.

Анализът на последните данни на Евростат, които не са обществено налични, изработен от Европейския синдикален институт (ETUI), демонстрира още, че лятната отмора е била отвън опциите на 41,5 милиона души през 2023 година – спрямо 40,5 милиона през 2022 година

Най-много са в Румъния – близо 4 млн., следват Унгария, Португалия и Гърция, България е на четвърто място с 945 717 работещи.

Това е третото следващо годишно нарастване на бедността във връзка с опциите за отмора и значи, че 15% от всички работещи хора в Европа пропущат време,

което да изкарат със фамилиите си – до момента в който основните изпълнителни шефове, които в този момент печелят повече от 100 пъти повече от междинния служащ, се излагат на слънце в първокласни курорти, се показва в разбора.

„ Почивката със фамилията или приятелите е значима за нашето физическо и психическо здраве и е съществена част от европейския обществен контракт. След усилена работа през цялата година, това е най-малкото, което работещите хора би трябвало да могат да чакат да си разрешат.

„ Не е изненадващо, че от ден на ден хора не могат да си разрешат отмора, когато в това време дивидентите се усилиха до 13 пъти по-бързо от заплатите на хората, а основните изпълнителни шефове си плащаха над 100 пъти повече от средностатистическия служащ “, декларира генералният секретар на ЕКП Естер Линч.

Европейската конфедерация на профсъюзите приканва националните държавни управления да приложат напълно Директивата за минимални работни заплати и Европейската комисия да подсигурява, че Пакетът за качествени работни места, който се чака да бъде показан тази година, включва законодателство за възобновяване на салдото на стопанската система, се отбелязва в разбора. 

Решението за минималната работна заплата би трябвало да се реализира с консенсус.

Министерството на труда и обществената политика (МТСП) е посредник в договарянията сред синдикатите и работодателите и ще постави всички старания да има цялостно съгласие по тематиката, а не да се постанова силово решение. Това обяви  общественият министър Борислав Гуцанов на среща със обществените сътрудници още на 4 юли, оповестиха от министерството.

„ Генералната задача, която би трябвало да решим, е транспонирането на директивата за съответни минимални заплати в Европейския съюз “, разяснява тогава министърът. Той посочи, че минималната заплата не може да бъде по-ниска от достигнатото към този момент равнище от 1077 лв..

Тогана Гуцанов уточни, че при определянето на нейната стойност би трябвало да има баланс – тя би трябвало да обезпечава минималния витален стандарт, само че и да дава отговор на направеното.

Източник: КНСБ