Ванга предрича неговата смърт, за първи път я хванало страх от това, което видяла
Близкият другар на баба Ванга Стоян Петров описа и за значимата среща на пророчицата с българския цар Борис III през 1941 година, за която признала, че за първи път я хванало боязън от това, което видяла, и дълго се молила той да бъде избавен.
Било пролетна, влажна вечер, а съседката й Янка нахлула в двора й и превъзбудена, с ръка на устата, й споделила, че има значим посетител и би трябвало да го одобри. Докато питала кой би трябвало да пристигна, пред нея още веднъж се появили картини.
" Леля Ванга описваше, че все едно е полетяла и видяла България от горната страна – показва Петров. – Каза, че страната ни гордо е разстлала снага на няколко морета, реки и езера я прорязвали, а след това внезапно като че ли се свила и се побрала в черупка от орех... От плътта й се отделили земи и станала дребна, а хората били сурови и с помръкнали от тъга лица. Видяла и госта си с корона на главата. Бил мъж с мек темперамент, обичащ родината си и завързан към фамилията си, набожен надълбоко, само че и открит за тайнствената и мистериозната страна на живота. Ванга видяла, че до него стоял консултант вещател. " А по-късно, о божке, по какъв начин да му кажа какво видях ", показа ми тя, само че гласът й споделил:
" Кажи му го всичкото и нека да успее да се защищити! За фамилията му няма ужасно, живи ще останат, само че дълги години в странство ще живеят! ".
Тогава пророчицата заповядала да извикат госта да влезе. Тя чула тежки стъпки, мъжът вървял постепенно и сякаш леко провлачвал единия си крайник.
" Влизай, царю български, влизай. Веднага разбрах кой си. Разтревожен си от думите на твоя вещател и по тази причина идеш при мене. Право ли споделям?, почнала го от вратата Ванга.
" Борис III признал, че в действителност е обезпокоен и по тази причина я потърсил – спомня си режисьорът на кино лентата за Ванга. – Тя му споделила, че неговата страна пораства, разпрострял се е доста нашироко, само че че ще се събере още веднъж в орехова черупка.
" Бъди подготвен, ми повтарят, и помни датата 28 август! ", споделила му тя. Тогава усетила, че царят потреперил, свил се обезпокоително, въздъхнал тежко и й отвърнал: " Аз за положителното на България го върша, за хората – да се съединят още веднъж като един народ ". Леля Ванга обаче му споделила, че човек допуска, а Господ разполага. И в този миг внезапно отклонила тематиката и го попитала:
" Каква е тая брошка с огромен зелен камък, дето жена ти все търси? Тя ѝ е дадена от родственик на майка ѝ, само че е наследена по мъжка линия от остарял благороднически жанр, от някакъв барон. Ето го, пристигна баронът, до тебе е! Казва, че не е негова, разкрил я в някакво магазинче за антики в Милано. Ама брошката е още по-стара, чак от Сирия е донесена от нашите богомили и по-късно е занесена в Италия. Кажи на жена ти да не я търси, за каквото е трябвало, тази брошка е помогнала ".
Това шокирало българския цар, само че той бил толкоз угрижен, че не обърнал внимание на думите за накита, а попитал петричката пророчица какво ще стане със фамилията му.
" За тях не се пердах, живи и здрави ще са. За себе си се ядове и запомни датата 28 август! Айде в този момент си върви по живо, по крепко ", изпратила го Ванга.
" Цар Борис III умира навръх 28 август 1943 година, като формалната версия е, че е умрял от инфаркт, макар че дни преди този момент се е върнал от среща с Хитлер – разяснява Стоян Петров. – Погребан е в орехов ковчег, както споделя вуйна Ванга. Тя ми призна, че силите в никакъв случай няма да ѝ разрешат да каже дали царят си е отишъл от естествена гибел, или е бил токсичен, тъй като има съществени аргументи за това изказване. Някои историци смятат, че Хитлер му е бил сърдит поради спасяването на българските евреи. Царят не разрешава нито един наш боец да се бори на Източния фронт. Колко избавени човешки животи са това!
Това му коства всичко. Защото да си общественик, значи на първо място да носиш отговорност. Отговорност за орисите на хората, за фамилиите им, а това значи да правиш избор. Истинският държавен глава избира хората, а не себе си. Служи на тях, в случай че би трябвало, се жертва за тях. Лесно е да се каже, само че това е сложната и величава орис на такива хора. "
След като баба Ванга изпраща царя, стартира да се моли душата му да бъде избавена. Междувременно главата ѝ се изпълва с картини на събития, хора и човешки ориси, епохи и страни.
Показвали ѝ пътя на брошката, която брачната половинка на царя Йоанна Българска не серпантина да търси.
" Леля Ванга видяла, че накитът е направен от занаятчия с индийски корени в хубав дом в Багдад – спомня си Стоян Петров. - Била е за новородено момиченце, предопределена да го пази. Родителите ѝ ѝ я връчват, когато навършва 12 година, а за първи път се закичва с нея в деня на сватбата си. След като се омъжва, момичето има 3 деца - наследник и две дъщери. Момчето кръстили Тахир. От дребен той проявявал странни качества, а една вечер споделил на майка си, че починалата му прабаба му се явила няколко пъти насън и му наредила да изиска същата тази брошка за амулет и пазител.
След година Тахир отпътувал да учи и станал огромен занаятчия, като се радвал на доста възпитаници. Така един ден при него постъпило непретенциозно, само че някак изключително момче от далечна България, с буйна коса и искрящи черни очи, който желал да научи всичко. Всички го обичали, а самият Тахир доста го харесвал и скрито се надявал един ден да го направи собствен правоприемник. Младежът станал умел в занаята, а Тахир го посветил и в магическото изкуство, както и в някои други секрети окултни познания.
В деня, когато момчето станало занаятчия, Тахир в символ на почитание му дал същата тази брошка. Момчето отпътувало за България, а Тахир чак след години схванал, че ученикът му е царски наследник. " След завръщането си у нас младежът се прочул с делата си. Той се казвал Боян и бил наследник на цар Симеон Велики. По-късно почнали да го назовават Боян Мага, тъй като бил " същински магьосник " - помагал на хората и правел неща отвън човешките благоприятни условия.
Той е един от основоположниците на богомилството и когато почнали гоненията против тях, дарил брошката на едно от тези фамилии, с цел да ги пази. Следите ѝ се губят до края на XIX век, когато по неведоми пътища се появява баронът. Той бил безсънен и богат човек с интерес към историята и старинните предмети. Купил брошката от антиквар в Милано. След това благодарение на професор арабист схванал, че на гърба ѝ е написано: La tadaeni `amut, или
" Не го оставяй да почине! "
" Смисълът на брошката била да пази живота на притежателя си - уточни близкият другар на Ванга. – А баронът я подарява на племенницата си Йоанна, която става кралица на българите. Така накитът се озовава в дома на цар Борис III и му оказва помощ за спасяването на хилядите човешки животи! Леля Ванга сподели, че след години по някакви неведоми пътища накитът щял още веднъж да се върне назад в Сирия, където енергийният й път щял да се затвори, а задачата й ще е изпълнена. А майка България епохи щяла да изтърпява тежката карма от преследването и унищожаването на богомилите. "
Царското предсказване носи същинската популярност на баба Ванга, а за нея стартира да се приказва из цялата страна и даже по целия свят. Към дома ѝ почнали да се стичат стотици хора. Приемала всички и им пособия с каквото може, написа " 24 часа ".
Било пролетна, влажна вечер, а съседката й Янка нахлула в двора й и превъзбудена, с ръка на устата, й споделила, че има значим посетител и би трябвало да го одобри. Докато питала кой би трябвало да пристигна, пред нея още веднъж се появили картини.
" Леля Ванга описваше, че все едно е полетяла и видяла България от горната страна – показва Петров. – Каза, че страната ни гордо е разстлала снага на няколко морета, реки и езера я прорязвали, а след това внезапно като че ли се свила и се побрала в черупка от орех... От плътта й се отделили земи и станала дребна, а хората били сурови и с помръкнали от тъга лица. Видяла и госта си с корона на главата. Бил мъж с мек темперамент, обичащ родината си и завързан към фамилията си, набожен надълбоко, само че и открит за тайнствената и мистериозната страна на живота. Ванга видяла, че до него стоял консултант вещател. " А по-късно, о божке, по какъв начин да му кажа какво видях ", показа ми тя, само че гласът й споделил:
" Кажи му го всичкото и нека да успее да се защищити! За фамилията му няма ужасно, живи ще останат, само че дълги години в странство ще живеят! ".
Тогава пророчицата заповядала да извикат госта да влезе. Тя чула тежки стъпки, мъжът вървял постепенно и сякаш леко провлачвал единия си крайник.
" Влизай, царю български, влизай. Веднага разбрах кой си. Разтревожен си от думите на твоя вещател и по тази причина идеш при мене. Право ли споделям?, почнала го от вратата Ванга.
" Борис III признал, че в действителност е обезпокоен и по тази причина я потърсил – спомня си режисьорът на кино лентата за Ванга. – Тя му споделила, че неговата страна пораства, разпрострял се е доста нашироко, само че че ще се събере още веднъж в орехова черупка.
" Бъди подготвен, ми повтарят, и помни датата 28 август! ", споделила му тя. Тогава усетила, че царят потреперил, свил се обезпокоително, въздъхнал тежко и й отвърнал: " Аз за положителното на България го върша, за хората – да се съединят още веднъж като един народ ". Леля Ванга обаче му споделила, че човек допуска, а Господ разполага. И в този миг внезапно отклонила тематиката и го попитала:
" Каква е тая брошка с огромен зелен камък, дето жена ти все търси? Тя ѝ е дадена от родственик на майка ѝ, само че е наследена по мъжка линия от остарял благороднически жанр, от някакъв барон. Ето го, пристигна баронът, до тебе е! Казва, че не е негова, разкрил я в някакво магазинче за антики в Милано. Ама брошката е още по-стара, чак от Сирия е донесена от нашите богомили и по-късно е занесена в Италия. Кажи на жена ти да не я търси, за каквото е трябвало, тази брошка е помогнала ".
Това шокирало българския цар, само че той бил толкоз угрижен, че не обърнал внимание на думите за накита, а попитал петричката пророчица какво ще стане със фамилията му.
" За тях не се пердах, живи и здрави ще са. За себе си се ядове и запомни датата 28 август! Айде в този момент си върви по живо, по крепко ", изпратила го Ванга.
" Цар Борис III умира навръх 28 август 1943 година, като формалната версия е, че е умрял от инфаркт, макар че дни преди този момент се е върнал от среща с Хитлер – разяснява Стоян Петров. – Погребан е в орехов ковчег, както споделя вуйна Ванга. Тя ми призна, че силите в никакъв случай няма да ѝ разрешат да каже дали царят си е отишъл от естествена гибел, или е бил токсичен, тъй като има съществени аргументи за това изказване. Някои историци смятат, че Хитлер му е бил сърдит поради спасяването на българските евреи. Царят не разрешава нито един наш боец да се бори на Източния фронт. Колко избавени човешки животи са това!
Това му коства всичко. Защото да си общественик, значи на първо място да носиш отговорност. Отговорност за орисите на хората, за фамилиите им, а това значи да правиш избор. Истинският държавен глава избира хората, а не себе си. Служи на тях, в случай че би трябвало, се жертва за тях. Лесно е да се каже, само че това е сложната и величава орис на такива хора. "
След като баба Ванга изпраща царя, стартира да се моли душата му да бъде избавена. Междувременно главата ѝ се изпълва с картини на събития, хора и човешки ориси, епохи и страни.
Показвали ѝ пътя на брошката, която брачната половинка на царя Йоанна Българска не серпантина да търси.
" Леля Ванга видяла, че накитът е направен от занаятчия с индийски корени в хубав дом в Багдад – спомня си Стоян Петров. - Била е за новородено момиченце, предопределена да го пази. Родителите ѝ ѝ я връчват, когато навършва 12 година, а за първи път се закичва с нея в деня на сватбата си. След като се омъжва, момичето има 3 деца - наследник и две дъщери. Момчето кръстили Тахир. От дребен той проявявал странни качества, а една вечер споделил на майка си, че починалата му прабаба му се явила няколко пъти насън и му наредила да изиска същата тази брошка за амулет и пазител.
След година Тахир отпътувал да учи и станал огромен занаятчия, като се радвал на доста възпитаници. Така един ден при него постъпило непретенциозно, само че някак изключително момче от далечна България, с буйна коса и искрящи черни очи, който желал да научи всичко. Всички го обичали, а самият Тахир доста го харесвал и скрито се надявал един ден да го направи собствен правоприемник. Младежът станал умел в занаята, а Тахир го посветил и в магическото изкуство, както и в някои други секрети окултни познания.
В деня, когато момчето станало занаятчия, Тахир в символ на почитание му дал същата тази брошка. Момчето отпътувало за България, а Тахир чак след години схванал, че ученикът му е царски наследник. " След завръщането си у нас младежът се прочул с делата си. Той се казвал Боян и бил наследник на цар Симеон Велики. По-късно почнали да го назовават Боян Мага, тъй като бил " същински магьосник " - помагал на хората и правел неща отвън човешките благоприятни условия.
Той е един от основоположниците на богомилството и когато почнали гоненията против тях, дарил брошката на едно от тези фамилии, с цел да ги пази. Следите ѝ се губят до края на XIX век, когато по неведоми пътища се появява баронът. Той бил безсънен и богат човек с интерес към историята и старинните предмети. Купил брошката от антиквар в Милано. След това благодарение на професор арабист схванал, че на гърба ѝ е написано: La tadaeni `amut, или
" Не го оставяй да почине! "
" Смисълът на брошката била да пази живота на притежателя си - уточни близкият другар на Ванга. – А баронът я подарява на племенницата си Йоанна, която става кралица на българите. Така накитът се озовава в дома на цар Борис III и му оказва помощ за спасяването на хилядите човешки животи! Леля Ванга сподели, че след години по някакви неведоми пътища накитът щял още веднъж да се върне назад в Сирия, където енергийният й път щял да се затвори, а задачата й ще е изпълнена. А майка България епохи щяла да изтърпява тежката карма от преследването и унищожаването на богомилите. "
Царското предсказване носи същинската популярност на баба Ванга, а за нея стартира да се приказва из цялата страна и даже по целия свят. Към дома ѝ почнали да се стичат стотици хора. Приемала всички и им пособия с каквото може, написа " 24 часа ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ