Близкият Изток на ръба на бездната. Има ли изход? Симеон

Близкият Изток на ръба на бездната. Има ли излаз?
Симеон Николов

Безспорно е, че със силовия метод, определен от израелска страна, ще се стигне до заличаване на щабове, укрития, индустриални мощности, прословутите тунели, само че по никакъв метод това не е пътя за победа над идеологията, която е в основата на признаването на „ Хамас “ от палестинците, които виждат в нея съпротивата против израелското владичество. Следователно в дълготраен проект Израел би трябвало да търси начини за отделяне на организацията от подкрепящото я население било то заради боязън, разбиране или обвързаности.

Справедливият израелски яд против терористичните дейности на „ Хамас “ поражда нереалистични обещания. Идеята за палестинска опозиция е надълбоко вкоренена в по–широкото палестинско общество и изкореняването й ще бъде доста по–трудно, в сравнение с да вземем за пример на Ал Кайда след 11 септември, която освен това беше надалеч по–малобройна.

Т.е. по–трудно е да се унищожи „ Хамас “, в сравнение с „ Ал Кайда “.

За да бъде унищожена една концепция обаче, би трябвало да се сътвори опция и в този дълготраен развой. „ Хамас е повече от организация, тя е идеология. Можете да унищожите неговата инфраструктура, да убиете неговите бойци, само че по какъв начин да унищожите една концепция? Бойците не носят униформи. Те мъчно се разграничават от цивилните, които те умишлено употребяват като живи щитове “, споделя професор Асаф Могадам от учебното заведение по ръководство, дипломация и тактика Лаудер в интердисциплинарния център Херцлия. Израел ще се нуждае от поддръжка на други националности в Близкия Изток, а гневът през днешния ден му пречи да проумее това.

Бившият шеф на израелското външно разузнаване Мосад Ефраим Халеви предизвести за всеобхватна сухопътна атака на Израел в линията Газа: „ Нахлуване в региона с огромна войска би било неточност “, сподели той и предложи „ пауза за размисъл “, само че не го послушаха. Сред хората в Газа доминира възприятието, че светът им е обърнал тил, че към този момент не се прави разлика сред военни и цивилни цели и по тази причина броят на цивилните жертви е толкоз висок.

Еврейският академик Джудит Бътлър, подписала дружно с група сънародници интелектуалци отвореното писмо до президента на Съединени американски щати Байдън, призоваващо за неотложно преустановяване на огъня, написа: „ Израелското принуждение е морално целесъобразно и палестинското принуждение е варварско - тогава за какво да не е тъкмо противоположното? Целенасоченото ликвидиране на цивилни, принадлежащи към избрана етническа или расова група, е геноцидна процедура. “

След 75-годишно принуждение, характеризиращо се със систематично изселване, убийства, отнемане от независимост, арестуване, присвояване на земя и унищожени животи, това структурно принуждение създава този вид опозиция. Нуждаем се от доста по-цялостно политическо решение на тази обстановка.

Коренът на казуса е намирането на метод да се даде на палестинците цялостно самоопределяне, да живеят в демократично общество - и да се постави завършек на експроприацията, да се върне откраднатата земя или да се създадат репарации. Съществува също нужда от право на завръщане за доста хора, които са били принудени да изоставен страната.

Изключително значима е ролята на самите арабски страни. Саудитска Арабия ръководи Организацията ислямска конференция и това има значение за Израел. Зад кулисите саудитските управляващи се борят да овладеят следствията от спора, за който се притесняват, че може да дестабилизира целия район.

Бомбардировките от страна на Израел върху линията Газа провокираха митинги в целия район, подновявайки гласната арабска поддръжка за палестинската идея - в това число измежду доста саудитски жители. Саудитските управляващи дадоха да се разбере, че са решени да попречат на всичко това да хвърли леке върху проектите на принц Мохамед за кралството, които включват прекрояване на стопанската система, с цел да се понижи зависимостта от петрола и превръщането на страната в световен център за бизнес и туризъм.

Държавите от Персийския залив демонстрират огромен интерес към попречване на по-нататъшна ескалация и ограничение на спора, тъй като той заплашва новата им тактика на прагматизма, родена в последното десетилетие на възход– това са богатите на нефт и газ монархии в Персийския залив, изключително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Катар.

Това ги изправя пред предизвикването да намерят нови способи за районна стабилизация, с цел да преследват своите национални ползи. Правителствата на множеството монархии от Персийския залив се нареждат като поддръжници на Палестина и подлагат на критика Израел обществено. От друга страна, Бахрейн и ОАЕ възстановиха връзките си с Израел през 2020 година, до момента в който Саудитска Арабия разиска установяването на дипломатически връзки с Израел дружно със Съединени американски щати през последните месеци.

Египет граничи с спешния регион, обвързван е отдавна с проблемите на сигурността с Газа и има интерес от развиването й, както и капацитет в бъдещи взаимни арабски старания за реализиране на мир. Тоест, би трябвало да чакаме той да има централна роля.
Катар поддържа „ Хамас “ и има положителни връзки с антиизраелски настроената Турция, само че все пак, а може би точно заради неговите благоприятни условия ще има роля в процеса на омиротворяване на района.
Турция е значим покровител на Хамас, дружно с Катар и Иран.

През юли президентът Ердоган одобри водача на Хамас Исмаил Ханийе в Анкара. Израелските митници заловиха огромна пратка експлозиви на 14 септември, който пътувал от Турция за линията Газа. Сериозен е рискът по границата сред Израел и Ливан и опериращата от там „ Хизбула “. Ключов фактор в района обаче остава Иран, на чието финансиране и въоръжаване разчитаха до момента „ Хамас “, „ Ислямски джихад “ и други организации.

Иран и Турция показаха към този момент „ алените линии “, които биха определили тяхното включване в помощ на палестинския народ. Но би трябвало да се имат поради и други опасности, които биха могли да възпламенят бурето с барут. Например нараства насилието на Западния бряг, а там има доста американци с двойно поданство и в случай че в действителност избухне вътрешен спор, ще бъде съображение за решение, дали Съединени американски щати не би трябвало да се намеси и отговорът ще е по–скоро „ да “.

Освен това, проиранските милиции в Ирак и Сирия освен декларират дузини офанзиви, ориентирани главно към бази, употребявани от американски войски, само че нанесоха към този момент удари по тях. Т.н. проиранските милиции са атакували база, употребена от американските войски в Сирия, както и американски личен състав в прилежащ Ирак.

Очаквано американската войска отговори с въздушни удари по обекти в източна Сирия, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война на Иран и „ свързани групи “, което по думите на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин бе отговор на поредност от близо 20 набези, почнали на 17 октомври.

Това са опасности за разкриване на втори и трети фронт. За Хизбула изкушението да последва шока от триумфа на Хамас, като отвори нов фронт, ще бъде огромно. Ливан, Иран и Сирия ще се включат незабавно и Израел няма да може да се бие с всички тях. И това неизбежно ще докара до апели за интервенция на САЩ/ЕС. Изводът е, че въпреки Израел да твърди, че не желае да уголемява войната, изборът може да не е негов.

При такива комплицирани обстановки не е ненужно да се имат поради и тайните теории, че избрани промилитаристични сили биха въвлекли Съединени американски щати и Европа в тези войни и че координираното и прекомерно добре проведено нахлуване на Хамас е планувано отвън линията Газа. Не е изключено да се появят информации, че Иран стои зад всичко /Wall Street Journal към този момент твърди това/, което пък да оправдае предприемане на военни дейности против него.

Защото отчетът „ Стратегическата позиция на Америка “ на двупартийна комисия в Конгреса, в който се твърди, че Съединени американски щати могат да водят по едно и също време две войни, е към този момент действителност от няколко седмици. А прогнозата, че при загуба на войната в Украйна, вниманието ще бъде отклонено към различен спор, беше направена още при започване на годината.

Трябва да признаем три неща: Първо, до момента в който тази въоръжена група „ Хамас “ управлява линията Газа, мирът сред израелци и палестинци не е вероятен.

Второ, не „ Хамас “ заплашва съществуването на Израел, а „ Хизбула “ е действителната военна мощ. Трето, неизбежно е „ Хамас “ да се утвърждава в съзнанието на хората като публичен представител и бранител на Ивицата Газа. Той става синоним на Палестина, укрепва статута си на районен артист в Близкия изток и принуждава „ палестинския въпрос “ да се върне назад в международния дневен ред, както се изрази неотдавна ирландският коментатор Джеймс Фицджералд в един собствен коментар.

С интернационалните старания и ясни задължения, както от Организация на обединените нации, по този начин и от Израел е изцяло допустимо решение с две страни, т.е. суверенна страна за палестинците като прилежаща на Израел страна. Ако Израел желае по-стабилен мир в района, той ще би трябвало да се съгласи на решение с две страни. В противоположен случай ще има единствено краткотрайни примирия и възобновяване на насилието.

Трябва да се признае обаче и опасението на Израел, че Западният бряг може да попадне под контрола на радикални формирования като Хамас, както се случи в Ивицата Газа, по тази причина би трябвало да се намерят дълготрайни гаранции.

Обстановката в района очевидно ескалира до степен, че апелите „ спрете огъня “ наподобяват просто наивни. Докато едната страна желае да изтрие другата от лицето на земята, а тя дава отговор на Организация на обединените нации и Европейски Съюз „ Какво желаете, да се предадем на Хамас ли? “, това няма да се получи с политическо съглашение сред двете.

Неприемлив е и апелът „ Позволете на Израел да унищожи „ Хамас “ със мощ, тъй като цената ще бъде доста висока и ще роди нови чудовища. Безспорно, би трябвало да се поеме пътя към мира, само че въпросът е, по какъв начин да стане това. Необходимо е да се упражни напън и върху двете страни в спора в композиция на мека и твърда мощ.

Ще би трябвало да се поддържат тези водачи и организации, които да трансформират от вътрешната страна своите страни в района. Ще би трябвало да се признаят законните претенции за битие и обикновено витално пространство на всеки един народ.

Необходимо е да се обединят интернационалните старания за разработване на интернационален проект за бъдещето на Газа. Трябва да се откри дълготрайно решение, което по едно и също време да подсигурява сигурността на Израел и да предлага вяра и качество на живот в Газа.

Съветът за сигурност на Организация на обединените нации би трябвало да обмисля към този момент дали е допустимо да разположи мироопазващи сили сред израелската войска и палестинците и по продължение на границите, открити в Резолюция 242. Няма различен път, с изключение на да се даде късмет на битие на страната Палестина.

Международната общественост е задоволително мощна да наложи решенията си на Израел и на палестинците. В противоположен случай ще остави огъня да излезе отвън района на Близкия Изток и да възпламени света.