Близките и приятелите на жертвите, загинали при полет MH17, никога

Близките и приятелите на жертвите, починали при полет MH17, в никакъв случай няма да не помнят 17 юли 2014. На този ден ракета " Бук ", изстреляна над Източна Украйна, умъртви всичките 298 пасажери, летящи със самолета на Малайзийските авиолинии, изпълняващ въпросния полет. 298 дръвчета, засадени в " гората на загатна " край амстердамското летище " Схипхол " през днешния ден припомнят за почтените жертви. Около младите дръвчета порастват слънчогледи, които символизират местността, над която е бил свален самолетът, и по този начин припомнят за войната в Източна Украйна.

Това е войната!

Катастрофата с MH17 не е самолетна повреда. Тя не е плод на механически проблем. Не е и резултат от неточност на водача, нито пък е провокирана от неприятни метеорологични условия. Пътниците и екипажът стават жертва на военни дейности. Украйна е трябвало да затвори въздушното пространство над Донбас и това се знае от дълго време. Тя обаче подхваща тази крачка прекомерно късно. Затова и Киев носи част от виновността за тази покруса.

Но кой е виновен за изстрелването на ракетата? Кои са били съответните причинители и дали в тази ситуация не става дума за военно закононарушение? Тези въпроси би трябвало да бъдат изяснени.

Холандия, откъдето са множеството жертви, в това време разгласи позицията си: виновните за случилото се би трябвало да бъдат съдени, въпреки че до момента още не са издадени никакви заповеди за арест.

Още през предходната година бе показан отчет, който съдържаше голям брой доказателствен материал, направен от интернационален следователски екип. Според него, виновност имат както проруските сепаратисти, по този начин и Москва. В отчета се споделя, че самолетът, изпълняващ полет MH17, е бил свален от " съветска ракета Бук ". Следователите са локализирали и мястото, от което е изстреляна ракетата – а то също навежда на мисълта, че виновността евентуално е на проруските сепаратисти. Въпросната ракета е била доставена директно преди този момент от Русия в Източна Украйна. Транспортното средство след това се е върнало назад в Русия. Следователите даже са наблюдавали маршрута на камиона и настояват, че са разпознали многочислени лица, придружавали превоза на ракетата. Имената им обаче до момента не са били споменавани обществено.

Ясно е, че, в случай че се стигне до правосъден развой, той ще съставлява същинско предизвикателство и то освен от позиция на наказателното право. Процесът би имал голямо политическо измерение. Защото, в случай че следователите се окажат прави, това ще значи, че някой в Русия е разпоредил изстрелването на ракетата в Източна Украйна. А сходно нещо е невероятно без политическото единодушие на Москва. Ако тези обвинявания се окажат състоятелни, виновността на Русия за свалянето на самолета, а и за намесата ѝ във войната, водена в Донбас, би била на процедура потвърдена. Кремъл обаче и до през днешния ден отхвърля да е забъркан във военните дейности там.

Кога ще научим истината?

От три години насам Русия настойчиво се пробва с все нови теории да трансферира виновността за нещастието на украинците. Кремъл обаче към момента не е показал доказателства за изказванията си. Вместо това той подлага на критика следствията по случая като едностранчиви. При това точно Русия беше страната, която осуети провеждането на без значение следствие на аргументите за злополуката в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Всичко това ускорява усещането, че Москва има какво да крие.

Тъкмо и заради тази причина би трябвало да се потърси юридическа отговорност за нещастието. Ясно е, че това няма да улесни връзките с Русия. Но една правова страна няма избор: тя би трябвало да се погрижи за възтържествуването на справедливостта. Затова хипотетичните причинители, също както и тези, които носят политическата отговорност за действието, би трябвало да бъдат изправени пред съда. Дори процесът да продължи с години: истината би трябвало да излезе нескрито!