Последно сбогом с Васил Стойчев – човекът с незабравимия глас
Близки, сътрудници и другари си взеха последно довиждане с артиста Васил Стойчев. Актьорът, взел участие в едни от най-ярките филми „ Цар Калоян “, „ На всеки километър “, „ Под игото “, „ Хотел България “, както и тратралните постановки като „ Хъшове “ и „ Под игото “, умря на 84-годишна възраст в сряда.
С цвете в ръка да се поклонят пред тленните остатъци на носителя на премията “Икар” за извънреден принос към българския спектакъл през 2013 година пристигнаха да се поклонят в Народния спектакъл, в които той е оставил дълбока диря.
Сред първите е шефът на Народния спектакъл “Иван Вазов” Мариус Донкин, който се базира на думи на собствен сътрудник, който неотдавна е споделил, че доста бързо се топят качествените хора и артисти у нас. „ Може би Бог си прибира чистите хора при себе си. Много ми е мъчно да кажа няколко думи за един живот. Първо е безсмислено и би било несериозно. Едновременно с това доста думи за един живот също е несериозно. Като че ли най-добре е да се съхраним в своята тишина, с цел да може за последно да си поговорим. Той беше човек, който извънредно доста работеше за другия – за сътрудника си, за театъра си. Сега разбираме неналичието на подобен човек “, сподели той.
Донкин показа, че спомените му с него са свързани от времето когато е бил на 10 години.
„ Моите мемоари от 10-годишна възраст са от финалните фрагменти на кино лентата „ Цар Калоян “. Доста пъти до момента в който съм снимал „ Златния век “ излизаха пред очите ми тези негови фрагменти и имаше моменти на ентусиазъм от това. Той беше извънреден рецитатор. Някъде преди към 35 години бях в Ботевград и слушам необикновен глас и ужасно осъществяване на език заветен, на Иван Вазов, стихотворението „ Българският език “. Тръгнах от там, където бях, с цел да стигна до този площад. В края на стихотворението съумях да стигна и видях Васил Стойчев, с който бях работел до тогава. Не бях го чувал да рецитира по този начин “, спомни си шефът на театъра и показа, че неотдавна го помолил да пристигна в театъра, само че той отказал. Добави, че се съгласил да запише „ Българският език “ по случай 170 години от рождението на патриархът на българската литература.
Режисьорът Юрий Дачев съобщи, че чак в този момент си дава сметка какъв брой важен е Васил Стойчев за българския спектакъл и кино.
„ Сега си давам сметка, че Васил Стойчев беше едно от лицата, една от фигурите, с които всички хора, от разнообразни генерации, свързваха Народния спектакъл. Той умееше да сплотява, да основава положителни усеща сред хората. Самият той носеше положителното, някакъв застъпнически дух, с което караше други хора да го обичат, които между тях мъчно намираха общ език “, разказа го Дачев и добави, че с изиграните си функции през близо четирите десетилетия на сцената, Стойчев е оставил дълбока диря.
Българският кинокритик Божидар Манов изрази страдание от това, че качествените артисти от това потомство си отиват един по един.
„ Когато не познавахме огромните исторически суперпродукции, той ни въплъти Калоян, а в театъра с това изумително партньорство с неговата брачна половинка Виолета Бахчеванова, те останаха като един необикновен детайл от българското театрално и кино изкуство. Стойчев беше незабравим артист “, сподели Манов.
Сред пристигналите да отдадат последна почите е и Мая Гешева, която е шеф на Националната финансово-стопанска гимназия в София, на която Васил Стойчев е ученик.
„ Всички си спомняме по какъв начин той пожела да отпразнува 80-годишния си празник – с възпитаници на гимназията в залата на кино „ Одеон “, с прожекцията на кино лентата за хан Аспарух. Той присъстваше на всички концерти на гимназията и изпълняваше обичани творби на български класици “, спомни си Гешева.
Българският публицист, драматург, киносценарист, книжовен историк и критик, преводач, посланик и държавник Кирил Топалов съобщи, че в лицето на Васил Стойчев българите губят един от най-големите български актьори.
„ Един човек, талантлив от природата с извънредно доста качества – голям гений, извънредно присъщ глас, горда външност, благородник, какъвто беше и характерът му. Той не инцидентно изигра функциите на Калоян, на Бойчо Огнянов, на хора с героичната канара на човешките качества. Те му подхождаха. С доста от своите функции той сподели, че е и бездънен трагичен артист “, проучва Топалов и акцентира, че Стойчев е успявал да доближава до такива дълбочини на облиците, до които и самите им създатели не са предполагали, че могат да доближат.
Бившият дипломат на България във Ватикана описа, че е имал достойнството да пътува с Васил Стойчев и брачната половинка му Виолета Бахчеванова.
„ Те бяха артисти, които завладяваха публиката и не инцидентно тя не искаше да си потегля и те след спектакъла правеха един втори театър, към този момент не пред, а с публиката. Не мога да не помни тяхното турне в Либия, в пустинята в Сахара. На 770 км във вътрешността в пустинята, където нашите служащи работеха като каторжници. Селището беше засипано с пясък. Така беше препълнен така наречен културен дом, който представляваше едно огромно дъсчено пространство, че няколко от служащите, с цел да могат да ги гледат висяха от една дупка на тавана с главата надолу час и половина. Това се случи през 1985 година. Беше необикновено “, спомни си Топалов.
Агенция КРОСС напомня, че Васил Стойчев е роден в Кюстендил, в фамилията на фотограф. Завършва стопански колеж в София. Учи във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов.
Кариерата му стартира в Бургаския спектакъл дружно с Виолета Бахчеванова, Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов. През 1960 е назначен в Народния спектакъл, където минават 50 години от креативната му кариера.
Стойчев е притежател на премията “Икар” на САБ за извънреден креативен принос към българския спектакъл.
Поклон пред светлата му памет!
*Снимка: БГНЕС
С цвете в ръка да се поклонят пред тленните остатъци на носителя на премията “Икар” за извънреден принос към българския спектакъл през 2013 година пристигнаха да се поклонят в Народния спектакъл, в които той е оставил дълбока диря.
Сред първите е шефът на Народния спектакъл “Иван Вазов” Мариус Донкин, който се базира на думи на собствен сътрудник, който неотдавна е споделил, че доста бързо се топят качествените хора и артисти у нас. „ Може би Бог си прибира чистите хора при себе си. Много ми е мъчно да кажа няколко думи за един живот. Първо е безсмислено и би било несериозно. Едновременно с това доста думи за един живот също е несериозно. Като че ли най-добре е да се съхраним в своята тишина, с цел да може за последно да си поговорим. Той беше човек, който извънредно доста работеше за другия – за сътрудника си, за театъра си. Сега разбираме неналичието на подобен човек “, сподели той.
Донкин показа, че спомените му с него са свързани от времето когато е бил на 10 години.
„ Моите мемоари от 10-годишна възраст са от финалните фрагменти на кино лентата „ Цар Калоян “. Доста пъти до момента в който съм снимал „ Златния век “ излизаха пред очите ми тези негови фрагменти и имаше моменти на ентусиазъм от това. Той беше извънреден рецитатор. Някъде преди към 35 години бях в Ботевград и слушам необикновен глас и ужасно осъществяване на език заветен, на Иван Вазов, стихотворението „ Българският език “. Тръгнах от там, където бях, с цел да стигна до този площад. В края на стихотворението съумях да стигна и видях Васил Стойчев, с който бях работел до тогава. Не бях го чувал да рецитира по този начин “, спомни си шефът на театъра и показа, че неотдавна го помолил да пристигна в театъра, само че той отказал. Добави, че се съгласил да запише „ Българският език “ по случай 170 години от рождението на патриархът на българската литература.
Режисьорът Юрий Дачев съобщи, че чак в този момент си дава сметка какъв брой важен е Васил Стойчев за българския спектакъл и кино.
„ Сега си давам сметка, че Васил Стойчев беше едно от лицата, една от фигурите, с които всички хора, от разнообразни генерации, свързваха Народния спектакъл. Той умееше да сплотява, да основава положителни усеща сред хората. Самият той носеше положителното, някакъв застъпнически дух, с което караше други хора да го обичат, които между тях мъчно намираха общ език “, разказа го Дачев и добави, че с изиграните си функции през близо четирите десетилетия на сцената, Стойчев е оставил дълбока диря.
Българският кинокритик Божидар Манов изрази страдание от това, че качествените артисти от това потомство си отиват един по един.
„ Когато не познавахме огромните исторически суперпродукции, той ни въплъти Калоян, а в театъра с това изумително партньорство с неговата брачна половинка Виолета Бахчеванова, те останаха като един необикновен детайл от българското театрално и кино изкуство. Стойчев беше незабравим артист “, сподели Манов.
Сред пристигналите да отдадат последна почите е и Мая Гешева, която е шеф на Националната финансово-стопанска гимназия в София, на която Васил Стойчев е ученик.
„ Всички си спомняме по какъв начин той пожела да отпразнува 80-годишния си празник – с възпитаници на гимназията в залата на кино „ Одеон “, с прожекцията на кино лентата за хан Аспарух. Той присъстваше на всички концерти на гимназията и изпълняваше обичани творби на български класици “, спомни си Гешева.
Българският публицист, драматург, киносценарист, книжовен историк и критик, преводач, посланик и държавник Кирил Топалов съобщи, че в лицето на Васил Стойчев българите губят един от най-големите български актьори.
„ Един човек, талантлив от природата с извънредно доста качества – голям гений, извънредно присъщ глас, горда външност, благородник, какъвто беше и характерът му. Той не инцидентно изигра функциите на Калоян, на Бойчо Огнянов, на хора с героичната канара на човешките качества. Те му подхождаха. С доста от своите функции той сподели, че е и бездънен трагичен артист “, проучва Топалов и акцентира, че Стойчев е успявал да доближава до такива дълбочини на облиците, до които и самите им създатели не са предполагали, че могат да доближат.
Бившият дипломат на България във Ватикана описа, че е имал достойнството да пътува с Васил Стойчев и брачната половинка му Виолета Бахчеванова.
„ Те бяха артисти, които завладяваха публиката и не инцидентно тя не искаше да си потегля и те след спектакъла правеха един втори театър, към този момент не пред, а с публиката. Не мога да не помни тяхното турне в Либия, в пустинята в Сахара. На 770 км във вътрешността в пустинята, където нашите служащи работеха като каторжници. Селището беше засипано с пясък. Така беше препълнен така наречен културен дом, който представляваше едно огромно дъсчено пространство, че няколко от служащите, с цел да могат да ги гледат висяха от една дупка на тавана с главата надолу час и половина. Това се случи през 1985 година. Беше необикновено “, спомни си Топалов.
Агенция КРОСС напомня, че Васил Стойчев е роден в Кюстендил, в фамилията на фотограф. Завършва стопански колеж в София. Учи във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов.
Кариерата му стартира в Бургаския спектакъл дружно с Виолета Бахчеванова, Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов. През 1960 е назначен в Народния спектакъл, където минават 50 години от креативната му кариера.
Стойчев е притежател на премията “Икар” на САБ за извънреден креативен принос към българския спектакъл.
Поклон пред светлата му памет!
*Снимка: БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ