С проучвателен характер ли е посещението на Блинкън в Пекин?
Блинкън, държавен секретар на Съединени американски щати, е в Китай на двудневно посещаване. Много старания се поставиха, основно от американска страна, за тази среща и то в интервал на засилено напрежение сред двете огромни геополитически сили. Светът наблюдава с повече от нараснало внимание срещите в Пекин. Особено по отношение на вероятността за диалог на Блинкън със Си Дзинпин. До последния вероятен миг нямаше известие за среща лице в лице. Публично бе оповестена от американска страна 30 минути преди приемането на Блинкън от Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин. Продължила е от 16.34ч локално време до 17.09ч. Изрично очебийно от чиновници в Пекин. Както се споделя – знаци за ориентация. Определено тази последна среща е от основно значение за самото посещаване на Блинкън, тъй като в случай че не се бе случила, Вашингтон по всяка възможност щеше да го одобри надали не като провокация. Но това не е в стила на нравите и политиките на Поднебесната. Достатъчни са сигналите. А те започнаха от самото идване на Блинкън в Пекин. Посрещнат е без червен килим, без публично посрещане. На летището е бил единствено зам.министър на външните работи, Ян Тао, отговарящ по въпросите за Северна Америка и Океания в Министерство на външните работи на Китай и посланика на Съединени американски щати в Пекин, Никълъс Бърнс.
Следва среща с Цин Ган, външен министър, в Държавния дом за посетители „ Дяоютай ”. Ръкостискане, само че не и известие за пресата. Блинкън към този момент бе оповестил, че „ цел на визитата е да се ръководят отговорно връзките сред двете страни и да се избегнат неверни калкулации ”. Срещата сред двете делегации е траяла 5 часа и 30 минути. После е имало работна вечеря. Блинкън е най-високопоставеното длъжностно лице, което посещава Пекин най-малко от 5 години. Не се подчертава, само че подготовка за среща Джо Байдън/Си Дзинпин няма по какъв начин да не е тематика за разискване. Важно е в интервал на започване на предизборната акция за президент в Съединени американски щати. Определено ще има дивиденти за Байдън като основател за външна политика посредством дипломатически средства.
В изказване на китайското Министерство на външните работи се споделя, че Цин Ган е изтъкнал, че „ връзките Китай/САЩ са в най-лошия миг от определяне на дипломатическите връзки и тази обстановка не подхожда на ползите на двата народа и на упованията на интернационалната общественост ”. Китай неведнъж е заявявал, че преглежда връзките със Съединени американски щати в границите на правилата на взаимно почитание, спокойно общуване и взаимноизгодно съдействие, изложени от Си Дзинпин ”. Според Цин Ган това би трябвало да е „ общия дух и алена линия на връзките ”. Той към този момент има покана за посещаване във Вашингтон. Но е подчертал изрично, че „ тайванският въпрос е главният интерес на Китай, най-важния въпрос и най-очевидния риск в китайско-американските връзки ”. Затова приканва „ американската страна да се придържа към правилото за обединен Китай, да съблюдава отговорностите си по трите взаимни заявления, които са в основата на дипломатическите връзки и да съблюдава уговорките си ”.
За Блинкън е значимо да се показва преосмислянето на американската политика към Китай и по тази причина е подчертал смисъла на поддържане на отворени канали за връзка и дипломация в разнообразни проблематични области, с цел да се избегнат рисковете от „ неправилни схващания и калкулации ”. Почти като налаганата от Кисинджър при ръководството на президента Никсън политика във връзка с Китай. Политика, която в действителност целеше ерес в връзките Москва/ Пекин. Морковчето бе опцията за икономическо развиване и достъп до американските пазари. Успешно, апропо, тъй като Китай добре се възползва от тази тактика на Вашингтон. Сега страните удостоверяват позициите си по проблематичните области и надали са постигнали цялостен компромис. Но потвърждението за продължение на разговора дава вяра за друг свят.
Веднага след срещите на Блинкън в Пекин Вашингтон афишира, че е реализирано единодушие Китай да не дава оръжия за Русия и да не я подкрепя при реализирането на нейната СВО в Украйна. Всъщност това ли е била главната цел на визитата на Блинкън? Смяташе се, че визитата по-скоро е с „ изследователски темперамент ” за Вашингтон, тъй като се осъществява в комплициран интервал на връзки. Особено след свалянето на оня китайски балон в Съединени американски щати, който за американците е бил „ шпионски ”, а за китайските е бил балон с научна цел за изследване на климата. Не се чакаха вдъхновяващи резултати от визитата на Блинкън в Китай, само че оценки като „ градивни и потребни диалози ”, както пишат в Пекин, за Белия дом са задоволителни като позитивни констатации. Разговорът с висшия посланик на Китай Уан И, началник на Бюрото на Централната комисия по външни работи на ККП също е за „ подхванатите в последните месеци стъпки за възобновяване на дипломатическите връзки след рецесията с балона да имат прогрес ”. Но остава подозрение, че съществуващите проблеми, като |Тайван, да вземем за пример, не престават да не са решени и не може да се скрие, че взаимното съмнение продължава. Въпреки положителните думи, които са разменени. Обвинения като „ основана китайска разследваща станция в Куба ”, откритото признание, че съществува въведения към „ новата студена война ” сред Съединени американски щати и Китай, представянето на Съединени американски щати като „ император на международния ред ” и възприемането на Китай като единствена опасност за американската позиция на хегемон са тези препъни камъчета, които мъчно могат да показват връзките като безпроблемни. Китай към момента не е отправил покана за посещаване на министъра на защитата на Съединени американски щати, Остин, в Пекин, макар намерено изявеното от него предпочитание. Остин споделя, че ”в някакъв миг ще намерим метод да се срещнем, само че към момента не сме стигнали до такава степен ”. Иначе в Шангри-Ла в Сингапур Остин е разменил любезности с китайския си сътрудник, само че без полемики всъщност. Продължаващите и при Байдън „ търговски войни с Китай ”, наследени от Тръмп, също способстват за недоверието и бавните стъпки един към различен на тези мощни страни. Въпреки оптимизма след визитата на Блинкън. Все отново изразът на лицето му при всички срещи в Пекин приказва повече от анализите на редица коментатори. Разликата в метода на посрещане и размяната на слова сред Си Дзинпин и персони като Бил Гейтс или Илон Мъск, които също посетиха Китай, е повече от сладкодумен. Топли срещи, които разгневиха тъй наречените антикитайска партия в Съединени американски щати. Си Дзинпин разказва Гейтс като „ остарял другар, който е съдействал за развиването на Китай ”. Но прави усещане, че при тези срещи Си Дзинпин се е обърнал към американския народ, вместо към администрацията на Байдън. Безспорно още веднъж сигнално.
През септември в Индия ще се организира „ Среща на върха на Г-20, последвана от „ Среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие ”, АТИС, в Сан Франциско през ноември. Затова се счита, че пътуването на Блинкън е от решаващо значение за улеснение на среща на високо ниво „ лице в лице ” сред Байдън и Си Дзинпин на тези срещи на високо ниво. Там несъмнено ще стане въпрос и за създаване на офис на НАТО в Токио, Япония, което Китай няма по какъв начин да не възприема за опасност в Азиатско-Тихоокеанския район и директна интервенция в територии, които са от голяма важност за сигурността на Поднебесната.
Както се вижда, турбулентен интервал в геополитиката и доста променливи позиции на играчите. Важното е да се разчитат вярно сигналите и да не се бърза с заключения, които по-често дават отговор на желанието, а не на действителното състояние. Що се отнася до политиката към Русия, това е работа на Пекин и Москва, а не заключения от посещаване на държавен секретар. Дори и той да е Блинкън. Какво ще реши Пекин, той ще подаде съответните знаци. Другото президентът Си Дзинпин към този момент го разгласи.
Следва среща с Цин Ган, външен министър, в Държавния дом за посетители „ Дяоютай ”. Ръкостискане, само че не и известие за пресата. Блинкън към този момент бе оповестил, че „ цел на визитата е да се ръководят отговорно връзките сред двете страни и да се избегнат неверни калкулации ”. Срещата сред двете делегации е траяла 5 часа и 30 минути. После е имало работна вечеря. Блинкън е най-високопоставеното длъжностно лице, което посещава Пекин най-малко от 5 години. Не се подчертава, само че подготовка за среща Джо Байдън/Си Дзинпин няма по какъв начин да не е тематика за разискване. Важно е в интервал на започване на предизборната акция за президент в Съединени американски щати. Определено ще има дивиденти за Байдън като основател за външна политика посредством дипломатически средства.
В изказване на китайското Министерство на външните работи се споделя, че Цин Ган е изтъкнал, че „ връзките Китай/САЩ са в най-лошия миг от определяне на дипломатическите връзки и тази обстановка не подхожда на ползите на двата народа и на упованията на интернационалната общественост ”. Китай неведнъж е заявявал, че преглежда връзките със Съединени американски щати в границите на правилата на взаимно почитание, спокойно общуване и взаимноизгодно съдействие, изложени от Си Дзинпин ”. Според Цин Ган това би трябвало да е „ общия дух и алена линия на връзките ”. Той към този момент има покана за посещаване във Вашингтон. Но е подчертал изрично, че „ тайванският въпрос е главният интерес на Китай, най-важния въпрос и най-очевидния риск в китайско-американските връзки ”. Затова приканва „ американската страна да се придържа към правилото за обединен Китай, да съблюдава отговорностите си по трите взаимни заявления, които са в основата на дипломатическите връзки и да съблюдава уговорките си ”.
За Блинкън е значимо да се показва преосмислянето на американската политика към Китай и по тази причина е подчертал смисъла на поддържане на отворени канали за връзка и дипломация в разнообразни проблематични области, с цел да се избегнат рисковете от „ неправилни схващания и калкулации ”. Почти като налаганата от Кисинджър при ръководството на президента Никсън политика във връзка с Китай. Политика, която в действителност целеше ерес в връзките Москва/ Пекин. Морковчето бе опцията за икономическо развиване и достъп до американските пазари. Успешно, апропо, тъй като Китай добре се възползва от тази тактика на Вашингтон. Сега страните удостоверяват позициите си по проблематичните области и надали са постигнали цялостен компромис. Но потвърждението за продължение на разговора дава вяра за друг свят.
Веднага след срещите на Блинкън в Пекин Вашингтон афишира, че е реализирано единодушие Китай да не дава оръжия за Русия и да не я подкрепя при реализирането на нейната СВО в Украйна. Всъщност това ли е била главната цел на визитата на Блинкън? Смяташе се, че визитата по-скоро е с „ изследователски темперамент ” за Вашингтон, тъй като се осъществява в комплициран интервал на връзки. Особено след свалянето на оня китайски балон в Съединени американски щати, който за американците е бил „ шпионски ”, а за китайските е бил балон с научна цел за изследване на климата. Не се чакаха вдъхновяващи резултати от визитата на Блинкън в Китай, само че оценки като „ градивни и потребни диалози ”, както пишат в Пекин, за Белия дом са задоволителни като позитивни констатации. Разговорът с висшия посланик на Китай Уан И, началник на Бюрото на Централната комисия по външни работи на ККП също е за „ подхванатите в последните месеци стъпки за възобновяване на дипломатическите връзки след рецесията с балона да имат прогрес ”. Но остава подозрение, че съществуващите проблеми, като |Тайван, да вземем за пример, не престават да не са решени и не може да се скрие, че взаимното съмнение продължава. Въпреки положителните думи, които са разменени. Обвинения като „ основана китайска разследваща станция в Куба ”, откритото признание, че съществува въведения към „ новата студена война ” сред Съединени американски щати и Китай, представянето на Съединени американски щати като „ император на международния ред ” и възприемането на Китай като единствена опасност за американската позиция на хегемон са тези препъни камъчета, които мъчно могат да показват връзките като безпроблемни. Китай към момента не е отправил покана за посещаване на министъра на защитата на Съединени американски щати, Остин, в Пекин, макар намерено изявеното от него предпочитание. Остин споделя, че ”в някакъв миг ще намерим метод да се срещнем, само че към момента не сме стигнали до такава степен ”. Иначе в Шангри-Ла в Сингапур Остин е разменил любезности с китайския си сътрудник, само че без полемики всъщност. Продължаващите и при Байдън „ търговски войни с Китай ”, наследени от Тръмп, също способстват за недоверието и бавните стъпки един към различен на тези мощни страни. Въпреки оптимизма след визитата на Блинкън. Все отново изразът на лицето му при всички срещи в Пекин приказва повече от анализите на редица коментатори. Разликата в метода на посрещане и размяната на слова сред Си Дзинпин и персони като Бил Гейтс или Илон Мъск, които също посетиха Китай, е повече от сладкодумен. Топли срещи, които разгневиха тъй наречените антикитайска партия в Съединени американски щати. Си Дзинпин разказва Гейтс като „ остарял другар, който е съдействал за развиването на Китай ”. Но прави усещане, че при тези срещи Си Дзинпин се е обърнал към американския народ, вместо към администрацията на Байдън. Безспорно още веднъж сигнално.
През септември в Индия ще се организира „ Среща на върха на Г-20, последвана от „ Среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие ”, АТИС, в Сан Франциско през ноември. Затова се счита, че пътуването на Блинкън е от решаващо значение за улеснение на среща на високо ниво „ лице в лице ” сред Байдън и Си Дзинпин на тези срещи на високо ниво. Там несъмнено ще стане въпрос и за създаване на офис на НАТО в Токио, Япония, което Китай няма по какъв начин да не възприема за опасност в Азиатско-Тихоокеанския район и директна интервенция в територии, които са от голяма важност за сигурността на Поднебесната.
Както се вижда, турбулентен интервал в геополитиката и доста променливи позиции на играчите. Важното е да се разчитат вярно сигналите и да не се бърза с заключения, които по-често дават отговор на желанието, а не на действителното състояние. Що се отнася до политиката към Русия, това е работа на Пекин и Москва, а не заключения от посещаване на държавен секретар. Дори и той да е Блинкън. Какво ще реши Пекин, той ще подаде съответните знаци. Другото президентът Си Дзинпин към този момент го разгласи.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ