Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него - БЛЕЗ ПАСКАЛ
Блез Паскал , този популярен френски мъдрец, математик и физик, ни е оставил доста забавни мисли и хрумвания. Една от най-известните му е по този начин нареченият „ Парадокс на Паскал “. Представете си, че сте изправен пред един доста значим избор: да вярвате в Бог или не. Паскал предлага една забавна логическа игра, която да ни помогне да вземем това решение.
Той споделя нещо сходно: „ Да предположим, че Бог съществува. Ако вярваш в Него, ще бъдеш заплатен с безконечен живот в парадайса. Ако обаче не вярваш, ще бъдеш осъден с постоянно изтезание в пъкъла. От друга страна, в случай че Бог не съществува, няма значение дали вярваш или не – няма да има никакви последици за теб в този живот. Така че, в случай че пресметнем възможностите, е доста по-разумно да вярваш в Бог. Защото даже и вероятността да съществува да е доста дребна, евентуалната премия е безпределно по-голяма от евентуалната загуба. “
Блез Паскал е един от най-забележителните мозъци на 17-ти век, чиито приноси към математиката, физиката и философията остават настоящи и до през днешния ден. Роден на 19 юни 1623 година в Клермон-Феран, Франция, Паскал демонстрира необикновени интелектуални качества още от ранна възраст.
На 16 години Паскал основава своето първо значимо математическо изобретение – „ Паскалова теорема “, която се отнася до свойства на шестоъгълници, вписани в конични разрези. Това е единствено началото на поредност от открития, които ще утвърдят Паскал като един от най-влиятелните математици на своето време. Той също по този начин изиграва значима роля в развиването на теорията на вероятностите, дружно с Пиер дьо Ферма , създавайки основите на модерната статистика и доктрина на игрите.
Паскал не се лимитира единствено до математиката. В ранната си зрелост той се занимава и с физика, като организира опити с атмосферното налягане, които водят до основаването на първия барометър. Тези проучвания го вкарват в полемиката към съществуването на вакуума – идея, която провокира разногласия измежду учените по това време. Паскал пази концепцията, че вакуумът фактически съществува, и този негов принос остава значим в историята на науката.
Една от най-значимите глави в живота на Паскал обаче се разпростира, когато той претърпява дълбока религиозна промяна. В разследване на тайнствен опит през 1654 година, Паскал се отдава на религиозни размишления и написа своето велико произведение „ Мисли “ („ Pensées “). Този труд е незабравим със своята дълбочина и просветление, като изследва въпросите за вярата, разсъдъка и човешкото битие.
Въпреки че Паскал страда от здравословни проблеми през по-голямата част от живота си, това не го стопира да продължава да изследва и да търси отговори на най-дълбоките въпроси на човешкото битие. Той умира на едвам 39 години през 1662 година, само че оставя след себе си голямо завещание – освен в света на науката и математиката, само че и във философията и теологията.
Блез Паскал е не просто академик или мъдрец, а същински ренесансов човек, чийто живот и работа отразяват устрема на човешкия дух да разбере и овладее както материалния, по този начин и духовния свят. Той ни демонстрира, че знанието и вярата не са безусловно противоположности, а могат да бъдат допълващи се пътища към разбирането на великите мистерии на съществуването.
Ако всички хора знаеха какво приказват един за различен, на света нямаше да има даже четирима другари.
Ако желаете хората да повярват във вашите добродетели, не се хвалете с тях.
В какви ли невероятности би трябвало невярващите да имат вяра, с цел да си останат невярващи!
Времето лекува скръбта и обидата, тъй като човек се трансформира: той към този момент не е подобен, какъвто е бил. И обиждащият, и афектираният са станали други хора.
Всички несгоди на индивида се дължат на неспособността му да стои безшумно в своята стая, уединен.
Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или в случай че го открие, се хвали с проницателността си.
Защо хората вървят след болшинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, тъй като е мощно!
Има две крайности: да не слушаш разсъдъка и да слушаш единствено него.
Както се развращава мозъкът, по този начин се похабява и възприятието. Умът и възприятията се усъвършенстват в диалозите ни с другите хора. Пак в диалозите те се похабяват. Полезните диалози ги оформят, а нездравословните ги скапват. Затова най-важно от всичко е да умеем да сортираме събеседниците си, с цел да се развиваме, а не да похабяваме мозъка и възприятието си. А не можем да създадем този асортимент, в случай че мозъкът и възприятието не са към този момент усъвършенствувани, а не похабени. Така се получава обаян кръг и блажени ония, които се измъкват от него!
Колкото е по-умен и по-добър човек, толкоз повече вижда положителното у другите хора.
Обичта или омразата променят радикално понятието за правдивост.
Силата ръководи света, а не мисълта, само че мисълта ръководи силата.
Справедливостта и истината са две толкоз тънки остриета, че нашите принадлежности са прекомерно тъпи, с цел да ги допрян тъкмо. Ако съумеят, те единствено ще ги притъпят и безусловно ще се опрат на всичко към тях, освен това по-скоро на лъжливото, а не на същинското.
Сърцето има доводи, които разсъдъкът не познава.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Умът е градина, в която Волята е стопанин – РЕНЕ ДЕКАРТ




