Няма план за обуздаване на президентската власт
Бледите сходства на предизборни стратегии не засягат най-важния проблем на страната – политическата рецесия
На изборите решаваме на кого да поверим страната за идващите 4 години. Но освен това. Определяме и по какъв начин избраниците ни да си правят работата. Така си даваме известни гаранции, че политиците ще се придържат към обещанията, които дават преди вота. Това не им пречи да ни излъжат, несъмнено. Но го прави малко по-трудно, написа Людмил Илиев във вестник.
Затова е значимо обещанията да са написани авансово, освен това колкото се може по-подробно. Така гласоподавателят знае какво да чака и, надлежно, защо може да упорства пред бъдещите управленци. Да, предизборните стратегии са скучни, значително се повтарят и застъпват една друга. В последна сметка обаче това са изискванията на контракта, който жителите и политиците подписват на вота. Лошо е, в случай че не четеш текста на контракта, който подписваш, когато даваш гласа си за някого. Още по-лошо е, когато въобще не изискваш подобен контракт.
Затова е напряко удивително с какво равнодушие се посрещат бледите сходства на стратегии, които имаме до момента. Половината акция на процедура мина. Трябваше да сме получили от всяка партия по една брошура с дебелината на ученическа тетрадка, в която да се изяснява какво да се направи, с цел да се измъкнем от рецесиите, в които се дави страната. Нищо сходно. Кампанията си тече безгрижно, а безредици провокират само персоналните задявки сред кандидатите за депутатските кресла.
Може би по тази причина политиците не се интересуват изключително от писането на стратегии. Преди изборите през април м.г. ГЕРБ, до тогава ръководеща партия, тържествено показа пълен документ от 128 страници с бъдещите й управнически проекти.
Сега герберите взеха решение, че „ стратегия ” звучи прекомерно слабичко, и удариха гласоподавателя с гръмкото „ План за възобновяване и развиване на България ”. Жалко, че не разбрахме кой знае какъв брой от него поради неутолимата жадност на Борисов да показва деберлашкото си духовитост при представянето на документа. От „ Продължаваме промяната ” пък разчитат на модифициран вид на така наречен „ Програма за нулева корупция ”, която разгласиха през октомври м.г.
Българска социалистическа партия, макар именитите благоприятни условия на социалистите да създават платформи, насоки и проекти, също не е посочила нищо до момента. Движение за права и свободи пусна „ програмна декларация ”. Желаещите да я четат надали са стигнали по-далеч от „ преамбюла ” й, в който се излива проливен дъжд от обвинявания против кабинета „ Петков ”. „ Възраждане ” наподобява ще употребява своята написана в атакистки жанр платформа от 2021 година Само „ Демократична България ” се погрижи овреме да разгласява стратегия, само че не е направила съвсем нищо, с цел да я разпространява.
Така стоят нещата. А още през юли се разбра, че ще има предварителни избори. Какво вършиха умните глави в партиите до момента, че към момента ги чакаме да благоволят да обяснят по какъв начин имат намерение да ръководят?
Тази работа не се прави единствено с ТВ участия и гръмки речи по градските площади и селата тази работа не се прави.
Но добре, да речем, че в някакъв миг, въпреки и късен, партиите въпреки всичко ще излязат с някакви документи. Можем да се обзаложим още занапред какво ще липсва в тях – желанията им за разрешаването на политическата рецесия. Това е основният въпрос, от който зависи всичко останало. Битките сред политиците са най-голямата спънка пред оправянето с другите бедствия, сполетели страната. По това спор не може да има. През 2021 година партийните вождове трикратно се провалиха с опитите да се сформира постоянно държавно управление. Четвъртият опит се оказа сполучлив за изключително малко време – едвам 8 месеца. Какви гаранции имат жителите, че същото няма да се случи и в този момент, и при започване на 2023 година няма да се запътим още веднъж към изборните секции? Ами, никакви.
Никой няма проект да се оправи с политическата рецесия
Засегне ли се тематиката, отговорите на другите политици се свеждат до едно и също – гласувайте за мен и ще оправя ситуацията. Как ще го оправиш? С кого ще се събереш, с цел да го оправиш? Как ще се разберете? Каква договорка ще сключите, с цел да подсигурите политическата непоклатимост на страната допустимо най-дълго? Отговори няма. За да се дадат такива, би трябвало надълбоко да се задълбае в политическите връзки. А това нито един политически водач не желае да направи преди изборите. Защото ще изникнат още по-неудобни въпроси – за опцията да се образуват политически съюзи, до неотдавна обявявани за невъзможни, а на следващия ден – за извънредно нужни.
И още нещо, което сигурно няма да се адресира в партийните стратегии – въпросът за президентското ръководство. Не приказваме за популистката самодейност на Слави Трифонов за референдум за прекосяване към президентска република. А за актуалното състояние на нещата, при което съвсем перманентната политическа рецесия разрешава на президента Румен Радев да ръководи страната.
Това е пъклен сериозен политически и парламентарен въпрос, по който към този момент надигат глас единствено Демократична България (по-тихичко) и Българска социалистическа партия (по-свирепо поради политическия разкол сред Радев и соцлидера Корнелия Нинова). И двете обединения обаче не демонстрират с нищо, че имат намерение да потърсят трайно решение на проблема. А останалите се вършат, че нищо изключително не се случва.
Ето за такива неща би трябвало да се приказва в партийните стратегии. Общите приказки за по-добър стандарт на живот, стабилизиране на стопанската система, битка с корупцията и така нататък можем да ги слушаме и по малкия екран.
На изборите решаваме на кого да поверим страната за идващите 4 години. Но освен това. Определяме и по какъв начин избраниците ни да си правят работата. Така си даваме известни гаранции, че политиците ще се придържат към обещанията, които дават преди вота. Това не им пречи да ни излъжат, несъмнено. Но го прави малко по-трудно, написа Людмил Илиев във вестник.
Затова е значимо обещанията да са написани авансово, освен това колкото се може по-подробно. Така гласоподавателят знае какво да чака и, надлежно, защо може да упорства пред бъдещите управленци. Да, предизборните стратегии са скучни, значително се повтарят и застъпват една друга. В последна сметка обаче това са изискванията на контракта, който жителите и политиците подписват на вота. Лошо е, в случай че не четеш текста на контракта, който подписваш, когато даваш гласа си за някого. Още по-лошо е, когато въобще не изискваш подобен контракт.
Затова е напряко удивително с какво равнодушие се посрещат бледите сходства на стратегии, които имаме до момента. Половината акция на процедура мина. Трябваше да сме получили от всяка партия по една брошура с дебелината на ученическа тетрадка, в която да се изяснява какво да се направи, с цел да се измъкнем от рецесиите, в които се дави страната. Нищо сходно. Кампанията си тече безгрижно, а безредици провокират само персоналните задявки сред кандидатите за депутатските кресла.
Може би по тази причина политиците не се интересуват изключително от писането на стратегии. Преди изборите през април м.г. ГЕРБ, до тогава ръководеща партия, тържествено показа пълен документ от 128 страници с бъдещите й управнически проекти.
Сега герберите взеха решение, че „ стратегия ” звучи прекомерно слабичко, и удариха гласоподавателя с гръмкото „ План за възобновяване и развиване на България ”. Жалко, че не разбрахме кой знае какъв брой от него поради неутолимата жадност на Борисов да показва деберлашкото си духовитост при представянето на документа. От „ Продължаваме промяната ” пък разчитат на модифициран вид на така наречен „ Програма за нулева корупция ”, която разгласиха през октомври м.г.
Българска социалистическа партия, макар именитите благоприятни условия на социалистите да създават платформи, насоки и проекти, също не е посочила нищо до момента. Движение за права и свободи пусна „ програмна декларация ”. Желаещите да я четат надали са стигнали по-далеч от „ преамбюла ” й, в който се излива проливен дъжд от обвинявания против кабинета „ Петков ”. „ Възраждане ” наподобява ще употребява своята написана в атакистки жанр платформа от 2021 година Само „ Демократична България ” се погрижи овреме да разгласява стратегия, само че не е направила съвсем нищо, с цел да я разпространява.
Така стоят нещата. А още през юли се разбра, че ще има предварителни избори. Какво вършиха умните глави в партиите до момента, че към момента ги чакаме да благоволят да обяснят по какъв начин имат намерение да ръководят?
Тази работа не се прави единствено с ТВ участия и гръмки речи по градските площади и селата тази работа не се прави.
Но добре, да речем, че в някакъв миг, въпреки и късен, партиите въпреки всичко ще излязат с някакви документи. Можем да се обзаложим още занапред какво ще липсва в тях – желанията им за разрешаването на политическата рецесия. Това е основният въпрос, от който зависи всичко останало. Битките сред политиците са най-голямата спънка пред оправянето с другите бедствия, сполетели страната. По това спор не може да има. През 2021 година партийните вождове трикратно се провалиха с опитите да се сформира постоянно държавно управление. Четвъртият опит се оказа сполучлив за изключително малко време – едвам 8 месеца. Какви гаранции имат жителите, че същото няма да се случи и в този момент, и при започване на 2023 година няма да се запътим още веднъж към изборните секции? Ами, никакви.
Никой няма проект да се оправи с политическата рецесия
Засегне ли се тематиката, отговорите на другите политици се свеждат до едно и също – гласувайте за мен и ще оправя ситуацията. Как ще го оправиш? С кого ще се събереш, с цел да го оправиш? Как ще се разберете? Каква договорка ще сключите, с цел да подсигурите политическата непоклатимост на страната допустимо най-дълго? Отговори няма. За да се дадат такива, би трябвало надълбоко да се задълбае в политическите връзки. А това нито един политически водач не желае да направи преди изборите. Защото ще изникнат още по-неудобни въпроси – за опцията да се образуват политически съюзи, до неотдавна обявявани за невъзможни, а на следващия ден – за извънредно нужни.
И още нещо, което сигурно няма да се адресира в партийните стратегии – въпросът за президентското ръководство. Не приказваме за популистката самодейност на Слави Трифонов за референдум за прекосяване към президентска република. А за актуалното състояние на нещата, при което съвсем перманентната политическа рецесия разрешава на президента Румен Радев да ръководи страната.
Това е пъклен сериозен политически и парламентарен въпрос, по който към този момент надигат глас единствено Демократична България (по-тихичко) и Българска социалистическа партия (по-свирепо поради политическия разкол сред Радев и соцлидера Корнелия Нинова). И двете обединения обаче не демонстрират с нищо, че имат намерение да потърсят трайно решение на проблема. А останалите се вършат, че нищо изключително не се случва.
Ето за такива неща би трябвало да се приказва в партийните стратегии. Общите приказки за по-добър стандарт на живот, стабилизиране на стопанската система, битка с корупцията и така нататък можем да ги слушаме и по малкия екран.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ