Благой Георгиев: Диксън имаше големи амбиции за Левски
Благой Георгиев постави завършек на кариерата си преди 3 години в този момент играе единствено на терена на светския живот. От лятото обаче изрично спря с интервютата, тъй като се озова в епицентъра на мощни „ сини “ пристрастености. Георгиев, който е мощно набожен, два месеца се люшкаше от „ Осанна! “ до „ Разпни го! “ в драма, следена ежедневно от над милион фенове на Левски. Става дума за „ Игрите на флирта “ сред „ сините “ и британския предприемач Джоузеф Диксън. Афера, провалена добра договорка или просто доста звук за нищо? Благой Георгиев разяснява за първи път тематиката пред „ Код спорт ".
- Как е животът ти след футбола, какво ти липсва от това време?
- Естествено, че ми липсва, откакто 20 години си правил всеки ден едно и също – тренировки, мачове, лагери. Нормално е да ти липсва, откакто спреш, да си в небрано лозе, както се споделя и „ да не знаеш накъде да тръгнеш “. Но хубавото е, че най-малко в този момент имам време за фамилията, за децата си и отстранявам повече време на тях. Иначе е естествено, че ми липсва футболът и няма по какъв начин да е друго, тъй като аз обичам футбола. Цял живот съм правил едно и също. Дори и в този момент не преставам непрекъснато да виждам футбол, да проследявам какво се случва освен в България, а и в чужбина. Така че липсва ми, да.
- Твърди се, че милионерите във футбола стават лесна плячка за псевдо вложители след напускането на терена – имал ли си сходни завършения? Предлагат ли ти да се включиш като вложител в планове? Изобщо по какъв начин си с бизнес начинанията?
- Какви ли не оферти съм имал от какви ли не хора. Слава Богу, съм намерил верните хора и ми се развиват добре нещата. От тази позиция мога да кажа, че съм се опазил от „ доброжелатели “.
- И не шумиш доста към вложенията си.
- Това е най-важното в България. (Смее се)
- Как се справяш с ролята на може би най-многодетния баща в елитния ни футбол? Оправяш ли се с памперсите или повече наблягаш на глезенето на децата си?
- Да ти кажа почтено, и с двете. Не виждам нищо срамно да смениш памперса на своето дете. Сега имам време за децата си, отстранявам повече внимание на тях, всяка свободна минута съм с тях.
- Образно казано, те се на разнообразни равнища – какво е по-различното?
- Да, едните са малко по-големи. Комуникацията сигурно е по-различна. С дребния е „ Ууу “, „ Ааа “, Ууу “, до момента в който другите вървят на учебно заведение, огромната към този момент е пети клас и с тях към този момент можеш да си приказваш като с огромни хора. А с дребния повече се лигавим, единствено че той е шефът у дома. Каквото каже, би трябвало да се извършва.
- Да уточним какъв брой деца имаш.
- Четири. Една щерка и трима синове.
- След месец ставаш на 40 години. Чувстваш ли се уталожен мъж или дивотиите на един футболист още са в теб?
- Мисля, че от две-три години напълно съм си трансформирал метода на живот и мирогледа. По напълно различен метод е спрямо футболните ми години. Вече съм уталожен, а и децата доста ме трансформираха. Това, че свърших с футбола, си оказа огромно въздействие. Все отново в този момент имам повече време за фамилията и виждам да отстранявам внимание на тях.
- Какви инициативи предприе след края на кариерата си? Как се развива да вземем за пример футболната ти академия?
- С много инициативи съм се захванал. Слава Богу, че всичко върви по проект. За школата Ковид малко обърка нещата, сега съм на стадий промяна местоположението на школата и търсене. В скоро време ще има друга локация и естествено това ще бъде оповестено. Иначе аз съм пенсионер, остарял човек, виждам да си почивам повече, че елементарно се изтощавам.
- Сега, когато не си директно в играта, къде или в какво виждаш най-големите проблеми на българския футбол?
- Най-големите проблеми постоянно са идвали изпод, от детско-юношеския футбол. В последните години вървях на много детски мачове, шампионати и шампионати и мога да кажа, че огромна „ заслуга “ имат и родителите. На такива неща съм се нагледал, че дори не желая и да ги загатвам. То са псувни, то са побоища, то са хули сред родителите и по съдиите. Това първо би трябвало да се избегне, с цел да може детето да пораства, да ги няма тези заболели упоритости на родителите. Плюс това за мен е доста огромна неточност и от треньорите в детско-юношеския футбол. Може би не са отговорни треньорите, а ръководителите им, като желаят безусловно да има резултати. Напротив – в чужбина никой не ти търси резултати, те желаят да построяват футболистите като хора, като персони, като спортисти. Резултатите по-късно ще си дойдат в мъжкия футбол. Много огромна неточност е това и за мен това е най-голямото зло на българския футбол.
- Взе ли страна в борбата за президент на БФС и в какви връзки си с Борислав Михайлов, от една страна, и с Димитър Бербатов, от друга?
- Въобще не ме интересува кой ще стане президент на българския футбол. Нито съм се чувал скоро с Бербатов, нито с Михайлов. С единия съм играл, другият ми е бил шеф в националния. Да си се оправят, надалеч съм от тази история.
- Въобще ли си нямал упоритост за пост или позиция във футбола или просто изчакваш други времена, че това не е твоят мач?
- Никога не съм имал някакви упоритости за пост в БФС или където и да е. Много хора са ме питали – за какво не станеш треньор? Не е за мен треньорската специалност. Треньорите имат доста повече работа от футболистите. Футболистите, както знаеш, имаме три-четири часа дневно подготовка и след това се прибираш. Треньорите са по през целия ден, мислят тренировките, гледат, анализи, видеа… Пак няма да си със фамилията, тъй че това е изключено за мен. 20 години съм отделил на футбола и мисля, че е задоволително.
- Историята, за която не си приказвал, само че би трябвало да те попитам – предприемачът Джоузеф Диксън и Левски. Беше медиатор само че най-после, както постоянно се случва, при неуспех на договаряния за договорка, точно медиаторът го отнася. Предполагам няма да се уплашиш да разкажеш каква е истината?
- Какво да се тревожа? Първо не съм го отнесъл, няма от кой да го отнеса. Единственото, което се пробвах е да оказа помощ на Левски в този сложен миг, в който беше, а бих споделил и е сега. Направих безусловно всичко по силите си тази договорка да стане, само че откакто към този момент не са се разбрали двете страни, аз няма какво да направя. Всичко е свършено към този момент, за жал, тъй като имаше много огромни упоритости на Джо, свързани с Левски и изобщо за бъдещето на тима. Но не са се разбрали и всичко е свършило.
- Откъде се познавате с Диксън? Някои го назовават британски предприемач, след това го атакуваха с „ британски пациент “…
- В България може да чуеш за всеки какво ли не, тъй че от дълго време не виждам телевизия, не чувам вести, не чета вестници и български уеб сайтове, тъй като с изключение на простотии, друго няма да чуя. Всеки тук си приказва каквото си желае безнаказано. Аз го познавам от четири-пет години от един наш непосредствен другар. Знам с какви хора се е занимавал, от кое място е, какво има, какво прави. Хората, които приказват срещу него и за него неща, без да познават индивида, това приказва неприятно единствено за тях.
- Историята с Левски и тази със закупуването на Вардар Скопие под индиго ли бяха? Откъде у теб е този афинитет към сходни покупко-продажби?
- Напротив, и двете неща са напълно разнообразни с разнообразни хора. От едната страна имаше съветски предприемач, от тази страна е Джоузеф. Постоянно ми говореха кой какво е споделил. Мен не ме интересува, само че като ти го натякват няколко пъти, почваш да се нервираш и ти, въпреки че знаеш, че не е истина. Но като всеки ти приказва и те пита за това, по едно време ти става досадно и към този момент не искаш да го правиш.
- Апропо, в България слуховете са по-силни от обстоятелствата.
- Да, доста си прав тук. А и се навъдиха доста „ публицисти “. Не желая да ти върша четка, само че малко са като теб. От толкоз време си публицист и може би самичък го виждаш, преценявате кой е и за какво е. Нали знаеш – има доста футболисти, само че малко играчи!
- Нямаш ли упоритости за нещо значимо като фешън план или си оставил тази тематика на актуалната си брачна половинка Златка Райкова?
- Не, не се занимавам с това. Тя се занимава с нейните си работи и популярност Богу, че всичко върви. Аз нямам такива афинитети.
- Как виждаш българските футболни клубове през днешния ден? Знаеш ли да вземем за пример, че има играчи в „ А “ група със заплати от по 1500-2000 лева?
- Знам. От две-три години към този момент съм в България и съм малко по-близко до българския футбол, въпреки че не го проследявам доста. Знам какво е ситуацията, знам какви футболисти какви пари взимат, по какъв начин се тренира, какво се прави. Положението не е никак розово, само че сега действителността е такава.
- Гледа ли последната международна подготовка против Швейцария? Как ще я коментираш?
- Гледах я, само че по какъв начин да разясня? Интересно ми стана след мача, че доста хора споделиха, че е била доста добра година за националния тим. Кое е положителното - аз не можах да схвана. Всеки споделя, че толкоз са ни опциите, че толкоз си можем. Това го споделяме 10-15 години, би трябвало да се направи нещо. Не споделям, че футболистите са отговорни – никога. Никога няма да подлагам на критика нито един футболист, тъй като съм бил от тази страна и знам, че непрекъснато, даже и тогава, когато печелехме и играехме добре, постоянно са ни подлагали на критика. Но би трябвало малко да стъпим крепко на земята. Направим един малко по-сериозен мач, малко на мускули, вземем една точка или победим, и към този момент си мислим, че не знам какво сме създали. Нищо не сме създали, ние сме при „ джуджетата “, където никой не им обръща внимание и никой не ги брои за живи. Малко от малко всеки би трябвало да си вземе някаква поука. Всеки да дава максимума, всеки да е на 100%... На думи всеки е мощен, само че на терена това не се вижда.
- Откровено обидно беше да ни се канят по този начин швейцарците да ни бият с голяма разлика, все едно сме Лихтенщайн или Сан Марино, а по-лошото е, че се случи.
- Аз не мислех, че могат да ни бият. Все си мисля, че имаме качества и футболисти най-малко да се противопоставим, тъй като Швейцария не е от ранга на Франция, Бразилия, Германия. Сбъркано е още от детските гарнитури и оттова всичко потегля.
- Кога започнахме да потъваме като народен отбор и в представителния тим бъркаме ли нещо?
- Бъркаме. Ние нямаме построена вероятност за дълготраен проект. Гледаме през днешния ден да бием, на следващия ден, в случай че може да закърпим нещо, вдругиден да вземем други футболисти, те да оказват помощ. Нямаме построен проект, дълготрайна тактика. Виждате, че в този момент доста млади футболисти има в националния, само че би трябвало да има някакъв проект, последователност, израстване. Всичко е краткосрочно – нещо, в случай че направиш, незабавно, от през днешния ден за на следващия ден. Не сме максималисти, в случай че може нещо да измъкнем, да надхитрим, на мускули нещо.
- При кой от треньорите в националния отбор се усещаше най-добре и при кой интервал тимът играеше най-силно във времената, когато ти обличаше фланелката на „ трикольорите “?
- В националния тим при всеки един треньор постоянно съм се чувствал окей. Слагаш националната фланелка и без значение кой ти е треньор, откакто си извикан в националния тим, би трябвало да си на топа на опциите си. При всеки един треньор съм взел нещо положително. Гледам постоянно да взимам позитивното, а отрицателните неща да ги не помни. Във всеки един треньор съм видял нещо хубаво. Гледам да си запазя в спомените за треньорите единствено позитивното.
- Как беше времето със селекционер огромният Лотар Матеус, притежател на „ Златната топка “? Апропо, чувстваш ли този плейбой като брат по душа?
- (Смее се) Аз не мога да се измервам с Лотар. Даже неотдавна чух, че отново се е развел, отново има нова. Той е безвъзвратен. Но аз имам доста положителни мемоари от него. След това се виждахме, той идваше два-три пъти в Чечня, още бях в „ Терек “. Чухме се по телефона, положителни контакти поддържах с него. За мен е и добър експерт, и добър като човек.
- А разновидността задграничен селекционер, смяташ, че е неупотребим в България ли?
- Явно те не могат да ни схванат, а може би ние не можем да ги разберем, само че някъде се къса връзката. Като виждам и с българските селекционери не е чак толкоз добра, тъй че би трябвало да се откри някакъв баланс. Трябва да има тактика не за една година, а за 10-15 години в бъдещето, тъй като имаме млади футболисти, които сега ги постановяваме, само че би трябвало да има някакъв проект.
- Защо не те виждаме покрай родната ти Славия?
- Какво да им се греша на хората, както виждате, тимът върви, оправят се добре.
- Навремето беше неоспорим любим на Венцеслав Стефанов, колоритния президент на „ Славия “, само че наподобява в този момент не е по този начин – за какво?
- И аз не знам за какво. Аз нямам никакви проблеми с него и с безусловно никой. Всеки мога да погледна в очите и да му кажа какво мисля за него, както съм го правил. Аз нищо не разделям с Венци, нито имам някакви проблеми с него. Много се раздухаха тези реплики. Венци ми е оказал помощ като съм бил при юношите, при децата, подал ми е ръка тогава, тъй че мога единствено да съм му признателен на него.
- Къде в чужбина по време на кариерата ти се усещаше най-добре – Русия, Сърбия, Германия, Испания?
- Навсякъде. Аз съм подобен, че доста бързо се приспособявам към всяко едно място. Като условия за футбол за мен Германия е най-хубавата страна да развива футболисти. Но в Русия бях 12 години и за мен Русия е като втори дом. Имам много другари, много контакти, непрекъснато се слушам с тези хора, тъй че може би Русия най ми е паснала.
- А по какъв начин го вършат сърбите? Ти си играл там – по какъв начин реализират в отборните спортове тези колективи? Ето, гледахме Португалия със суперзвезди, а Сърбия взе своето.
- Да забележим първо какъв състав има Сърбия - отбор от топ футболисти, които играят в топ шампионати.
- Това е ясно, само че като звезди не са по-големи от Португалия. Защо сърбите, с които ни дели една граница, са толкоз мощни в груповите спортове?
- Те си имат несклоняем дух, малко са шовинисти, доста обичат родината си. Бомбардирани са, война е имало, но…
- Има ли го това, което пречи в България – да приказват един против различен, да има доста интриги, злоба?
- Точно това е, може би. В чужбина примерно сърбин за сърбин постоянно ще каже нещо положително, до момента в който в България: „ Абе, мани го този “ или „ този не става “. В Сърбия даже някой сърбин да не става, като го запитвам: „ Брате, този добър ли е? “, споделя: „ Абе, добър човек е. “ Няма да ти каже, че е добър футболист. Чуеш ли „ добър човек “, значи нищо не става от него.
- Искам към финала на изявлението ни да ти задам пет въпроса за клюки към теб. Не го вършим, само че считам, че това ще е забавно за нашата аудитория. Ако някой от въпросите не ти изнася и не желаеш да отговаряш, казвай „ пас “, само че от 33-годишния си журналистически опит ще те предупредя, че мълчанието е неверно решение. Първо – милионите, които си изкарал от футбола са блокирани в съветски банки след развода ти с Есмер, нямаш към този момент пълен портфейл и действително Златка Райкова цялостни дебитните карти на семейството…
- (Смее се) Ще ти издам една загадка – прекарах ги с чували у нас, тъй че греша всеки ден в чувалчетата. (Смее се)
- На сватбата ти с Есмер родственици на булката споделили с чаша в ръка, че „ нашата хубавица може да бъде вдовица, само че в никакъв случай разведена “…
- (Смее се) Е, очевидно е разведена.
- Вярно ли е, че един път Венци Стефанов ти е споделил пред други хора: „ Абе, Благо, по какъв начин си се облякъл като палячо… “, а ти си му дал отговор, че за мода не искаш да приказваш с хора, които в дома си нямат модерно канал…
- (Смее се) Не, с други хора беше, бяхме се събрали една компания, не тъкмо с него, само че близки към футбола, тъй че има подобен случай, само че не е с Венци.
- Когато игра за елитния отбор от Грозни, стана любим на чеченския президент Рамзан Кадиров. Рекордьор си по извоювани джипове за състезател на мача в клуба, само че шефовете на няколко пъти те молели да ставаш незабавно, щом те фаулират, а не да лежиш на тревата, тъй като това не било в духа на Чечня, където всеки се раждал войник и с пушка…
- (Смее се) Не, цялостни нелепости. Никога не е имало такова нещо. Като отидох в Русия, знаех, че там е силов футболът, тъй че се бях подготвил. Бях понатрупал 4-5 кг, да съм по-здрав, брада пуснах, обръснах се. Всички предпоставки за чеченец.
- Вярно ли е, че като млад състезател в Славия си споделил, че мъчно се работи с борци и по заповед на началниците си си се бил остригал нула номер?
- Вярно е, че съм бил остриган нула номер, и то два пъти. А и от Стоичков веднъж. Но това не е правилно – в противен случай, с борци най-лесно се работи. Ето, борците са образец да искаш нещо, да го постигнеш, самичък е на тепиха и всеки се бори за златния орден. Знаеш, че никой не ти оказва помощ и това малко или доста те учи на дисциплинираност и на ред.
- Толкова с тези блиц въпроси. Пропуснах единствено да те попитам поддържаш ли контакт с Кадиров или с някой от обкръжението му?
- О, да. С Рамзан не съм се чувал скоро, само че с обкръжението непрекъснато. Даже имам много другари от Чечня и то близки към него. Това са скъпи контакти за мен.
- Как си с ковид, имаше ли битка?
- Не желая изобщо да разясня тази дивотия. Това за мен е цялостна дивотия.
- Премина ли през борба или?
- Това са вируси, всеки минава през тях. Защо единствено за този вирус се приказва, а не за другите? Хора са заболели от хиляди неща, само че за тези заболявания не се приказва. Говори се за някакъв Ковид, с който единствено ни облъчват. Даже започвам да се дразня като чуя за това.
- Как е животът ти след футбола, какво ти липсва от това време?
- Естествено, че ми липсва, откакто 20 години си правил всеки ден едно и също – тренировки, мачове, лагери. Нормално е да ти липсва, откакто спреш, да си в небрано лозе, както се споделя и „ да не знаеш накъде да тръгнеш “. Но хубавото е, че най-малко в този момент имам време за фамилията, за децата си и отстранявам повече време на тях. Иначе е естествено, че ми липсва футболът и няма по какъв начин да е друго, тъй като аз обичам футбола. Цял живот съм правил едно и също. Дори и в този момент не преставам непрекъснато да виждам футбол, да проследявам какво се случва освен в България, а и в чужбина. Така че липсва ми, да.
- Твърди се, че милионерите във футбола стават лесна плячка за псевдо вложители след напускането на терена – имал ли си сходни завършения? Предлагат ли ти да се включиш като вложител в планове? Изобщо по какъв начин си с бизнес начинанията?
- Какви ли не оферти съм имал от какви ли не хора. Слава Богу, съм намерил верните хора и ми се развиват добре нещата. От тази позиция мога да кажа, че съм се опазил от „ доброжелатели “.
- И не шумиш доста към вложенията си.
- Това е най-важното в България. (Смее се)
- Как се справяш с ролята на може би най-многодетния баща в елитния ни футбол? Оправяш ли се с памперсите или повече наблягаш на глезенето на децата си?
- Да ти кажа почтено, и с двете. Не виждам нищо срамно да смениш памперса на своето дете. Сега имам време за децата си, отстранявам повече внимание на тях, всяка свободна минута съм с тях.
- Образно казано, те се на разнообразни равнища – какво е по-различното?
- Да, едните са малко по-големи. Комуникацията сигурно е по-различна. С дребния е „ Ууу “, „ Ааа “, Ууу “, до момента в който другите вървят на учебно заведение, огромната към този момент е пети клас и с тях към този момент можеш да си приказваш като с огромни хора. А с дребния повече се лигавим, единствено че той е шефът у дома. Каквото каже, би трябвало да се извършва.
- Да уточним какъв брой деца имаш.
- Четири. Една щерка и трима синове.
- След месец ставаш на 40 години. Чувстваш ли се уталожен мъж или дивотиите на един футболист още са в теб?
- Мисля, че от две-три години напълно съм си трансформирал метода на живот и мирогледа. По напълно различен метод е спрямо футболните ми години. Вече съм уталожен, а и децата доста ме трансформираха. Това, че свърших с футбола, си оказа огромно въздействие. Все отново в този момент имам повече време за фамилията и виждам да отстранявам внимание на тях.
- Какви инициативи предприе след края на кариерата си? Как се развива да вземем за пример футболната ти академия?
- С много инициативи съм се захванал. Слава Богу, че всичко върви по проект. За школата Ковид малко обърка нещата, сега съм на стадий промяна местоположението на школата и търсене. В скоро време ще има друга локация и естествено това ще бъде оповестено. Иначе аз съм пенсионер, остарял човек, виждам да си почивам повече, че елементарно се изтощавам.
- Сега, когато не си директно в играта, къде или в какво виждаш най-големите проблеми на българския футбол?
- Най-големите проблеми постоянно са идвали изпод, от детско-юношеския футбол. В последните години вървях на много детски мачове, шампионати и шампионати и мога да кажа, че огромна „ заслуга “ имат и родителите. На такива неща съм се нагледал, че дори не желая и да ги загатвам. То са псувни, то са побоища, то са хули сред родителите и по съдиите. Това първо би трябвало да се избегне, с цел да може детето да пораства, да ги няма тези заболели упоритости на родителите. Плюс това за мен е доста огромна неточност и от треньорите в детско-юношеския футбол. Може би не са отговорни треньорите, а ръководителите им, като желаят безусловно да има резултати. Напротив – в чужбина никой не ти търси резултати, те желаят да построяват футболистите като хора, като персони, като спортисти. Резултатите по-късно ще си дойдат в мъжкия футбол. Много огромна неточност е това и за мен това е най-голямото зло на българския футбол.
- Взе ли страна в борбата за президент на БФС и в какви връзки си с Борислав Михайлов, от една страна, и с Димитър Бербатов, от друга?
- Въобще не ме интересува кой ще стане президент на българския футбол. Нито съм се чувал скоро с Бербатов, нито с Михайлов. С единия съм играл, другият ми е бил шеф в националния. Да си се оправят, надалеч съм от тази история.
- Въобще ли си нямал упоритост за пост или позиция във футбола или просто изчакваш други времена, че това не е твоят мач?
- Никога не съм имал някакви упоритости за пост в БФС или където и да е. Много хора са ме питали – за какво не станеш треньор? Не е за мен треньорската специалност. Треньорите имат доста повече работа от футболистите. Футболистите, както знаеш, имаме три-четири часа дневно подготовка и след това се прибираш. Треньорите са по през целия ден, мислят тренировките, гледат, анализи, видеа… Пак няма да си със фамилията, тъй че това е изключено за мен. 20 години съм отделил на футбола и мисля, че е задоволително.
- Историята, за която не си приказвал, само че би трябвало да те попитам – предприемачът Джоузеф Диксън и Левски. Беше медиатор само че най-после, както постоянно се случва, при неуспех на договаряния за договорка, точно медиаторът го отнася. Предполагам няма да се уплашиш да разкажеш каква е истината?
- Какво да се тревожа? Първо не съм го отнесъл, няма от кой да го отнеса. Единственото, което се пробвах е да оказа помощ на Левски в този сложен миг, в който беше, а бих споделил и е сега. Направих безусловно всичко по силите си тази договорка да стане, само че откакто към този момент не са се разбрали двете страни, аз няма какво да направя. Всичко е свършено към този момент, за жал, тъй като имаше много огромни упоритости на Джо, свързани с Левски и изобщо за бъдещето на тима. Но не са се разбрали и всичко е свършило.
- Откъде се познавате с Диксън? Някои го назовават британски предприемач, след това го атакуваха с „ британски пациент “…
- В България може да чуеш за всеки какво ли не, тъй че от дълго време не виждам телевизия, не чувам вести, не чета вестници и български уеб сайтове, тъй като с изключение на простотии, друго няма да чуя. Всеки тук си приказва каквото си желае безнаказано. Аз го познавам от четири-пет години от един наш непосредствен другар. Знам с какви хора се е занимавал, от кое място е, какво има, какво прави. Хората, които приказват срещу него и за него неща, без да познават индивида, това приказва неприятно единствено за тях.
- Историята с Левски и тази със закупуването на Вардар Скопие под индиго ли бяха? Откъде у теб е този афинитет към сходни покупко-продажби?
- Напротив, и двете неща са напълно разнообразни с разнообразни хора. От едната страна имаше съветски предприемач, от тази страна е Джоузеф. Постоянно ми говореха кой какво е споделил. Мен не ме интересува, само че като ти го натякват няколко пъти, почваш да се нервираш и ти, въпреки че знаеш, че не е истина. Но като всеки ти приказва и те пита за това, по едно време ти става досадно и към този момент не искаш да го правиш.
- Апропо, в България слуховете са по-силни от обстоятелствата.
- Да, доста си прав тук. А и се навъдиха доста „ публицисти “. Не желая да ти върша четка, само че малко са като теб. От толкоз време си публицист и може би самичък го виждаш, преценявате кой е и за какво е. Нали знаеш – има доста футболисти, само че малко играчи!
- Нямаш ли упоритости за нещо значимо като фешън план или си оставил тази тематика на актуалната си брачна половинка Златка Райкова?
- Не, не се занимавам с това. Тя се занимава с нейните си работи и популярност Богу, че всичко върви. Аз нямам такива афинитети.
- Как виждаш българските футболни клубове през днешния ден? Знаеш ли да вземем за пример, че има играчи в „ А “ група със заплати от по 1500-2000 лева?
- Знам. От две-три години към този момент съм в България и съм малко по-близко до българския футбол, въпреки че не го проследявам доста. Знам какво е ситуацията, знам какви футболисти какви пари взимат, по какъв начин се тренира, какво се прави. Положението не е никак розово, само че сега действителността е такава.
- Гледа ли последната международна подготовка против Швейцария? Как ще я коментираш?
- Гледах я, само че по какъв начин да разясня? Интересно ми стана след мача, че доста хора споделиха, че е била доста добра година за националния тим. Кое е положителното - аз не можах да схвана. Всеки споделя, че толкоз са ни опциите, че толкоз си можем. Това го споделяме 10-15 години, би трябвало да се направи нещо. Не споделям, че футболистите са отговорни – никога. Никога няма да подлагам на критика нито един футболист, тъй като съм бил от тази страна и знам, че непрекъснато, даже и тогава, когато печелехме и играехме добре, постоянно са ни подлагали на критика. Но би трябвало малко да стъпим крепко на земята. Направим един малко по-сериозен мач, малко на мускули, вземем една точка или победим, и към този момент си мислим, че не знам какво сме създали. Нищо не сме създали, ние сме при „ джуджетата “, където никой не им обръща внимание и никой не ги брои за живи. Малко от малко всеки би трябвало да си вземе някаква поука. Всеки да дава максимума, всеки да е на 100%... На думи всеки е мощен, само че на терена това не се вижда.
- Откровено обидно беше да ни се канят по този начин швейцарците да ни бият с голяма разлика, все едно сме Лихтенщайн или Сан Марино, а по-лошото е, че се случи.
- Аз не мислех, че могат да ни бият. Все си мисля, че имаме качества и футболисти най-малко да се противопоставим, тъй като Швейцария не е от ранга на Франция, Бразилия, Германия. Сбъркано е още от детските гарнитури и оттова всичко потегля.
- Кога започнахме да потъваме като народен отбор и в представителния тим бъркаме ли нещо?
- Бъркаме. Ние нямаме построена вероятност за дълготраен проект. Гледаме през днешния ден да бием, на следващия ден, в случай че може да закърпим нещо, вдругиден да вземем други футболисти, те да оказват помощ. Нямаме построен проект, дълготрайна тактика. Виждате, че в този момент доста млади футболисти има в националния, само че би трябвало да има някакъв проект, последователност, израстване. Всичко е краткосрочно – нещо, в случай че направиш, незабавно, от през днешния ден за на следващия ден. Не сме максималисти, в случай че може нещо да измъкнем, да надхитрим, на мускули нещо.
- При кой от треньорите в националния отбор се усещаше най-добре и при кой интервал тимът играеше най-силно във времената, когато ти обличаше фланелката на „ трикольорите “?
- В националния тим при всеки един треньор постоянно съм се чувствал окей. Слагаш националната фланелка и без значение кой ти е треньор, откакто си извикан в националния тим, би трябвало да си на топа на опциите си. При всеки един треньор съм взел нещо положително. Гледам постоянно да взимам позитивното, а отрицателните неща да ги не помни. Във всеки един треньор съм видял нещо хубаво. Гледам да си запазя в спомените за треньорите единствено позитивното.
- Как беше времето със селекционер огромният Лотар Матеус, притежател на „ Златната топка “? Апропо, чувстваш ли този плейбой като брат по душа?
- (Смее се) Аз не мога да се измервам с Лотар. Даже неотдавна чух, че отново се е развел, отново има нова. Той е безвъзвратен. Но аз имам доста положителни мемоари от него. След това се виждахме, той идваше два-три пъти в Чечня, още бях в „ Терек “. Чухме се по телефона, положителни контакти поддържах с него. За мен е и добър експерт, и добър като човек.
- А разновидността задграничен селекционер, смяташ, че е неупотребим в България ли?
- Явно те не могат да ни схванат, а може би ние не можем да ги разберем, само че някъде се къса връзката. Като виждам и с българските селекционери не е чак толкоз добра, тъй че би трябвало да се откри някакъв баланс. Трябва да има тактика не за една година, а за 10-15 години в бъдещето, тъй като имаме млади футболисти, които сега ги постановяваме, само че би трябвало да има някакъв проект.
- Защо не те виждаме покрай родната ти Славия?
- Какво да им се греша на хората, както виждате, тимът върви, оправят се добре.
- Навремето беше неоспорим любим на Венцеслав Стефанов, колоритния президент на „ Славия “, само че наподобява в този момент не е по този начин – за какво?
- И аз не знам за какво. Аз нямам никакви проблеми с него и с безусловно никой. Всеки мога да погледна в очите и да му кажа какво мисля за него, както съм го правил. Аз нищо не разделям с Венци, нито имам някакви проблеми с него. Много се раздухаха тези реплики. Венци ми е оказал помощ като съм бил при юношите, при децата, подал ми е ръка тогава, тъй че мога единствено да съм му признателен на него.
- Къде в чужбина по време на кариерата ти се усещаше най-добре – Русия, Сърбия, Германия, Испания?
- Навсякъде. Аз съм подобен, че доста бързо се приспособявам към всяко едно място. Като условия за футбол за мен Германия е най-хубавата страна да развива футболисти. Но в Русия бях 12 години и за мен Русия е като втори дом. Имам много другари, много контакти, непрекъснато се слушам с тези хора, тъй че може би Русия най ми е паснала.
- А по какъв начин го вършат сърбите? Ти си играл там – по какъв начин реализират в отборните спортове тези колективи? Ето, гледахме Португалия със суперзвезди, а Сърбия взе своето.
- Да забележим първо какъв състав има Сърбия - отбор от топ футболисти, които играят в топ шампионати.
- Това е ясно, само че като звезди не са по-големи от Португалия. Защо сърбите, с които ни дели една граница, са толкоз мощни в груповите спортове?
- Те си имат несклоняем дух, малко са шовинисти, доста обичат родината си. Бомбардирани са, война е имало, но…
- Има ли го това, което пречи в България – да приказват един против различен, да има доста интриги, злоба?
- Точно това е, може би. В чужбина примерно сърбин за сърбин постоянно ще каже нещо положително, до момента в който в България: „ Абе, мани го този “ или „ този не става “. В Сърбия даже някой сърбин да не става, като го запитвам: „ Брате, този добър ли е? “, споделя: „ Абе, добър човек е. “ Няма да ти каже, че е добър футболист. Чуеш ли „ добър човек “, значи нищо не става от него.
- Искам към финала на изявлението ни да ти задам пет въпроса за клюки към теб. Не го вършим, само че считам, че това ще е забавно за нашата аудитория. Ако някой от въпросите не ти изнася и не желаеш да отговаряш, казвай „ пас “, само че от 33-годишния си журналистически опит ще те предупредя, че мълчанието е неверно решение. Първо – милионите, които си изкарал от футбола са блокирани в съветски банки след развода ти с Есмер, нямаш към този момент пълен портфейл и действително Златка Райкова цялостни дебитните карти на семейството…
- (Смее се) Ще ти издам една загадка – прекарах ги с чували у нас, тъй че греша всеки ден в чувалчетата. (Смее се)
- На сватбата ти с Есмер родственици на булката споделили с чаша в ръка, че „ нашата хубавица може да бъде вдовица, само че в никакъв случай разведена “…
- (Смее се) Е, очевидно е разведена.
- Вярно ли е, че един път Венци Стефанов ти е споделил пред други хора: „ Абе, Благо, по какъв начин си се облякъл като палячо… “, а ти си му дал отговор, че за мода не искаш да приказваш с хора, които в дома си нямат модерно канал…
- (Смее се) Не, с други хора беше, бяхме се събрали една компания, не тъкмо с него, само че близки към футбола, тъй че има подобен случай, само че не е с Венци.
- Когато игра за елитния отбор от Грозни, стана любим на чеченския президент Рамзан Кадиров. Рекордьор си по извоювани джипове за състезател на мача в клуба, само че шефовете на няколко пъти те молели да ставаш незабавно, щом те фаулират, а не да лежиш на тревата, тъй като това не било в духа на Чечня, където всеки се раждал войник и с пушка…
- (Смее се) Не, цялостни нелепости. Никога не е имало такова нещо. Като отидох в Русия, знаех, че там е силов футболът, тъй че се бях подготвил. Бях понатрупал 4-5 кг, да съм по-здрав, брада пуснах, обръснах се. Всички предпоставки за чеченец.
- Вярно ли е, че като млад състезател в Славия си споделил, че мъчно се работи с борци и по заповед на началниците си си се бил остригал нула номер?
- Вярно е, че съм бил остриган нула номер, и то два пъти. А и от Стоичков веднъж. Но това не е правилно – в противен случай, с борци най-лесно се работи. Ето, борците са образец да искаш нещо, да го постигнеш, самичък е на тепиха и всеки се бори за златния орден. Знаеш, че никой не ти оказва помощ и това малко или доста те учи на дисциплинираност и на ред.
- Толкова с тези блиц въпроси. Пропуснах единствено да те попитам поддържаш ли контакт с Кадиров или с някой от обкръжението му?
- О, да. С Рамзан не съм се чувал скоро, само че с обкръжението непрекъснато. Даже имам много другари от Чечня и то близки към него. Това са скъпи контакти за мен.
- Как си с ковид, имаше ли битка?
- Не желая изобщо да разясня тази дивотия. Това за мен е цялостна дивотия.
- Премина ли през борба или?
- Това са вируси, всеки минава през тях. Защо единствено за този вирус се приказва, а не за другите? Хора са заболели от хиляди неща, само че за тези заболявания не се приказва. Говори се за някакъв Ковид, с който единствено ни облъчват. Даже започвам да се дразня като чуя за това.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ