Народът лудна по купуването на селски имоти в близост до Благоевград
Благоустроените села в област Благоевград, изключително тези, които са покрай градовете, регистрират внезапен скок в цените на парцелите - застроени или не. Отчитат и съществено нарастване на живеещите в тях.
Доскоро на село се връщаха пенсионерите или се заселваха по-възрастни хора от чужбина. Сега доминират фамилиите в дейна възраст и младежи, които дават доста по-различно наличие на живота на село.
Страхът от ковид накара хиляди хора от огромните градове да се върнат към селата и да потърсят здравословната изолираност в къщите на родителите си и техните родители.
И в случай че в разгара на пандемията това беше краткотрайно решение за тях, ясно се очерта една друга група българи, а и чужденци, които направиха съзнателен избор да живеят на село трайно. Не пасивно, а с доста интензивности - персонални, публични и културни.
Най- огромният интерес е към селцата, в които може да се живее без ограничения от актуалните потребности - интернет, пътища, вода, транспортна връзка, детски градини и покрай учебни заведения. Тези хора и фамилии сътвориха и нови общности на село, интензивно се включват в разнообразни начинания, дружно вършат планове, културни и спортни събития, развиват и туризъм.
Благоевградското село Дъбрава е един от най- ярките образци на тази смяна. За съвсем пет години повече от 50 фамилии са към този момент негови непрекъснати поданици. Интересът към обитаемото място, което утвърди няколко културни и спортни събития, осъществя обществени планове, разви био земеделие, докара до петкратен скок на цените на парцелите.
" Да, отчитаме тази наклонност, подбудена от Covid рецесията, на завръщане на младежи към дребните обитаеми места и към природосъобразния метод на живот. Очакваме общините да отговорят на тези младежи със основаване на подобаваща инфраструктура, тъй че те да имат същите условия, каквито имат и в огромните градове, ползвайки ги измежду чистия въздух на дребните обитаеми места ", споделя Росен Георгиев, ръководител на Асоциацията за европейско развиване на българското село, представен от БНР.
Доскоро на село се връщаха пенсионерите или се заселваха по-възрастни хора от чужбина. Сега доминират фамилиите в дейна възраст и младежи, които дават доста по-различно наличие на живота на село.
Страхът от ковид накара хиляди хора от огромните градове да се върнат към селата и да потърсят здравословната изолираност в къщите на родителите си и техните родители.
И в случай че в разгара на пандемията това беше краткотрайно решение за тях, ясно се очерта една друга група българи, а и чужденци, които направиха съзнателен избор да живеят на село трайно. Не пасивно, а с доста интензивности - персонални, публични и културни.
Най- огромният интерес е към селцата, в които може да се живее без ограничения от актуалните потребности - интернет, пътища, вода, транспортна връзка, детски градини и покрай учебни заведения. Тези хора и фамилии сътвориха и нови общности на село, интензивно се включват в разнообразни начинания, дружно вършат планове, културни и спортни събития, развиват и туризъм.
Благоевградското село Дъбрава е един от най- ярките образци на тази смяна. За съвсем пет години повече от 50 фамилии са към този момент негови непрекъснати поданици. Интересът към обитаемото място, което утвърди няколко културни и спортни събития, осъществя обществени планове, разви био земеделие, докара до петкратен скок на цените на парцелите.
" Да, отчитаме тази наклонност, подбудена от Covid рецесията, на завръщане на младежи към дребните обитаеми места и към природосъобразния метод на живот. Очакваме общините да отговорят на тези младежи със основаване на подобаваща инфраструктура, тъй че те да имат същите условия, каквито имат и в огромните градове, ползвайки ги измежду чистия въздух на дребните обитаеми места ", споделя Росен Георгиев, ръководител на Асоциацията за европейско развиване на българското село, представен от БНР.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ